18418 | 7 дек. 2025 | 18:26
Хората търсят отговори на сериозни въпроси в литературата. Това каза в предаването “На фокус с Лора Крумова” писателят Георги Господинов.
“Книгата “Градинарят и смъртта” излезе тази есен и сега се появи седмото издание. Най-важното в Истанбул беше енергията на младите хора, които присъстваха на срещите. Бяха над 500 души - реагираха, смееха се, задаваха въпроси. Говорихме си, имат ясни политически виждания”, смята Господинов.
Той сподели, че според наблюденията му през последните пътувания хората търсят в литературата отговори на сериозни въпроси. “Не купуват книги само защото са нашумели или са забавни, а защото имат екзистенциални въпроси и искат да получат отговор. Това е много хубаво”.
“Личното докосването е част от голямото кипене и вълнение. Това е голямата тема в “Градинарят и смъртта”, но присъстват и още няколко. Мисля си, че са много български - една е за емоционалната немота на поколенията преди нас, които ни обичат, но не знаят как да кажат думите”, обясни писателят.
Господинов сподели, че в чужбина е забелязал как на младите хора им се говори за това. “Подобни книги отключват историите на останалите хора. Постоянно получавам писма. Те казват, че имат подобна история, че книгата ги е окуражила”.
“Тъгата не може да се изтрие, но тя може да се опитоми. Разказването на истории и разговорите са част от опитомяването на тази емоция”, каза той.
“Много от хората в Истанбул искаха да им напиша нещо на български, защото техните дядовци и баби идват от Ардино, Кърджали, Разград и те го помнеха. В един момент се чувстваш леко виновен, защото си част от едно общество, което ги е прогонило. От друга страна, има такава любов и радост, че е дошъл човек от земите, в които са били техните прадеди. Много е топло. Това се усеща през общи думи, които откриваш като мостове между вас”, сподели Господинов.
По думите му в книгата се говори за това какво е да умреш в един свят, който също умира.
Според него човек е човек преди да е германец, българин или друга националност.
“Последните години имах притеснения, че младите хора не се интересуват от политическото. Но това, което видях, беше невероятна изненада и за мен”, каза Господинов за протестите в страната.
“Спомних си тази неукост на моето протестиране преди години, това незнаене как да се държиш, тази липса на памет за протест. След това през 1997 година и през 2013 година ходехме с децата си на протести. През 2025 година дъщеря ми и хората от нейното поколение водят нас за ръка. Младите дадоха сила на този протест, но той е процес в годините”, смята писателят.
Мобилна верси
RSS
