11229 | 5 апр. 2022 | 12:46
Проф. д. изк. Чавдар Попов
Иван Димов навлезе неусетно и безшумно в действителната зрялост на своето изкуство.
Творбите в изложбата, създадени напоследък, сумират в сбит, компресиран вид основните насоки в неговата живопис през годините. Подвеждат определена равносметка и заедно с това откриват нови, неподозирани страни от пластическия мироглед на автора.
От онази своеобразна „археология на паметта“, която се явява общ знаменател за поетично обагрения детски свят на спомените (селото, природата, някогашния бит) сега художникът се насочва към космоса, към дълбинните пластове на картината и на света, които изявяват – на пръв поглед парадоксално! – сходни структурни характеристики. С една дума, от микрокосмоса преминава към макрокосмоса с всички произтичащи от това степени на експресия и на въздействие върху зрителя.
Разбираемо е, че при подобен „космизъм“ на пластическото светоусещане, езикът на абстрактната живопис се оказва най-адекватен и подходящ за да изрази някои от вечните загадки на битието.
Творбите на Иван Димов не са просто „нарисувани“ върху хартия, те в истинския смисъл на думата са моделирани. – обилно напоени с различни пигменти, поели няколко слоя взаимодействащи си бои (акварел, пастел, акрил), градени чрез пристъргване, и измиване, с допълнително нанасяне на цветове и тонове до степен хартията да бъде подложена на изпитание по отношение на максимално възможната си издръжливост.
Ставаме свидетели на нещо удивително – сякаш духът на художника, едновременно по детски чист, и заедно с това умъдрен от тежестта на годините, се прехласва и се разтваря в безкрая на всемира.
Мобилна верси
RSS
