- Г-н Киряков, за първи път вот на недоверие към правителството ще се проведе – като дебат и гласуване, паралелно на предизборна кампания. Ще се отрази ли това на кампанията, на нагласите за гласуване?
- Партиите, които инициират вота на недоверие, целят точно това – да се отрази на изборите.
От друга страна обаче, това може да се отрази наистина, но в полза на управляващите. Може да консолидира мнозинството, да втвърди електоратите им по места. Дори бих казал – да ги подтикне да не се карат, да не влизат в спорове, защото това би застрашило тяхното единство и би позволило на опозицията да калкулира печалби.
Какво точно ще постигнат партиите, дали ще повлияят върху избирателите биха показали социологически сондажи по време на кампанията, както и самите резултати. На този етап са ясни целите, които преследва внесеният вот. А основната е промяна на общественото мнение.
- Вотът на недоверие изглежда предизвестен като краен резултат. Или?
- От гледна точка на мнозинството е предизвестен математически.
- Темата за енергетиката, която провокира да се иска вот на недоверие, и протестите, които продължават, са достатъчно популярни. Дебатът е горещ. Дали опозицията ще успее да извади по-убедителни аргументи?
- Спорът в областта на енергетиката не е от вчера. Той се води на много фронтове – за достъп до газ, за влиянието на газа върху българската икономика, за ядрената енергетика – при това от десетилетия.
Спорът е и на полето на въглищните централи – дали да са частни или държавни, американски, български, руски, какви ще са екологичните последици. Води се и на ниво пренос и потребление на нефтопродукти, за ролята на „Лукойл“ и така нататък.
С две думи – спорът е фундаментален за българските граждани и за бизнеса, и то не е от сега. Сега се е разгорял с различна сила в рамките на предизборна кампания и се използва от партиите в рамките на предизборната кампания. И да се върна към началото на нашия разговор – с цел да се промени баланса на силите и в парламента, и в обществото.
- Кое друго събитие е с потенциал да влияе върху вота? Протестите, които продължават?
- Протестите са част от цялата картина, която очертахме. Партиите се опитват да мобилизират общественото мнение в своя полза. Едните за да създадат впечатление, че правителството се проваля. Другите за да отговорят на това предизвикателство като убедят хората, че решенията им са необходими, че те са единни и ще продължат да управляват заедно, независимо от целите, които си поставя опозицията.
Има още един сюжет, който трябва да се проследи – дали в рамките на управляващото мнозинство в НС, независимо как се наричат самите те, има вътрешни напрежения.
- Има ли според Вас?
- Такива напрежение покрай протестите се пораждат. От едната страна Бойко Борисов иска да излезе от ситуацията, като прехвърля отговорността на ПП-ДБ като управляваща сила. От друга страна ПП-ДБ се опитва да върже Борисов и ГЕРБ към щетите, които е възможно да нанесе този протест, както и исканият от обединената опозиция вот на недоверие.
- Изглежда така, сякаш ПП и ДБ са нападнати от всички страни – и от опозицията, и от партньорите, с които изграждат мнозинството. Може ли това да мобилизира симпатизантите им, които бяха разколебани заради създаването на „сглобката“?
- Това е проблемът. Затова изложих и втория сюжет за разногласието в рамките на мнозинството основно между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. ДПС няма да бъдат ощетени.
- „Продължаваме промяната“ е като извадена от коалицията ПП-ДБ и е като боксова круша. Виждате ли и този ефект?
- Да, но дългосрочно това ще навреди не просто на малката коалиция между ПП и ДБ, или на голямата коалиция между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, но и на сюжетите, които ще се развиват след изборите.
Ще се отрази негативно на управлението на страната, на обществото, защото то ще продължи да се чувства пренебрегвано, като чува скандалите между политиците. Обществото ще продължи да се страхува какъв ще е крайният резултат от напрежението и от разклащането на управлението. То ще продължи да обира негативите от тези караници между партиите за това кой е виновен и кой е невинен. В момента това е в основата на партийните реакции – как да се оневинят партиите и да не понесат отговорност за случващото се.
- И още един прецедент – за първи път местни избори се провеждат паралелно с голям дебат за ключови промени в Конституцията. Дотук критиките към проекта са много. Това съдържа ли потенциал за влияние върху местните избори и нагласите на гласуващите? Или регионалният вот има своя специфика и отражение няма да има?
- Не говорим просто за дебат по конституционните промени, а дебат по големи национални теми. Така местните проблеми отиват далеч на заден план.
Партиите се опитват да извлекат максимум дивиденти от случващото се на национално ниво, но това е за сметка на местното.
Защо? Защото регионалните проблеми в много общини са нерешими поради липсата на пари. Затова партиите се опитват да шиканират местния елемент на изборите и да го прекарат през националния или през тезите за фили и фоби, за да мобилизират максимална подкрепа за себе си. Да мобилизират хора, които се вълнуват от местните теми, но се вълнуват повече от националните теми и ще пренебрегнат местните за сметка на националните.
Това са тактики, които не зная дали партиите съзнателно или несъзнателно използват, но използват. Улиците с дупки, градинките, мръсният въздух и така нататък ще отидат на заден план. Местните избори ще бъдат продължение на националните избори и опит на партиите да ги превърнат във вот не за бъдещето на квартала, а за бъдещето на страната.
Местните послания се вкарват формално.
- Със сигурност местната власт ще бъде различна след вота, най-малкото защото имаме политически сили, които за първи път участват в регионалната надпревара. Това може ли да промени формулата на властта и при какви условия? Може ли да има опит за промяна на балансите в самата „сглобка“?
- Въпрос на аритметика – партийна, политическа, социологическа – за това какво ще е съотношението след изборите.
Борисов ясно каза, че трябва да видим какви ще са промените в електоралните нагласи след изборите, за да преценим какво ще се случва. Ако ГЕРБ има голямо преимущество и усети прилив на сила, а в същото време се види слабост на ПП-ДБ, може да бъдат предизвикани и предсрочни избори. Това ще даде на ГЕРБ предимство в преговорите за управление.
Това е хипотеза. Възможно е да няма разместване на пластовете в парламентарното мнозинство и то да продължи да управлява. Възможно е да има разместване при опозиционните партии и „Възраждане“ например да поиска да лидира опозицията. Това, разбира се, ще предизвика реакция от страна на БСП, която е различен тип партия, с по-дълга история, с много повече опит в политическите битки.
Различни са хипотезите, но е възможно да има преформатиране както при управляващите, така и при опозицията.