8256 | 9 юни 2026 | 22:39

Изявлението на министъра на отбраната, че България няма да предоставя повече военна помощ на Украйна, поставя въпроси, които далеч надхвърлят темата за конкретна доставка или конкретен пакет помощ.

От ГЕРБ реагираха тази вечер на изявлението на министъра на отбраната. В своя позиция те отбелязват, че  това, че България няма да предоставя повече военна помощ на Украйна, поставя въпроси, които далеч надхвърлят темата за конкретна доставка или конкретен пакет помощ.

Изявлението на министъра на отбраната, че България няма да предоставя повече военна помощ на Украйна, поставя въпроси, които далеч надхвърлят темата за конкретна доставка или конкретен пакет помощ.

Става дума за начина, по който функционира българската парламентарна република, за предвидимостта на българската външна политика, за доверието към България като съюзник и за защитата на българския национален интерес.

През последните години Народното събрание нееднократно е вземало решения за оказване на военна и военно-техническа помощ на Украйна. Тези решения са част от официалната политика на българската държава. Те са приети от върховния представителен орган на българските граждани и са задължителни за всички държавни институции.
Конституцията е ясна.

Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи. Министър не може с публично изявление да променя или обезсилва решение на парламента. Ако има политическо намерение тази политика да бъде променена, редът е ясен – предложение в Народното събрание, открит дебат и поемане на политическа отговорност.

България е парламентарна република. Стратегическият курс на държавата не може да се променя чрез едностранни изявления.

Подкрепата за Украйна никога не е била въпрос на емоции или външен натиск. Тя е част от разбирането, че сигурността на Европа и сигурността на България са пряко свързани.

България е черноморска държава. Войната се води в непосредствена близост до нашия регион. Сигурността в Черно море засяга пряко българската икономика, транспортните коридори, енергийните доставки, инвестициите и националната отбрана.

За държава като България международното право не е абстрактен принцип. То е гаранция, че границите не могат да бъдат променяни със сила и че сигурността не зависи единствено от мощта на по-силния.

Историята показва, че устойчивият мир не се постига чрез отслабване на нападнатата страна, а чрез създаване на условия агресията да не носи политическа награда. Затова всяко предложение за промяна на досегашната политика следва да бъде подложено на сериозен обществен, политически и стратегически дебат.

Днес Европа навлиза в нов етап от развитието на своята сигурност. Вземат се решения за общи отбранителни способности, съвместни инвестиции, индустриални проекти, киберсигурност и модернизация на въоръжените сили. Стотици милиарди евро ще бъдат насочени към отбранителната индустрия, високите технологии и производствата, свързани със сигурността.

Това не е само въпрос на отбрана. Това е въпрос на икономика, индустрия, работни места, технологии и политическо влияние.

България разполага с отбранителна индустрия с традиции и потенциал. През следващите години европейските държави ще инвестират безпрецедентни средства в производство на боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана, безпилотни технологии, киберсигурност и модернизация на военната инфраструктура. Българските предприятия имат реална възможност да бъдат част от тези вериги за производство и доставки.

Това означава нови инвестиции, модернизация на предприятията, висококвалифицирани работни места и по-висока конкурентоспособност на българската индустрия.

България има интерес да бъде участник в тези процеси, а не наблюдател. Историята показва, че държавите, които участват във формирането на новите икономически и технологични реалности, печелят влияние, инвестиции и развитие. Останалите плащат цената на решения, взети от други.

ГЕРБ последователно е отстоявал позицията, че всяка помощ за Украйна трябва да бъде съобразена с реалните потребности на Българската армия и да не отслабва отбранителните способности на страната. Но подкрепата за Украйна и модернизацията на българските въоръжени сили не са противоположни цели. Те могат и трябва да вървят заедно.

Националният интерес на България минава през силна българска армия, надеждно членство в НАТО и Европейския съюз, стабилен черноморски регион, участие в европейските отбранителни инвестиции и защита на принципа, че границите в Европа не могат да бъдат променяни със сила.
Решението за военна помощ за Украйна не е решение за Украйна.

То е решение за мястото на България в Европа през следващите двадесет години.