На самия старт на предизборната кампания Епицентър.бг се обърна към политолози и социолози с три въпроса:
Листите на партиите вече са регистрирани. Като гледате имената, смятате ли, че вотът на гражданите ще излъчи новия елит на България?
Слави Трифонов отказва интервюта, не ползва официалните канали, не пуска хората си в медиите. Как да изберем от неговите кадри? Котка в чувал ли ще избираме? Това не е ли вид измама?
Каква ситуация може да пренареди политическия мач?
Предлагаме ви отговорите на политолога Георги Киряков.
Ако започнем анализа от това коя партия какви хора е сложила на водещи позиции в листите си, то се налага изводът, че политическите сили отново залагат на доверени партийни кадри.
Новите имена на първи позиции, особено при малките партии, най-вероятно няма да попаднат в следващ парламент, ако изобщо и самите политически сили успеят да прескочат бариерата от 4%.
Уловката е, че се разчита на лоялни кадри, а новите имена, граждански квоти, шоумени, медици са пълнеж в листите.
Когато говорим за способността на партиите да правят добра селекция, трябва да имаме предвид, че избирателят се интересува най-вече от партията, нейната сегашна и бъдеща тежест и от лидера й. И много по-малко от имената в листите.
В случая със Слави Трифонов избирателите изобщо не се интересуват от експертния потенциал на хората в листите.
Интересуват се от две прости неща – че това е партията на Слави Трифонов и че това е партията, която обира голяма част от протестния вот.
Тайнствеността на Слави Трифонов не му вреди
Настроенията спрямо Слави Трифонов и партията му са почти същите, каквито бяха при появата на царя през 2001 година и на Бойко Борисов през 2009 година. Хората избраха царя, защото е царя, и Борисов, защото е Борисов. Никой тогава не е избирал водачите на листи по места. В регионите имаше предизборни плакати, където до водачите беше и лидерът на партията.
Да припомним също, че имаше и мажоритарни избори. Кой мажоритарен депутат помним с днешна дата? Какво правят в парламента, когато са избрани мажоритарно? Изпълняват ли волята на парламентарната група и на лидера или имат право на мнение, когато става дума за важни за страната решения? Отговорът на втората част на въпроса е не. Вярно е друго: че първо се гледа партийната дисциплина и общата политика, която се задава от лидера и ръководството на политическата сила.
Избирателите трябва да бъдем по-взискателни към селекцията на партийте, но не сме. Причините са много – излъганите очаквания през целия преход, скандалите около политици, на които възлагахме надежди. Затова когато избираме, гласуваме протестно, гласуваме срещу тези, които са ни разочаровали и чак след това, може би, гледаме обещания, програми.
Тайнствеността на Слави Трифонов може да не е негова полза, но не е в негова вреда. Тази тайнственост е белег на партията още при нейното учредяване. Помним, че учредители честно си казаха, че им е забранено да говорят какво се случва в залата, какво е говорено. Всичко, което се е случвало вътре, си остава вътре. Получава се нещо подобно на „Всичко, което се случва в Лас Вегас, си остава в Лас Вегас“. Налице е съвпадение между Меката на шоубизнеса и шоумена Трифонов.
Но всичко това не работи в негова вреда, след като стои на устойчиви електорални позиции, които му дават огромен шанс да бъде незаобиколим фактор при съставянето на следващото мнозинство и следващото правителство.
Пандемия и пренареждане
При влошаване на епидемичната обстановка е по-вероятно ГЕРБ да спечелят, колкото и парадоксално да звучи това.
Ако се влоши, то ще е заради решенията на правителството сега – отваряне на ресторанти и отпадането на куп други ограничителни мерки.
Но при рязко усложение на обстановката, свързана с коронавируса, много хора вероятно няма да отидат да гласуват. Ако по управленска линия успеят да се мобилизират твърди ядра, администрация, лоялни мрежи, свързани с управляващите, с бизнес, със синдикати, ГЕРБ ще спечелят с още по-голяма преднина от тази, които социолозите й дават в момента.
Ще загубят малките партии, включително и Слави Трифонов, които разчитат на мек електорат, на електорат, който е по-колеблив в решението си дали да гласува и за кого.