В общуването с хората нямаш право нито на грешка, нито на лъжа, а зареждането идва, когато видиш в очите им одобрението, казва Георги Георгиев

Политикът лидер трябва да има гръбнак - да отстоява ясни позиции, казва председателят на СОС

Георги Георгиев, СОС: На ден трябва да убиваме по един змей. И на пепелянки да не се предаваме

15714 | 6 май 2022 | 08:46

Днешните продавачи на надежди не успяха да станат автори на смислени решения. Днес виждаме нерешителността в политиката, която е пагубна, убеден е един от младите политици у нас


- В битките се появяват и драскотини, но те са част от порастването

- Днешните продавачи на надежди не успяха да станат автори на смислени решения

- В политиката ме привлича визионерството, чрез което променяш към по-добро живота на хората

- Когато сгрешиш, израз на сила е да се извиниш

- От студентите си научавам, че всяко наше усилие има смисъл

 

Навръх Гергьовден разговаряме с един известен Георги – председателят на Столичния общински съвет. Млад политик, който в движение се учи от грешките и успехите, от похвалите и от ударите под кръста. „Политикът трябва да изгради мост към другите. Може да не се наложи да се мине по него, но е важно да знаем, че го има“ - това е един от уроците, които вече е научил Георги Георгиев. Приема критиката – когато е градивна. Но предателството и лошотията го срутват. Признава: „идвам на работа пълен с енергия и съм много нещастен, когато затънем в безсмислени спорове или интриги“. Знае, че в общуването с хората „нямаш право нито на грешка, нито на лъжа“, а зареждането идва, когато „видиш в очите им одобрението“.

 

 Честит празник, г-н Георгиев! Свети Георги е знаков светец в съзнанието на българина - винаги носи усещането за победа.  А политиците искат това – да са вестители на доброто, на победата. Вие носите това свято име, смятате ли го като някакъв знак?

 

-  Имам рожден ден 20 дни след Гергьовден, но по-големият празник е именият ми ден. Това име идва от дядо ми и за мен означава много. Дава ми кураж – като кажа Георги – това съм аз! Името задължава – да убиваш минимум по един змей на ден, малък или голям, и на змийчета и пепелянки да не се предаваме. Пък и усещането за пролет е много силно.

 

-  В политиката обаче дългата битка със змейове износва,  победите често са горчиви, а лидери все по-рядко се срещат.

 

-  Да, в политиката днес има по-малко лидери. Тежко бреме е властта. Когато си в опозиция - даваш съвети, когато управляваш – водиш битка на много фронтове. Един път - с всекидневните проблеми, втори път - с политическите интриги на опонентите, трети - с интриги на своите, четвърти - със себе си. Трябва да си с пулса на времето и да усещаш какво се случва в обществото, а не да тичаш подир събитията, да се опитваш - ако не да даваш посоки, поне да виждаш коя е правилната. Не по-малко важно е да си организираш екип, с който да правиш всичко това. И не на последно място - да умееш да обясняваш всичко това добре на хората и да общуваш с тях. А знаем колко малко са примерите за истински таланти - политикът да бъде медиатор, да умее да разказва с думи прости геополитически или макроикономически проблеми, да има харизма. И когато водиш битки, неизменно се появяват и драскотини, но това е част от порастването, което неизменно води до добиване на увереност.

 

 

Днес виждаме нерешителността в политиката, която е пагубна - убийствена е не само за лидера, но и за народа, който го е избрал да го води. Да се превърне в национална политика лозунгът: „Всеки сам си преценя”, роден покрай ваксинирането, е толкова жалко! Това е нагледен урок как не се прави политика, как не се управлява държава. Политикът лидер трябва да има гръбнак - да отстоява ясни позиции, дори да прокарва непопулярни решения тогава, когато те са за общото благо. И никога да не се отлепва от земята, да не забравя, че ходи по нашите тротоари.

 

Споменахте, че властта е тежко бреме. От друга страна, времето ни сякаш е болно - не ражда велики хора, няма велики умове, а сме изправени пред велики изпитания. Пагубно за България е, че няма истински водачи. Приемате ли тази теза?

 

-  В държавното управление в България днес няма лидери. В политическите партии мисля, че има. Аз съм част от проект, който има лидер, доказал своите качества. Затова и сега е толкова рязък контрастът с останалите. Мина годината на изчегъртването, видя се, че от това на никого не стана по-добре, напротив - всекидневните проблеми се увеличиха. И след като до вчера си бил продавач на надежди, днес е време да покажеш, че си автор на смислени решения. Но точно това не виждаме.

 

Иначе ние като народ сме безпощадни към лидерите си и това се вижда особено остро в социалните медии –  едно грешно пресичане на светофара на политик трудно може да бъде простено. Особено в тази „cancel” култура на отричане на всичко. Лидерите трябва да са визионери, те трябва да носят творчески импулс как да променят към по-добро живота на хората чрез правене на политики. Това е нещото, което лично мен ме привлича в политиката.

 

-  А критиката убива ли импулса?

 

-  Да очакваш, че няма да те критикуват и да кажеш – правя го, защото така искам, би било незряло. Ако критиката убива импулса на някого, значи не е толкова силен този творчески импулс. Много ми хареса едно четиристишие на моя любим поет Георги Константинов:

 

Рубикон

Ако не можеш да обяздиш кон,

ако настиваш от насрещен вятър,

недей пресича Рубикон,

от теб не става император

 

Сетих се за него в момент, когато ми бяха потънали гемиите от критика и подмятания: ти си толкова активен, защото сигурно искаш да си  кандидат за нещо. Ето, това за мен е разочароващо. Защото, когато човек работи добре и някой да му каже „браво”, това създава нов импулс.  Не е лошо освен критика, да има понякога и обективна оценка.  И да не забравяш никога, че си част от екип. По съвет на кмета Фандъкова в Общинския съвет обсъждаме идеи за всяко нещо в по-широк кръг, търсейки обратна връзка. Голяма част от моите идеи ги представяме като общи на различни политически групи в името на консенсуса . Политикът трябва да изгради мост към другите. Може да не се наложи да се мине по този мост, но е важно да знаем, че го има. Нас са ни избрали, за да решаваме проблеми на хората. Колкото и да не се харесваме, трябва да мислим, че това е най-важното – да свършим работа.

 

- Даването назад израз на малодушие ли е?

 

- Говорим за Св. Георги, за храброст, за мъжественост. Когато сгрешиш, израз на сила е да се извиниш. Борисов го е казвал често – никой не се ражда политик, камо ли премиер, учиш се в движение, поне в България е така. И няма нищо страшно да признаеш: Сгреших, моля за извинение, сглупих, дайте прошка, за да мога да си върша работата, иначе ми тежи към вас. За съжаление политиците в управлението днес не го разбират това. Правят грешки и не намират сили да се извинят на хората.

 

 - Как вписвате бедстващите украинци в живота на столицата?

 

- Много важно е да не ги мислим за такива. Казах им го и в чужбина, казвам го и пред тях: Вие не сте бежанци, вие сте гости на София. Трябва да държим сметка, че както има богати с луксозни коли, които дразнят някои, но към които се прилагат същите правила – от зоните за паркиране през вдигане с паяка, така има и бедни. А наша грижа са  нуждаещите се – майките с деца. Има и много бесарабски българи - приятно е да се разговаря с тях, чуваш архаични български думи. Те са наш корен, това е наш национален дълг. Правим всичко възможно да им създадем условия за нормален живот -  за кариерното им развитие, за социализиране на децата и т.н. Наша е грижата да няма маргинализирана, несоциализирана, неинтегрирана група.

 

- Какво може емоционално да ви срути?

 

- От най-лошите – загубата на близък, от по-малко лошите – предателствата на близък. Не понасям лъжата. А това често се случва - особено на делови разговори виждам, че човекът ме лъже. Гледам го и си казвам: Георги, виж това лице, то е на човек, който те лъже, запомни това лице. Но това не ме кара да загубя вярата си в хората. Имаше една сентенция: Предпочитам 100 пъти да ме излъжат, отколкото веднъж да не повярвам на очите, които са били искрени. Не помня точно цитата, но това е посланието.

 

-  Мисля, че това е стих на Станка Пенчева.

 

-  С две думи – по-добре е да си една идея по-наивен, отколкото мнителен. Разбира се, когато става дума за обществени дела, трябва и мнителност. За задачите тук, в общината, ако бях повярвал на първите реакции на хора, които казват: „не може”, „няма как да стане”, ако бях проявил повече такава наивност, нищо от това, което сме свършили за тези 8 месеца, нямаше да е факт.

 

И се връщаме на въпроса за критиката – когато е градивна, е полезна. Но предателството, лошотията ме срутват. Идвам на работа пълен с енергия и съм много нещастен, когато затънем в безсмислени спорове или интриги. Но пък много уроци научавам. Имам един шах, подарък ми е, много интересен –истинско произведение на изкуството. Започнах да играя редовно за гимнастика на мозъка, това ме поддържа във форма.

 

- Изненадвате ме - два пъти ми цитирате стихове. Кога намирате време за поезия?

 

- Рядко, за съжаление. Това е храна за душата, но много важна, защото всекидневието изхабява. Но съм четящ човек и обичам книгите. За поезия все по-рядко намирам време, но не минава ден без да прелистя любими класици или нов роман. Обичам да чета Сенека, настолна книга ми е - чета по две странички на вечер, но с молив. Когато няма духовна храна, започваш да си я набавяш. Щастието на нашата работа са разговорите с с хората – от компании за иновации, през регулации на „Топлофикация“, до срещите в пенсионерските клубове в „Надежда“. Тази възможност да се виждам с различни хора ме зарежда. Пенсионерите например имат забележка към мен как играя хоро - разбрали сме се да ходя на уроци. Казват ми, че всеки може с ентусиазъм, обаче трябва и с можене. Урокът, който получих от тях е, че за да постигнеш успех в нещо, трябват правилното количество усилия.

 

Забележките за хорото са разбираеми, от чия критика най-много се страхувате?

 

- На майка ми. Тя е кметски наместник на едно село и ме наблюдава внимателно – да не се срамува семейството от моите действия. Ние сме няколко поколения, свързани с работа в общините. Прапрадядо ми е бил след Освобождението кмет на едно село. Хората разказват на майка ми какво правя, тя е горда с мен, но като всяка майка се  притеснена да не ме бастисат. По Великден имахме разговор с баба ми – пак ми заръча да не се давам и да помагам на хората. Нашата работа е такава - през пенсионерките клубове, през партийните ангажименти, през срещите с майките на деца със синдрома на Даун,  през организацията на хората с деменция - нямаш право нито на грешка, нито на лъжа. Но когато видиш в очите им одобрението – това ме зарежда.  И с преподаването на студентите е същото – след тежките изпити идва абсолвентският бал, усмивки, снимки, разказват какви ли не истории... и това зарежда.

 

-  Какво научавате от младите?

 

-  Че всичко това има смисъл. Всяко едно усилие, всеки дерт и яд, който ни минава през главата, има смисъл. Гледах ги на наградите на фондация „Стоян Камбарев” – млади, готини, креативни, страхотни - това е богатството на нашата държава и е грехота, че не успяваме достатъчно добре, достатъчно организирано да правим така, че работливият, талантливият по-лесно да се издига. А некомпетентният, колкото и да го бутат отзад лели, чичовци, да не може да стигне там, където не му е мястото. На студентите си, които са прекрасни млади хора, умни и талантливи, често повтарям следното: „Най-доброто предстои“. И искрено вярвам в това.

 


От категорията

Кой ще направи компромис след 2 октомври? И защо?

-1593267964.jpg

Служебното правителство може да повлияе върху развитието на политическата криза ...

13 авг. 2022 | 08:35

Слави Василев: ГЕРБ ще са първа политическа сила, коалиция ПП и ДБ ще претърпи поражение

Слави Василев: ГЕРБ ще са първа политическа сила, коалиция ПП и ДБ ще претърпи поражение-1645167651.png

Подозирам, че дълбокото желание на българското общество е да види разумни, ...

12 авг. 2022 | 13:50

Петър Волгин: В България имаме не гражданско, а грантово общество

Петър Волгин: В България имаме не гражданско, а грантово общество-1629635411.jpg

Раздаващите пари организации искат да получат нещо срещу средствата, които са ...

13 авг. 2022 | 13:42

Кеворк Кеворкян: Партия на идиотите - време е

Кеворк Кеворкян: Партия на идиотите - време е -1462343945.jpg

„Газпром“ не е проблем, проблем са мекеретата – фиктивни „русофоби“. Тяхната ...

13 авг. 2022 | 10:54