валутни курсове
9913 | 5 март 2015 | 14:14
Бившата съветска република Азербайджан е държава с по-малка територия от нашата. Разполага с 86 600 кв. км. Но населението й е по-голямо от българското - 9,5 милиона. И тя като нашата страна има излаз на море. А то не е какво да е. В териториалните води на Азербайджан в Каспийско море се намират огромни находища на газ и нефт.
Доказаните запаси от синьо гориво там са 2,5 трилиона куб. метра. Това е толкова много, че ако трябва да се изпише само с циф ри, човек ще се замисли колко нули да сложи. Накратко, запасите там са колкото сегашното потребление на България за 1000 години. Нещо повече: към днешна дата, когато международните санкции спрямо Иран все още са в сила, Азербайджан е единственият нов източник на тръбопроводен газ за Европейския съюз. Страната е активен член на НАТО и желан партньор.
Каспийската държава не е в състояние сама да разработи находищата си. За това разчита на световните нефтени и газови гиганти. Но значителна част от парите от продажбите на енергийни суровини се връщат в Азербайджан.
На този фон изглежда парадоксално, че допреди две-три години пред страната стоеше за решаване т.нар. продоволствен проблем - осигуряване на достатъчно хранителни стоки на достъпни цени за населението. Защото петродоларите са важни, но не се ядат. Азербайджан е платежоспособна държава, която иска да внася храни, лекарства, технологии за леката промишленост, строителни услуги. За българските бизнесмени това е важна информация за един перспективен пазар за родни стоки.
Едва ли много хора у нас щяха да я научат, ако не беше интересът към природния газ. Гражданите на ЕС вече на свой гръб установиха, че синьото гориво е особена стока. То не е само енергийна суровина, но и силен инструмент в геополитиката. Украинските кризи го доказват от 2009 г. чак досега. Но бизнесът с газ може да бъде и важен канал за разширяване на търговските и икономическите взаимоотношения между страните.
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев заяви вчера в София, че партньорството с България вече е издигнато на най-високо равнище - стратегическо сътрудничество. Тук идва тънкият момент. Думите отлитат, важното е какво остава. Ако европейският газопровод „Набуко“ наистина бъде построен, значи не са отишли на вятъра.
Енергийните компании в газовия сектор у нас са достатъчно заинтересовани да утъпчат пътя към Азербайджан. Въпросът е ще има ли достатъчно мъдрост в администрациите на двете страни реално да подкрепят и другите предприемачи, така че синьото гориво да помогне двойно за стопанския растеж.
Мобилна версия
RSS канали
