20120 | 31 ян. 2015 | 13:01
На пръв поглед няма пряка връзка между победата на лявата СИРИЗА в парламентарните избори в Гърция и ескалацията на гражданската война в Украйна. Гръцките избиратели, подкрепили СИРИЗА, го направиха, защото се надяват тя да поведе една различна от досегашната социална и икономическа политика в страната. Гражданската война в Украйна ескалира, защото ангажираните в конфликта търсят победа, а не компромис.
Впрочем историята ни казва, че това е едва ли не правило, когато става дума за гражданска война. Струва си обаче да преценим случващото се в Гърция и в Украйна от гледна точка на
главното
геополитическо противостоене
на започналия век. Имам предвид стремежа на САЩ да запазят положението си на единствена свръхсила, диктуваща правилата в съвременния свят, и амбициите на други държави, като се започне от Русия и Китай. Тези държави се стремят да ограничат Съединените щати и да наложат многополюсна международна уредба.
В това геополитическо противостоене Европейският съюз има роля и място, оформени под влиянието и с решаващата дума на САЩ. Според виждането на Вашингтон ЕС трябва максимално да тежи като съюзник на САЩ и като техен резерв, но без да добива потенциал или амбиции за самостоятелна политика.
И без да търси разбиране за света, различно от американското.
Гледано така, веднага се забелязва общото между изборната победа на СИРИЗА в Гърция и ескалацията на конфликта в Украйна. Всеки от тези два фронта съдържа една сериозна заплаха за характера на ЕС – и то именно в същността му на съюзник на САЩ със строго определени ранг и функции. На този терен е истинската война. Политиката на Европейския съюз в икономическата и социалната област, която СИРИЗА обещава да промени, не е приумица на бюрократите в Брюксел. Тя е израз на вижданията на транснационалния финансов капитал и като такава е защитавана от САЩ. Успехът на партията на Ципрас вече е
поощрение и за други
да атакуват и оспорват тази политика не само в ЕС, но и въобще по широкия свят.
Стойността и ролята на това поощрение ще пораснат, ако правителството, водено от СИРИЗА, успее да реализира част от своите предизборни обещания.
Но отсега се вижда, че в това направление новото правителство в Атина ще има срещу себе си доста широка коалиция. Защото залогът на битката излиза далеч оттатък границите на Гърция. А гледано от Вашингтон - надхвърля и границите на ЕС, тъй като съюзът е важен елемент в глобалната система, изразяваща интересите на съвременния финансов капитал.
Гражданската война в Украйна вече има последици, които също излизат далеко извън нейните териториални граници. На първо място тя нанесе удар върху проектите на Русия за изграждане на Евразийския съюз. В Кремъл разчитаха, че и Киев ще заеме свое място в тази нова структура заедно с Минск и Астана. Но ако това е удар по геополитически амбиции на Русия, който логично радва Вашингтон, не така просто стоят нещата с ЕС.
Големите европейски държави, а всъщност и съюзът като цяло, имаха и потенциал, и желания за още по-активна и по-далеко отиваща политика в източна посока. И в съперничество, и в сътрудничество с Русия и с други страни в този необятен район.
Гражданската война в Украйна затвори тези възможни пътища и ограничи ЕС до ролята на послушен помощник на САЩ в тяхната политика спрямо ставащото на север от Черно море. Бихме могли - без голяма опасност да сгрешим - да предположим, че това ограничаване на възможностите на ЕС за някаква по-самостоятелна политика на Изток носи на САЩ дори по-голямо удовлетворение, отколкото отпадането на Киев от Евразийския съюз.
Както в Гърция, така и в Украйна
станалото досега
е само начало
Видя се от всички в последните месеци, че ръководните дейци в ЕС не пестиха усилия в опитите си да повлияят на гръцките избиратели и да преградят пътя на СИРИЗА към властта.
Наивно би било да се очаква, че резултатите от вота в Гърция на 25 януари ще подтикнат промяна в мисленето и поведението на силните в Евросъюза. Напротив, логично е да се предполага, че в следващите месеци и години тези, които твърдяха, че подкрепата за новата левица е самоубийствена авантюра, ще гледат да докажат, че са били прави. Тоест те ще се надяват на провала в политиката на СИРИЗА, за да ограничат риска от следване на нейния пример другаде.
Същото може да се предположи и по повод гражданската война в Украйна. Онези, които са доволни от свиването на потенциала на ЕС за по-самостоятелна източна политика, няма причини да спрат дотук. Те сигурно ще търсят да използват конфликта в Украйна за по-нататъшен пробив в същото направление. Естествено, доколкото бъдещите обстоятелства го позволят.
Не е нужно да се търсят следи от някаква конспирация. Но е разбираемо, че отварянето на тези два фронта за ЕС почти едновременно не е само случайност. И единият, и другият имат причини, вкоренени в националните условия и история - и на Гърция, и на Украйна. Имат обаче и връзки в самия ЕС, както и в геополитическите интереси и амбиции на САЩ.
В тази обстановка пред ЕС, пред политическите сили и въобще пред обществеността в страните членки на ЕС се очертават, най-общо казано, два възможни пътя на развитие. Единият е
да се търси
откровено и открито
какво в устройството и практиката на ЕС води до появата на подобни фронтове и да се потърси път за по-добро разбиране и обществена практика.
Другият е да се използват, къде оповестено, къде мълчаливо, пътища за манипулации и въздействия, за да бъде прокарвана политика, угодна на определени среди, но незащитима открито пред обществото.
Навярно, както често се случва, политиците ще опитват някакъв компромис с елементи и на едната, и на другата възможност, докато действителността не наложи някое свое решение. Във всеки случай в светлината на това, което става в Гърция и в Украйна в този януари 2015 година, струва ми се, че е невъзможно ЕС да остане това, което е днес. Ще има „преди“ и „след“.
Знаем това, което бе досега, остава да видим какво ще ни донесе бъдещето.
Мобилна верси
RSS
