Не е приятно да си притиснат в ъгъла. В това се убеди младо семейство, което за малко не катастрофира на магистрала „Тракия“, изтикано от пътя от кортеж на НСО (Национална служба за охрана). Според потърпевшите охранителите им размахали автомат. Инцидентите с коли на държавните гардове не са един и два през годините.
Кой обаче контролира тази служба в държавата? Почти 26 години НСО, правоприемник на бившето Управление за безопасност и охрана (УБО) на Държавна сигурност, работи по 2 (два) параграфа от Закона за въоръжените сили. Службата е подчинена на президента. За толкова години парламентът така и не прие закон за НСО. И напъните на сегашното Народно събрание стигнаха само до приемането на първо четене на рамковия закон за националната сигурност и проектозаконите за службата, военното разузнаване и Националната разузнавателна служба. След което ентусиазмът спадна значително и тези проекти сякаш изчезнаха от дневния ред.
Затова държавните гардове ще изблъскват хора от пътя и ще им вадят оръжие. И ще се държат като преторианска гвардия. Те са безконтролни, полицията не може да им направи нищо не само в това, но и в събирането и най-важното - в съхраняването на информация както за охраняваните лица, така и за обекти. Какво имам предвид? Стандартна ситуация - наемате жилище някъде на бул. „България“ в София. Паркирате там колата си. Булевардът е „правителствено трасе“, по което първите мъже и жени в държавата с кортежи и сини лампи отиват от Бояна на работа. Появата на вашата кола може да породи съмнения, че сте терорист, който ще постави бомба на пътя на първенците. Затова НСО иска от МВР, респективно от КАТ и полицията, данни за вашата кола, за вас, за вашия бизнес и родата ви до девето коляно. С приоритет защита на националната сигурност. Кой обаче контролира тази информация? Кой я ползва? Къде и как се съхранява? Един господ знае. И най-важното - кой дава гаранция, че събраната по този начин лична информация няма да отиде в ръцете на мутри, които да дойдат после да ви рекетират? И то след като преди години стана ясно, че държавните охранители сутрин пазят главния прокурор Никола Филчев и президента Георги Първанов, а вечер в свободното си време се грижат за сигурността на братята Маргини или радиоводещия Боби Цанков.
Другата страна на медала е събираната информация за охраняваните лица. Дали те се пазят, или пък са в „кутия“ от гардове, за да бъдат контролирани? Идеята на шефа на НСО Ангел Антонов да сложи камери в бронираните коли намирисва точно на това. И ако депутати решат да приемат все пак закона за службата нека имат предвид и тези смущаващи, меко казано, факти.