30631 | 7 дек. 2023 | 10:55

Според мен на този етап AI твърде много e фокусиран в областта на социалните медии и служи само като средство за контрол над човешката дейност, вместо акцентът да бъде поставен към създаването на услуги, подпомагащи човека, смята тя

Габриела Кирова е граждански активист и филантроп, опитващ се да промени имиджа на България пред света. Благодарение на участието й в многобройни благотворителни инициативи, нашата сънародничка от години е гост на множество срещи на световния политически и бизнес елит, като за приноса си към хуманитарни каузи е приета лично от папа Франциск. В момента създава голяма фондация, която да работи за справянето с глобалните проблеми и да намери ролята на България в турбулентния свят на все повечето предизвикателства.

- Кои според Вас са най-неотложните глобални предизвикателства?
- Бих започнала с едно предизвикателство , с което вече се сблъскваме все по-реално. Това е еволюцията и развитието на Изкуствения интелект или AI. Притеснително е, че водещи световни учени и бизнес лидери определят съвсем различни перспективи пред това технологично достижение. Едните го определят, като средство, което може да доведе до тридневна работна седмица, а други като основна опасност за самото нормално съществуване на човешкия вид. Това удивително ми напомня за ситуацията с двойното използване на сила на атомното ядро. Тя едновременно може да доведе до практически безгранична енергия за човека, ако един ден се овладее процесът на ядрения синтез, а същевременно тази сила създаде и тези зловещи оръжия, които могат да унищожат многократно живота на Земята за броени минути.

Според мен на този етап AI твърде много e фокусиран в областта на социалните медии и служи само като средство за контрол над човешката дейност, вместо акцентът да бъде поставен към създаването на услуги, подпомагащи човека. В идеалния вариант AI трябва да поеме досадата на ежедневните му задължения, за да може човекът да се отдаде на себе развитие и креативност, а не да бъде изместен или дори подменен от машината. В човешката история обаче „идеалният вариант”, за каквото и да е, почти никога не се случва.

- Смятате ли, че социалните мрежи са опасни? Вие сте доста популярна личност в тях с много последователи?
- Смятам, че те са чудесно място за комуникация, но с тях също се допусна една огромна грешка. Те сякаш все повече заместват реалния свят за много хора. Светът извън матрицата на социалните мрежи е истинският свят. Неговото развитие е много по-важно от това човек да гледа безумни „клипчета” по цял ден вторачен в смартфона си. Мобилното устройство не бива да замества нормалното човешко общуване. Смартфонът не може и не бива да възпитава едно дете.

- Повечето световни лидери от десетилетия наред поставят акцента върху борбата с климатичните промени. Как гледате на прехода към икономика с нулеви емисии?
- Смятам , че при него има едно изключително опасно залитане. Махалото от едната крайност - на пълно неглижиране на опазването на околната среда, отиде в друга крайност. Мнозина политици правят опит за един невъзможен по законите на икономиката и дори обичайната логика зелен преход. Налагат се рестрикции и скрити форми на данъчно облагане, с които реално се постига само срив в жизнения стандарт на хората. Наличието на евтина и достъпна енергия е основата на човешкия прогрес от XIX до XXI век. Какво постигаме като съзнателно я оскъпяваме с чисто административни, а не пазарни механизми?! Ще постигнем застой и срив, а този срив ще генерира само бедност, а не намаляване на емисии. Необходимо е не да се налагат забрани за вече утвърдени и незаменими технологии, а да се инвестира в тяхната еволюция. Защото бедността на огромни региони от света означава само едно – нови войни и пандемии. Когато избухне война, никой вече не брои въглеродните емисии, а те са титанични при военни действия.

- Не вярвате в това, че климатът се променя?

- Напротив, убедена съм, че той се променя. Това вече се е случвало многократно в човешката история и в историята на самата планета. В този смисъл от особена важност са съвсем реални проблеми като глобалното засушаване и намаляване на нивата на подпочвените води. Това все още е нерешим проблем - извън възможностите за въздействие от човешка технология. Всъщност България е една от малкото държави , в която той не се дължи на липсата на водни ресурси, а на тяхното неефективно управление. Същото важи и за ресурсите ни, свързани с решаването на продоволствената криза. През 80-те години на XX век България е била с водеща позиция в производството на зеленчуци, сега по-голяма част от продукцията на вътрешния пазар е от внос.

Наложително е да се насърчи възраждането на загубените ни лидерски позиции в тази сфера. Бъдещето ще бъде в модернизиране и възстановяване на традициите на фермерското стопанство. Водите и почвите също са огромен ресурс на България, които могат да и отредят много важно място в световната геополитика. Работя върху мащабен проект, който да представи пред света ресурсите на страната ни.
Една от Вашите специалности е Развитие на интелигентни градове.

- Наскоро имаше местни избори, какво е Вашето мнение за проблемите и предизвикателствата пред съвременния град?

- Необходимо е изграждането на по-здравословна, устойчива и справедлива градска среда, вкл. концепции като т.н. 15-минутен град ( пазар, парк, болница, училище, работа: всичко на 15 минути пешеходно разстояние ). Но еволюцията на умните градове е основана на скъпа и модерна инфраструктура, а основният проблем в градското развитие на България е, че корупцията отнема необходимия ресурс за създаване и поддържане на такава съвкупност от съоръжения, сгради, системи и отрасли. Но тази инфраструктура следва да е налице преди на обществото да се предлагат или налагат широко обсъждани напоследък ограничения, свързани с личните превозни средства.

- Последен въпрос, Вие сте жена ,познаваща добре световните процеси. - Какви възможни сценарии виждате, като пътища пред човечеството?
Човечеството е достигнало до такъв етап от своето развитие и разполага с такива полезни, но и разрушителни технологии, че има за жалост само две опции. Едната е катарзис, вразумяване и постигане на устойчиво развитие. Другата е глобален катаклизъм. Надявам се разумът да надделее и пороците глобално да отстъпят пред една споделена отговорност за по- добро бъдеще на човечеството.