19650 | 15 юли 2015 | 13:09

Интервю на Цвета ДИНКОВА за проблемите на южната ни съседка

Къде ви намирам, г-н Василев?
- В Гърция, на почивка.

- Какви са личните ви впечатления. Наистина ли държавата е изправена пред хуманитарна криза?
- Не мога да твърдя, че съм видял цялата държава. Ще цитирам един германски политик, който преди няколко дни каза, че за хуманитарна криза може да се говори в държави като Судан, където има конфликти, хората са безкрайно бедни и няма какво да ядат. В една сравнително богата европейска държава с финансови проблеми не може да се говори за хуманитарна криза, тя не е на прага на бедността.

- А има ли проблем за чуждите туристи - може ли да теглите пари от банкомат, или да плащате с кредитна карта?
- Туристите са забравили думите „банкомат“ и „кредитна карта“. Плащанията стават само в брой.

- Да се върнем на третия спасителен пакет, който се обсъждаше цяла нощ. Договореностите за още пари срещу радикални реформи може ли да се нарекат успех за Гърция или по-скоро са урок за Гърция?
- Всеки път, когато говоря за Гърция, правя две уговорки. Първо, каквото и да кажа, не е от неуважение към нашите съседи, а критика към тяхната икономическа политика от последните 10, дори 20 г. Второ, в момента нещата се развиват много динамично и е вероятно коментираното сега след 24 часа вече да е остаряла информация.
През последните 5 години, а особено от шест месеца насам следя задълбочено събитията в Гърция и твърдя, че познавам целия процес. Мнението ми през цялото това време остава непроменено: без изключително дълбоки реформи, а никой не вижда те да са възможни, Гърция ще катастрофира толкова пъти, колкото пъти Ӝ дават пари. Нито 7, нито 70, нито 270 милиарда евро ще решат въпроса, защото фундаментът на цялата икономика и на управлението на държавата е изключително погрешен.

- Казвате реформи, които не са възможни. Това означава ли, че прогнозирате нови катастрофи, или смятате, че все пак гръцкият народ ще намери сили да направи жизненоважни реформи?
- За момента не виждам такова нещо. От 2010 г. насам, откакто започнаха проблемите, се смениха няколко правителства от всички цветове и видове - от десни до ултралеви, каквото е в момента, и от коалиционни до такива на националното съгласие. Смениха се технократи, професионални и нови политици. Никаква разлика. Нито едно правителство през последните 5 г. не започна заслужаващи внимание структурни реформи, каквито през последните 25 години Източна Европа направи в голям мащаб без протести, без национално унижение. Всъщност Източна Европа днес много повече прилича на либерализирана пазарна икономика, отколкото някои западни държави начело с Гърция.

- Включително и България е в лагера на добре реформираните?
- Да, в сравнение с Гърция България все още е по-бедна, но е значително по-реформирана, има много по-малки структурни проблеми. Ние сме стартирали от по-ниска база и продължаваме да сме по-бедни, но разликата много бързо се стопява.

- Според вас коя е капката отрова в гръцката политика? За манталитет ли става въпрос? Примерно тази държава е била в технически фалит от Голямата депресия до 1964 г. Имам предвид, че това не се случва за първи път. Явно има някакъв устойчив елемент в тяхната политика.
- Според мен се свежда до едно изречение - става въпрос за хронични бюджетни дефицити. Аз съм от икономистите, които вярват, че от бюджетния дефицит няма никаква полза, а напротив - големи вреди. Гърция тръгна по този път. Има огромно политическо лицемерие. От една страна - говори се за невероятно затягане на коланите, а в същото време през всички тези години дефицитът е между 4 и 15% от БВП. За справка - по времето на Жан Виденов бюджетният дефицит у нас беше 10%, и то само за една година. В Гърция всяка година е по-лошо, отколкото при Виденов. Няма нужда човек да е професор по икономика, за да разбере, че краят на такъв експеримент няма да е добър. Това е все едно един изключително дебел човек да твърди, че прави диета, и да качва по 10-15 кг на година.

- В България е доста разпространено мнението, че гърците са мързеливи и затова им се случват тези проблеми. За мързела на един народ ли става въпрос?
- Не, не смятам, че е виновен обикновеният човек. Той не управлява Министерството на финансите и не гласува държавен бюджет. По-скоро политическата класа през последните 20-30 години следва една и съща политика - каквото и да приказват, резултатът е огромен дефицит. Представете си едно семейство, което всеки месец харчи все повече и натрупва огромни заеми. Нали знаем къде ще свърши това семейство? Същото е и с държавата.

- Трябва ли роднините на това семейство, имам предвид ЕС и еврозоната, постоянно да го спасяват?
- Аз съм на страната на Ангела Меркел и ако имах възможност да участвам в подобни разговори, щях да съм дори много по-краен от нея. Всъщност всичко, което западняците искат, са неща, които всяка държава убедено трябва да прави, без да е нужно някой отвън да Ӝ го налага. Нещата, които изисква ЕК, макар в очите на гърците да изглеждат жестоки и неприемливи и да се определят като „терор“, „натиск“ и „унижение“, за мен всъщност не са достатъчни. Правилните решения са по-прости, но и по-крайни. Първо, да се забрави за бюджетните дефицити и да се постигнат много големи излишъци. Ако някой каже, че това е невъзможно, ще припомня, че България в продължение на 11 много бедни години след 1997 г. имаше или балансирани бюджети, или излишъци. Щом бедна България може, не е вярно, че по-богата държава не може. Просто не иска. На второ място - и без страната да е задлъжняла, отдавна трябваше да приватизира и да концесионира държавните активи, както го направи Източна Европа. А Гърция не желае. Политическата каста, да не използвам думата „мафия“, предпочита да „управлява“ тези активи за своя изгода. Дори Гърция да има нулев дълг, с тази структура на икономиката пак ще фалира.

- Каква роля изигра референдумът? Защо изобщо трябваше да бъде провеждан? Или това беше класически гръцки театър?
- Много добре го казахте. Нямаше никаква полза. Единственият резултат е загуба на няколко ценни седмици. Точно тогава затвориха банките. Другият ефект е изключителното огорчение и настървение у отсрещната страна при преговорите.

- Да се върнем на банките. Каква е перспективата пред гръцките трезори?
- Още в деня, когато затвориха, моят коментар беше, че те никога няма да отворят отново в евро. Всъщност има три варианта. Първият - никога да не отворят, т.е. да няма гръцки банки. Втори - да отворят, но да дават не евро, а нещо друго - например драхми. Третият вариант е или да има големи ограничения върху тегленията, или огромна подстрижка на депозитите в кипърски стил, само че умножено по 10. Единственият изход със или без споразумение, при който банките ще могат да отворят в евро, е Европа да подпише безкрайно голям празен чек.

- Как банковата криза там ще повлияе на региона ни?
- Няма да повлияе. Светът много добре знае, че това е гръцка ситуация. Ако леля ти в Канада се разболее, в България не почваш да кихаш.

- Ще падне ли правителството на Алексис Ципрас?
- Ползвам уговорката от самото начало, че каквото и да кажа във вторник, в четвъртък може да е безнадеждно остаряло. Към днешна дата изобщо не съм сигурен, че ще има споразумение. Дали гърците ще го отхвърлят с реторика, която няма нищо общо с икономиката, или германците ще кажат „Не“, е по-скоро политически въпрос. Може би и двете страни ще го отхвърлят. Гърците се чувстват безкрайно унизени без основание, а разумните западняци разбират, че дори и това споразумение няма да извади Гърция от фалита. Докато не се случи пълна промяна, страната ще фалира толкова пъти, колкото пъти Ӝ дават пари. Според мен политическите дни на Ципрас са преброени. Но дали след това ще дойде правителство на националното или на космическото съгласие, няма никакво значение. Просто защото в гръцката управляваща класа няма нагласа, че един народ трябва да отговаря за собствената си съдба. Гърците не осъзнават, че реформите са необходими.

- Нещастие ли е да си грък? Заемам фразата от писателя Никос Диму.
- Не трябва да пренасяме проблемите на политическите лидери към 11-милионното население на една страна. Има високообразовани и интелигенти хора, но те не са случили на добро управление.

- А те нямат достъп до властта ли?
- Те сигурно гласуваха с „Да“ на референдума, но се видя, че са малцинство. Където и да е по-света, на толкова емоционален референдум с въпроса „Искате ли да си плащаме данъците и дълговете?“, сигурно мнозинството ще каже „Не“. Между другото никой не коментира това, че в гръцката конституция не се предвижда право на референдум по фискални и данъчни въпроси. Така е и в България.

- Ако данъците се повишат там, очаквате ли изтичане на капитали и преместване на фирми в България?
- Да, това се случва отдавна, но не толкова заради данъците, а заради големия хаос в държавата. Всеки нормален човек ще се изнесе с парите и бизнеса си на друго място. Но не това е проблемът. Да поговорим за бюджета - проблемът не е приходната, а разходната част. Няма по света пенсионер, който да обича да му казват, че пенсията му е висока. Но да не забравяме, че въпреки всички орязвания разходите за пенсии като процент от БВП в Гърция са 16%. Средно за последните 10-20 години във Великобритания са между 5 и 6%, а в България между 8 и 10%. Трябва днешните намалени пенсии в Гърция да се орежат с още 1/3 като начало.