14964 | 27 март 2024 | 13:26
Най-известният българският съвременен писател в международен план Георги Господинов даде интервю* за испанското издание El Confidencial по повод излизането на книгата му „Контрабандистът на истории“ на испанския пазар.
В разговора си с Ирене Веласко носителят на престижната награда „Букър“ за 2023 г. говори както за литературата, така и за актуални теми като руската инвазия в Украйна и политическата обстановка в България.
За конфликта в Източна Европа Господинов смята, че това е „война за миналото“ за Русия.
„Всяка война е колапс във времето, счупване на механизма на времето и отстъпление, връщане назад. В конкретния случай с Путин, той иска да върне времената на Руската империя и на Съветския съюз. И това са, за съжаление, годините на Втората световна война. Смятам, че Европа все още продължава да кръжи около черната 1939-а година“, посочи родният писател.
Допълни, че в Европа дълго време битувало схващането, че „вече сме разказали всичко за войната и че сме създали памет за войната, но това явно не се оказало съвсем така“.
Господинов бе попитан и за политическата нестабилност в страната ни, която е изправена пред прага на поредните предсрочни парламентарни избори.
Много е жалко, защото всички се надявахме, че няма да стигнем до тази ситуация. Но това е част от друга важна тема – с глобален проблем, който е пряко свързан с литературата и разказването на истории. Става дума за отказа от разговор. В днешна България е изключително трудно политическите партии да разговарят помежду си. Разговорът не съществува, диалогът не съществува, обясни авторът на „Времеубежище“.
По думите му това явленние не се наблюдава само в България, но и по целия свят.
„При литературата е точно обратното, литературата създава диалог между автора и читателя. Моите истории са винаги отворени и винаги насочени към читателя“, отбелязва Господинов.
„Литературата може да сътвори много неща, но ще дам за пример само две, които са много важни от политическа гледна точка. На първо място, литературата учи на емпатия. Ако си нормален човек и слушаш историята на някого – например за неговата дъщеричка – невъзможно е да му пожелаеш зло. Но тоталитарните идеологии не одобряват тази сила, която дава литературата; тоталитарните режими действат посредством омразата, докато литературата действа посредством любовта. Литературата работи с всеки поотделно, защото всеки чете сам. Докато тоталитарните идеологии работят с всички. Ето защо хората, които са живели в България по времето на социализма, днес много трудно разказват лични истории“, каза още писателят.
*Интервюто е със съкращения.
Мобилна верси
RSS
