„Хипотетично ако ген. Радев беше заел друга позиция, дитирамбите в негова възхвала нямаше да имат край, но поради това, че не е удобен в момента са се мобилизирали всички демони за неговата дискредитация. За неуважителното отношение към всички военнослужещи от страна на властимащите сме виновни всички ние настоящи и бивши военнослужещи“. Това написа вчера ген. Димитър Шивиков в профила си в социалната мрежа „Фейсбук“. Потърсихме го, за да изрази мнението възможно ли е висш военен да влезе в политиката и кой е виновен за състоянието на Българската армия.
- Г-н Шивиков, защо реагирахте така остро на новините и коментарите около оставката на командира на ВВС ген. Румен Радев?
- Аз не се възмутих от личното решение на генерал Румен Радев – той си знае какви са мотивите му да подаде рапорт за напускане. Аз се възмущавам от наложения принцип, че когато военен от високите нива на йерархията реши по един или друг повод да напусне системата, се започва една масирана кампания на очерняне, оклеветяване, ако той не е удобен на статуквото. Така за пореден път се поругава честта и достойнството на българския военнослужещ. Аз не искам да се фокусирам само върху офицера - военнослужещи са и старшините, и войниците. За мен практиката на очернянето и оклеветяването е обидна. Защото преди по-малко от два месеца пак имаше подобна негативна кампания спрямо действащия Началник на отбраната на Българската армия ген. Константин Попов. В един момент обаче се започна вълна на масова подкрепа, отново под знаменателя на анонимността. Тоест – чувствам едно безкрайно лицемерие и двуличие, защото никой от сега действащите „началници“ на армията не реагира, за да се вземат принципни позиции. Ето това ме мотивира да изразя своето неодобрение от медийната кампания срещу ген. Румен Радев. Познавам го сравнително добре и не искам да бъда негов адвокат, а още по-малко да изказвам мнения от негово име.
- Кои кръгове е изплашил Румен Радев, за когото се твърди, че ще бъде кандидатът за президент на левите партии? На кого е неудобен?
-Тук вече навлизаме в областта на политиката, а аз се държа настрана от нея. То е ясно за кои кръгове става въпрос – да го чуете от моята уста, няма смисъл. Той е неудобен на статуквото, защото в случая неговото име, което е завъртяно в публичното пространство, се превръща в явна заплаха за някои и би размътило плановете им.
- Кои са лицемерните лидери, които мерят с двоен аршин? Дане би да визирате премиера Бойко Борисов?
- Не, в никакъв случай не говоря за министър – председателя. Бойко Борисов застава с името си и изразява мнението си. От началото на миналата седмица в сутрешните блокове и сайтовете всякакви знайни и незнайни експерти коментират оставката на Радев. Визирам тях, защото в днешно време всеки се пише за лидер.
- Генералите ли са виновни за състоянието на българската армия? Бившият военен министър Бойко Ноев хвърля вината и върху тях.
- Г-н Бойко Ноев е абсолютно прав да укорява и генералитета. Последното решение относно всякакви въпроси, касаещи армията, се взема от министъра или от правителството. Но за да се стигне до него дискусиите минават през т. нар. „военна експертиза“, където се изготвят становища, дават се предложения. В цялостния процес по вземането на крайното решение участват и висшите военни. И в този смисъл съм абсолютно съгласен с изказаното мнение на Ноев. Ако през последните 26 години българският генералитет не беше избрал доброволно на т. нар. „позиция на слагачество“ в лична изгода и преследвайки личните си кариеристични цели, сега нямаше да водим този разговор. Защото в името на постигането на лични свои користни цели и за да израснат в кариерата, те с лекота пренебрегваха своите професионални отговорности. Не искам да посочвам имена, защото не е коректно да търсим „скелетите в гардероба“.
- Защо политиците имат неуважително отношение към военните?
- Защото ние сме си виновни и защото не сме единни. Ще дам един пример отпреди няколко месеца. Двузвезден генерал, който по една или друга причина доброволно и без ничий натиск, реши да се раздели с военната служба. Никой от военното министерство не си направи труда да го покани и публично да изрази благодарност за всеотдайния му воински труд през последните над 30 години. Нито от Министерство на отбраната, нито от Генералния щаб някой е бил натоварен да му връчи документите за освобождаване. Ето, в това е обидата - в тези на пръв поглед незначителни за цивилния живот „нещица“. Това е унизително, защото този генерал едва ли не е изхвърлен от системата. За жалост, през последните години много колеги напуснаха Българската армия дълбоко обидени и с накърнени души. Ненормална е работата! Вчера четох статия за реализацията на колегите генерали или комисари от системата на Министерство на вътрешните работи. Ами всеки от тях е успял да се реализира в цивилния си живот и е постигнал сериозни някакви позиции. Само, ние военните, оставаме настрани от обществото и едва ли не достигаме до ниво „оператор“ на някоя бариера на някой склад! У нас го няма онова чувство на другарството, на всеотдайността за взаимопомощ и т.н.! Защото през годините ни беше наложено да бъдем разделени.
- Как властта манипулира шефовете на армията?
- Този процес е взаимен – за да бъдеш манипулиран трябва да си вътрешно податлив на това. Защо не се намери някой да ме манипулира мен? Защото няма да се поддам и винаги отстоявам мнението си.
-Тук вече визирате и личностните качества на генералите ни..
-Да, това е изводът. Знаете ли колко е дълъг и сложен процесът за издигане на военнослужещ до генерал в т. нар. „нормални държави“? Просто у нас не е котерийно и користно да се издига даден човек, защото може би на по-късен етап ще бъде пречка за някаква схема.
- Трябва ли НАТО да охранява българското небе? Твърди се, че в рапорта си за напускане ген. Радев е сравнил съвместната охрана на алианса с Ньойския договор?
- Не знам дали действително точно този мотив е посочен в рапорта му за напускане. И ексминистър Ноев каза същото. Нека първо Министерство на отбраната да публикува мотивите, а след това да се правят коментари. Всичко друго е в сферата на интепретациите. Но България като пълноправен член на НАТО спазва клаузите от т. нар. „Вашингтонски договор“. Не намирам за лошо в даден момент, според ситуацията и когато националните въоръжени сили не са в състояние да изпълняват ангажиментите си, да се обърнем за помощ към партньорите от пакта. Въпросът е в какви параметри ще се извършва това? Аз не съм от системата на военно – въздушните сили, но в медийното пространство се прокрадват какви ли твърдения за това колко ще ни струва чуждата охрана на небето. Тук трябва да има трезва експертна оценка, за да се предложи изгоден вариант за България, и в частност за армията - дали да се обърнем за помощ към НАТО или да предприемем спешни мерки за възстановяването на летателната годност на самолетите ни.
- Как оценявате твърдата антируска позиция на военния министър Николай Ненчев?
- Не бих желал да давам политически оценки. Аз не съм политик, за да оценявам работата на действащи политици.
- Има ли шанс Румен Радев на президентските избори срещу кандидата на ГЕРБ?
- Пожелавам успех както на ген. Румен Радев, така и на всички бъдещи кандидати за президентския пост. Имам личен опит от участие в избори - бях независим кандидат за кмет на Карлово. Постигнах сериозен успех и дори стигнах до балотаж, но силите ми бяха до тук. Статуквото победи, а аз не успях да преобърна обществените нагласи, въпреки че прогнозните данни на социолозите ме посочваха като победител.
Бригаден генерал Димитър Шивиков е роден през 1963 година . Той е с много висока квалификация на военнослужещ. В богатата си професионална биография има и две мисии зад граница. През 2004 година е командир на Четвърти пехотен батьон в Ирак, командва подразделение на 61-ва Стрямска бригада там. През 2010 е национален командир на българския контингент в Кабул. Завършил е колежа на Сухопътните войски в САЩ. Генералското му звание е връчено през 2012 г. от президента Росен Плевнелиев. През 2015 г. беше независим кандидат за кмет на Карлово.