20538 | 19 апр. 2015 | 13:39

Гвоздеят в експозицията е мраморна плоча, 60 на 60 см, с изсечени в няколко реда дребни човешки фигурки в битови сцени

Не е новост, че терористите се финансират от продажба на антики, плячкосани от разсипаните старини в земите на „Ислямска държава“. В окупираните от терористите територии в Близкия изток има към 2400 района на археологически разкопки, по които необезпокоявано вършеят иманяри, съобщава „Дойче веле“.

Дали не са дошли оттам и любопитните каменни късове от древни колони, саркофази и плочи, намерени в ламаринения гараж на 59-годишния Петър Данчев от Шумен, за които съобщиха от прокуратурата и полицията? Предстои да се докаже. Според археолози такива артефакти от нашите земи досега не са излизали.
Сред 19-те предмета, намерени в гаража, има колона алтар (жертвеник), крайници от статуи и няколко фрагмента от саркофази с изображения на хора, животни и митични същества.

Гвоздеят в шуменския гаражен Лувър е мраморна плоча, 60 на 60 см, с изсечени в няколко реда дребни човешки фигурки в битови сцени, която има дупка в средата. Подобни сме виждали в учебниците по история в темата за древния Шумер.

„Уникално! Със сигурност произхожда от Изток, а тези профилни изображения силно напомнят шумерския стил“, прецени само по снимка проф. Николай Овчаров и поиска наблюдаващият прокурор да му разреши да види камъните в музея. Те ще останат на отговорно пазене там, докато приключат експертизите.

„И аз бих се радвала тези неща
да бъдат показани

на хората. Ако има възможност, след изготвянето на експертизите музеят да ги експонира във временна изложба“, сама предложи наблюдаващият прокурор Маргарита Георгиева.

Според показанията на собственика на гаража намерените вещи са на приятеля му 51-годишния Вейсел Санлъ. Статутът му е на турски гражданин, постоянно пребиваващ у нас. Роден е в шуменското село Конево, община Върбица, където е живял до 14-ата си година. През 1978 г. родителите му продават всичко свое в Конево и се изселват в Турция.

„Много свястно момче е, но някой го е набедил“, категоричен е Петър, който другарува с Вейсел от младини. Това личи и от многобройните им общи снимки във Фейсбук.

По време на обиските в гаража му на бул. „Мадара“ 23 Петър е бил в болницата за хирургична операция. Разпитван е в болничната стая. Казал, че Вейсел го помолил да остави някакви вещи в гаража му и той се съгласил, не знаел какви са, но му имал доверие.

Двамата са и съдружници в обща фирма, която регистрирали през 2013 г. с 2 лева уставен капитал, всеки дал по лев. Нарекли са я IONIA TRANS.

В момента Вейсел Санлъ е с повдигнато работно обвинение за незаконно притежание на исторически ценности. Не е арестуван, наложена му е мярка за неотклонение „подписка“. По данни на полицията е бил осъждан, но реабилитиран. „В процеса на разследването квалификацията на обвинението ще се прецизира. Със сигурност за момента няма доказателства да имаме работа с организирана престъпна група, затова не виждам основание делото да бъде прехвърлено на специализираната прокуратура“, коментира прокурор Георгиева.

Вейсел Санлъ не отрича, че каменните фрагменти в гаража на приятеля му Петър са негови, но защитната му версия е, че са съвременно изработени и нямали историческа стойност. Дори посочил фабрика в Турция някъде край Измир, където уж били произведени. Това според него обяснявало и книжните номера, залепени по предметите.

Абсурд е да са фалшиви, няма технология, която да имитира тази ерозия, пък и кой би седнал да дяла такива дребни фигурки по камък, контрират историците, като все пак уточняват, че впечатленията им са от пръв поглед.

Предстоят сложни експертизи

за които ще бъдат привлечени тесни специалисти по стара история и епиграфика от БАН и СУ.

Макар да няма свой имот в родното си село, Вейсел често отскачал до Конево. „Питайте да ви кажем с какво не се занимава. Ние си го знаем, че е иманяр, с такива хора контактува. Неотдавна разпитваше да купи имот в селото, но никой няма да му продаде. Лежал е в затвора, не щем такива тук“, говорят под сурдинка хората в Конево, известни в района като малко особени. В селото живеят само турци и българи и нито един циганин.

Любопитно е, че профилът на Вейсел Санлъ във Фейсбук открито бъка от символиката на „Сивите вълци“. На много от снимките си той позира, вдигнал ръка в знака на националистическата партия с щръкнали показалец и кутре. Направил си е колажи на фона на виещ вълк и с оръжие в ръка. В информацията за себе си е посочил, че работи за турската крайнодясна Партия на националното действие на Девлет Бахчели, свързана с терористичната неофашистка организация „Сивите вълци“. Сред приятелите му в социалната мрежа има имена на археолози и на иманяри любители.

Ако се окаже, че предметите са откраднати от други музеи, след делото те трябва да бъдат върнати където са били. Ако не се изяснят собствениците, но все пак са автентични, вероятността да останат в Шумен пак е много малка, казват със съжаление местните историци.

Проф. Николай Овчаров:

Находките са оригинали, не реплики

С уговорката, че в България специалисти по шумерско изкуство няма и че най-вероятно ще се наложи да бъдат привлечени такива, проф. Николай Овчаров сподели личните си впечатления от находките, които му бяха показани в присъствието на прокурор. И той като колегите си беше заинтригуван най-много от шумерската плоча. 

„Това е уникат във всяко отношение. На най-горния ред наблюдаваме сцени от владетелски пир с виночерпци. Надолу са пасторалните сцени и жертвоприношения с животни. Облеклата категорично са от района на Месопотамия. Най-близките аналогии са към шумерските градове от XXIV-XXV век преди новата ера. Тази плоча е на минимум 4500 години, може и на 5000 да е. Това е разцветът на шумерските държави“, коментира проф. Овчаров и показа за сравнение снимки на няколко други шумерски плочи, пазени в музеите в Париж, Чикаго и Багдад. Кръглата дупка в центъра на плочата, обясни той, не е съвременно пробита, а чрез нея в миналото е била закрепена към стената на храм. С такива плочи като с икони са били украсявани шумерските храмове.

„За мене лично всички паметници от този гараж са оригинали. Да, правят се реплики, но на малки предмети, кой турист ще си купи 300-килограмов алтар да си го пренесе в Щатите, например, това за мен не е оправдано. Освен това ерозирането на мрамора не може да се докара по изкуствен начин преди пет години. При всяко положение това нещо е уникат и има изключителна стойност“, заключи проф. Николай Овчаров.