По време разговорите при президента Румен Радев лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заговори за промяна на избирателната система у нас по гръцки образец.
"Масово се ходи на Гърция, а гръцката избирателна система е интересна. При Ципрас пробваха нашата и видяха хаоса, който създаде. Колегата Мицотакис създаде промяна, която гарантира стабилността на Гърция. Ние сме в подобна хипотеза. Предпоследният и предпредпоследният поставят ултиматуми", каза той.
Избирателната система в Гърция дава допълнителен бонус на партията победител под формата на депутатски мандати. И така се избягват патови ситуации с невъзможност да се състави правителство, каквито наблюдаваме у нас.
Борисов не за пръв път повдига тази тема. Първият път бе в края на април 2021 г. Тогава ГЕРБ спечели изборите, но останалите партии в парламента бяха настроени срещу победителя и до правителство не се стигна.
В Гърция от 1974 г. се прилага т.нар. подсилена избирателна система, при която победителят получава бонус под формата на допълнителни мандати.
Преди десетина години (през 2016 г.) в разгара на финансовата криза под натиск отвън управляващата тогава Сириза премахна бонуса от 50 депутати в 300-местния парламент за победителя на изборите. Но, за да не изглежда, че се стреми към осигуряване на служебно предимство, направи така, че правилата да важат от по-следващия избор. Прагът за влизане в 300-местния гръцки парламент е 3%.
Но междувременно политическият късмет напусна Сириза и лидера й тогава Алексис Ципрас и каймака от промените в изборните правила обраха опонентите им Нова демокрация и Кириакос Мицотакис.
Мицотакис се върна на власт през 2019 г. и върна старите изборни правила. Правилата отново трябваше да влязат в сила не веднага, а на по-следващите избори. И така, когато през май 2023 г. се проведоха общи избори все още по правилата на Сириза, резултатът бе раздробен парламент и невъзможност да се излъчи кабинет. И вече следващият вот, проведен по новите стари условия доведе до стабилно правителство на Мицотакис.
И така в момента в южната ни съседка партията победител получава бонус, който обаче не е твърдо фиксиран на 50 мандата, а зависи от преднината на победителя. Който събере поне 25% от гласовете, може да разчита на още 20 места. За всеки половин процент от гласовете над тези 25% се дава по още един депутат. Иначе казано, който събере поне 40%, получава и максималния бонус от 50 депутати.
След определянето на бонуса започва пропорционалното разпределяне на останалите места. Тези останали места може да са 250 (ако една партия е събрала поне 40% от гласовете на изборите) или пълният набор от 300, ако никоя не е минала над бонус прага от 25%.
Възможен ли е у нас такъв "гръцки" сценарий?
Специалистте по конституционно право са на мнение, че въпросът е "на ръба" на законността. И привеждат следния аргумент - ако победителят на изборите получава "бонус" под формата на допълнтелни мандати, къде отива принципът, че гражданите имат равни права, а техният глас еднаква тежест?
Припомняме, че на парламентарните избори през 2009 г. новата тогава партия ГЕРБ получи своеобразен бонус заради изборните правила въведени по-рано през същата година. Тогава изборите се проведоха по смесена пропорционално-мажоритарна система и 209 депутати бяха излъчени по пропорционалната система, а 31 - по мажоритарната (един мажоритарен мандат за област). ГЕРБ спечели 26 мажоритарни мандата, а ДПС - пет. Така ГЕРБ получи 116 мандата в Народното събрание, резултат, който никога повече не достигна.
По смесена пропорционално-мажоритарна система се провеждат и изборите за Велико народно събрание през 1990 г.
Тогава 200 депутати са излъчени от мажоритарни избирателни окръзи при вот в два тура, а останалите 200 - по пропорционалната система.