- МВФ заплаши да оттегли помощта си за Гърция, ако европейските лидери не се съгласят да отпишат значителни суми от дълга. Какъв е гръцкият сценарий оттук нататък, г-н Радев?
- Гърция продължава да се движи по острието на бръснача, изнудвайки и заплашвайки единството на еврозоната с типичния си византийски маниер и безочие. Ситуацията може да се онагледи със следния анекдот: „Влязъл един грък в луксозен европейски ресторант и си поръчал разнообразни и изискани храни и напитки. След като се нахранил добре, повикал сервитьора и му казал - благодаря, заведението е на ниво, само дето има една подробност, нямам пари. И по-лошата новина е, че скоро няма да имам. Но ако искаш да си получиш парите, занеси сметката на отсрещната маса. Виждаш ли онази госпожа на средна възраст, дай я на нея - тя ще я плати. И да не забравиш да я предупредиш, че утре пак ще намина.“ Само че госпожата плати вече няколко обяда и сякаш няма намерение да продължава. И това става все по-ясно на клиентите на евроресторанта.
- Какво ще се случи с Гърция, ако безплатните обеди секнат?
- Онова, което трябваше да се случи много отдавна. След известни страдания Гърция ще се превърне в една нормална средностатистическа европейска държава. Това може да стане по два начина - труден и много труден. Трудният начин е пътят на реформите, на озаптяване на раздутата и корумпирана администрация, на рационализиране на публичните финанси, на либерализиране на пазара на труда, на раздържавяване и създаване на реални пазарни условия за повишаване на икономическия растеж, съпътствани с необходимата икономия на държавни разходи. Все неща, които за няколко години извадиха Ирландия от подобна ситуация и я превърнаха във водеща икономическа страна. Днешните управляващи в Гърция обаче смятат, че тези мерки са недостойни за гордия елин и са неприложими за люлката на демокрацията. И ако нещо внезапно не ги отрезви, ще изберат другия път - много трудния.
- Какво ги чака по много трудния път?
- Неговият сценарий е безпощадно катастрофален. В рамките на половин година ще се случат няколко неща последователно и неизбежно. Първо, ще пропадне очакваното ново споразумение между Гърция и „институциите“ - Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейския съюз. Тоест няма да има нов спасителен план заради нежелание на спасяваната страна да бъде спасена. След това Гърция ще спре да обслужва държавния си дълг поради липса на средства. Вътрешният ресурс е отрицателен, а свежият външен поток е секнал. Институциите спират да наливат пари, финансовите пазари заобикалят страната дори при колосални лихви, защото никой не дава пари на удавник. Гърция обявява неплатежоспособност пред кредиторите си. Следващата случка е фалит на гръцката банкова система. Без финансова помощ от ЕЦБ по програмата ELA - спешна ликвидна подкрепа, банките са обречени. Те държат депозити на граждани и фирми за над 130 млрд. евро и при неизбежната в такива случаи паника на вложителите за броени дни банките ще фалират. Може да удължат агонията си в случай че наложат ограничения на размера на теглените средства или обявят „банкова ваканция“, но крайният резултат ще е същият. Следва фалит на публичните финанси - срив на държавния и на общинските бюджети. Доскоро ЕЦБ финансираше правителството чрез изкупуване на гръцки държавни облигации, а напоследък това правят гръцките търговски банки с пари, отпуснати от ЕЦБ. При спиране на банковото финансиране правителството ще може да прави разходи само до размера на данъчните си постъпления, които, както е известно, не стигат до никъде. Ще има проблеми с изплащането на заплати, пенсии, социални разходи и т.н. по цялата бюджетна палитра. Общественото недоволство ще расте.
- И тогава правителството ще вземе решение за излизане от еврозоната?
- Да, в опит да избегне негативите и да прескочи трапа правителството ще направи следващата огромна грешка - ще се откаже от еврото и ще въведе отново драхмата. Защото му трябват много пари, а драхми може да печата толкова, колкото му трябват. Ще завърти печатницата и за месец-два ще разплати вътрешните си задължения. Пропорционално на печатарските обороти обаче расте и инфлацията, която бързо се превръща в хиперинфлация, а тя за броени часове стопява заплати, пенсии, доходи. На този фон гръцката икономика, която и без това не е в цветущо състояние, изпада в дълбока рецесия. В крайна сметка финансовата криза поражда икономическа, те двете - социална, а те трите - политическа. Криза - четири в едно. И тогава неминуемо ще последва обществено-икономически взрив. Той ще върне страната към единствено възможния избор на трудния път, само че нелепият експеримент ще е изпратил страната много години назад. И ще бъдат необходими много повече време и усилия Гърция да се превърне в нормална европейска държава.
- Добре, а какви ще са последиците за еврозоната и България, ако Гърция пренебрегне трудния и избере много трудния изход - т.е. изпадне в неплатежоспособност и излезе от еврозоната ?
- Това няма да е приятно за никого. За ЕС и еврозоната сривът на гръцката икономика, която представлява 2% от тази на съюза, не е съществена заплаха. За еврото и финансовата система на еврозоната - също. Заплахата е по-скоро психологическа, а не материална. Основните кредитори на Гърция са МВФ, ЕЦБ и европейски правителства. Спирането на обслужването на гръцкия външен дълг няма да им е приятно, но не би имало фатални последици за тях. За разлика отпреди 5-6 години, когато този дълг беше притежание на частните банки и необслужването му можеше да предизвика някои ликвидни проблеми, дори фалити на банки с дебели портфейли от гръцки облигации. За България е малко по-неприятно, защото ще пострада стокообменът между двете съседни държави, но от друга страна, е възможно да се увеличат инвестициите от гръцкия бизнес, напускащ потъващата си икономика. И все пак, за нас - неприятно, но за Гърция - катастрофално.
- Европейската комисия повиши очакванията си за икономическия ръст на България до 1%. На какво се дължи - на външни фактори като поевтиняването на еврото или и ние имаме принос? Какви са вашите прогнози за ръста на БВП?
- Няколко благоприятни фактора оказват въздействие върху икономическия растеж като цяло в ЕС. Скъпият долар и слабото евро стимулират износа и увеличават производството. ЕЦБ насища пазарите с достатъчна ликвидност и подобрява условията за кредитиране на бизнеса. Ниските цени на петрола се отразяват благоприятно върху икономиката, която увеличава оборотите си. Всичко това води до по-висок растеж от предвидения и е нормално ЕК да увеличи прогнозите си, включително и за България. От вътрешните фактори бих отбелязал постигнатата политическа стабилност - нещо, което отсъстваше през последните две години, както и подобрената бизнес среда, която ще доведе до по-висок растеж, според мен дори до 1,5% от БВП.
- ЕК предвижда трайна дефлация през 2015 г. Кога поевтиняването на цените ще стане опасно?
- Дефлацията е опасна за всяка икономика. Особено ако продължи дълго, защото подкопава икономическия растеж. Преодоляването на дефлацията се постига най-вече с повишаване на платежоспособното търсене и стимулиране на потреблението. Затова ЕЦБ премина към „количествени облекчения“, т.е. изсипва на финансовите пазари в еврозоната ежемесечно по 60 млрд. евро. Това обаче крие други опасности, ако се предозира.
- В последните два месеца тенденцията се обърна, но как е възможно при трайна дефлация от август 2013 г. приходите в бюджета да са толкова добри?
- Не е за вярване, но е факт. Според мен се дължи на две основни причини. Първата е подобрена събираемост на приходните агенции, а втората - на значителния размер на възстановените от Европейската комисия средства. При това влиянието им е толкова силно, че не само преодоляват дефлационния натиск, но реализират бюджетен излишък от 1 млрд. лв. в края на април. За съпоставка - през миналата година за същия период беше формиран дефицит от почти 1 милиард лева.
- Каква част от претенциите на кредиторите на КТБ биха могли да бъдат удовлетворени? Според международната практика само 20% от парите във фалирали банки се възстановяват на техните депозанти. Имаше ли начин държавният интерес да бъде по-добре защитен?
- До 20%, а най-често между 10 и 15%. При депозити от 5,6 млрд. лв. това прави възстановяване на сума между 560 и 840 млн. лв. Досега държавата чрез Министерството на финансите и фонда за гарантиране на влоговете е похарчила 3,6 млрд. лв. за покриване на гарантираните депозити. Очертава се загуба за държавата от над 3 млрд. лв. и на негарантираните вложители от малко под 2 млрд. лв., тъй като всички кредитори са равнопоставени и се удовлетворяват пропорционално на вземанията си от масата на несъстоятелността. Казано по друг начин, ако се възстановят 840 млн. лв., те ще се разпределят така - 540 млн. лв. за държавата и 300 млн. лв. за негарантираните вложители. Това е тъжната равносметка на проявената престъпна безотговорност на държавните ни мъже миналата година, когато оставиха банката да фалира. Цивилизованите страни в света спасиха своите банки по време на последната световна финансова криза, само на нас, умниците, ни се досвидяха 800-900 млн. лв., с част от които държавната Банка за развитие щеше да придобие контролния пакет акции на трезора и да приключи проблема КТБ. При това след оздравяването й можеше да продаде тези акции и дори да спечели. Вместо това - загуба от 5 млрд. лв. Загуба за всички нас, но печалба за някои други. Дано поне някога разберем кои са тези други.
валутни курсове
15503 | 18 май 2015 | 13:19
Мобилна верси
RSS
