23156 | 8 февр. 2023 | 12:20

За да има редовно правителство някои червени линии трябва да се изтънят до невидимост. Достигнали сме предел на обществена търпимост, при който въпросът не е с кого биха могли, а с кого партиите трябва да могат да направят мнозинство

- Г-н Киряков, по-малко от месец остава до началото на поредната предизборна кампания. Отчетливо новото е, че се оформя блок на промяната от две политически сили, които възнамеряват да се явят в коалиция – ПП и ДБ. Целта е да атакуват първото място. При какви условия биха могли да успеят? Засега социолозите не са категорични, че победата е сигурна.

- Всъщност на ниво избиратели този блок на промяната винаги е съществувал, с приливи и отливи на избиратели през годините. Проблемът до тези избори е бил в предлагането на парламентарно представителство и в лидерството на партиите, търсещи и искащи промяна.

Самата дефиниция на периода след падането на Берлинската стена в основата си е период на промени. Очевидно е, че не избирателите са проблем, а излъчваните представители, които ту се събираха, ту се разделяха, в зависимост от политическата или социалната конюнктура, или пък от личните цели и каузи на лидерите на партии в различните периоди от началото на прехода до днес. Сега сме в период на събиране, което винаги е носило допълнителни бонуси, докарвало е ентусиазъм, добавяло е енергия. Разликата и отчетливо новото е, че настоящият процес на събиране цели първото място на изборите, което им е гарантирано, ако се получи спойката и ако не се изпокарат за листите, както някои очакват с нетърпение.

„Гравитационната прашка“, която ги засили покрай „тайния“ износ на тежко въоръжение за Украйна, дадено от правителството на Кирил Петков в началото на войната на Русия срещу Украйна, е значим фактор за прогнозиране на успеха им. Независимо от опитите на партийни и непартийни сили да намалят ефекта от засилването, чрез натрупването на скандали около тях – „Аферата Джемкорп“, „Скандалът Нексо“ и т.н.

- Ако допуснем, че коалицията ПП-ДБ успеят да са първа политическа сила, с кого биха могли да направят мнозинство? Партньори засега не се очертават. Общото явяване не затруднява ли още повече намирането на работеща формула за редовно правителство?

- Достигнали сме предел на обществена търпимост, при който въпросът не е с кого биха могли, а с кого трябва да могат да направят мнозинство за съставяне на редовно правителство. Това означава, че някои удебелени през последните една-две години червени линии, трябва да се изтънят до невидимост. И в зависимост от това, кой попадне в следващия парламент и каква тежест има, тоест колко мандати, ще се наложи да се търси не партньорство за коалиция, а платформа за реализация на поставени дългосрочни цели, които разбираемо включват и съдебната реформа. Не трябва да има в никакъв случай предварителни изключвания на възможности за сформирането на парламентарно мнозинство, каквато грешка беше направена в кампанията за предните предсрочни избори. Може би единствените разграничителни линии, относно възможността за мнозинство, трябва да са свързани с отношението към войната на Русия срещу Украйна, антикорупционното законодателство и като цяло идеята върховенство на закона, членството в еврозоната и Шенгенското пространство. Когато се предложи такава платформа за постигане на широкообхватно споразумение за управление, а не просто набързо сглобени пет, десет или петнадесет точки за приоритетите, тогава може да се постигне и необходимото мнозинство за редовен кабинет.

- Рискът и при другата хипотеза е голям – да получат значително по-малко гласове и да намалят шансовете си за местните избори. Тогава? Може ли да преосмислят позициите си в последния момент?

- Дори при най-простия механичен сбор, се вижда, че биха получили повече гласове и мандати от ГЕРБ. Да не отваряме дума отново за сондажите на общественото мнение преди, а по време на кампания, които и на четирите предишни предсрочни вота, доста се разминаха с крайния резултат. Затова ще продължа да подхождам внимателно по този казус – защото това е казус – и към нерегистрираното участие на социологията в кампанията. В позиционирането към местните избори по-скоро бих видял проблем в сформирането на парламентарно мнозинство на „обединената промяна“ с ГЕРБ, при липса на разбиране от ГЕРБ за ролята на лидера им в определяне на цели и приоритети за съвместно управление.

- Хипотезата, че може да има избори „две в едно“ не отблъсква ли още повече активни избиратели? Те си казват „защо да гласувам, след като решаващата битка ще бъде наесен“?

- Това е тенденцията. Плашеща е и предизвикваща загриженост за бъдещето на демократичните институции и демократичните основи, градени с толкова усилия. Духът е изпуснат от бутилката, а партиите, които го изпуснаха, сега не знаят как да го върнат обратно. Ако сега си кажат подобно нещо, няма как да очакваме, че и наесен няма да са със същите нагласи. И макар тогава залогът за всички партии да е голям, то те няма да знаят как да върнат активните избиратели в играта.

- Ще се изостри ли кампанията от челния сблъсък между двата блока – около ГЕРБ и около ПП-ДБ?

- На тези избори и лидери, и активисти, а и говорители, ще бъдат доста по-обрани и внимателни в публичното си говорене. Затръшването на врати пред възможността за формиране на мнозинство ще бъде във вреда и за двата така наречени блока. Самият Борисов напоследък е доста пестелив на цветисти изрази и метафори в публичните си изяви, що се отнася до ПП и ДБ. Единственото по-силно предизборно послание беше свързано само с невъзможността за следизборна коалиция с БСП, понеже членовете и симпатизантите на ГЕРБ нямало да му простят. Има индикации за сериозни промени в нагласите на избирателите на двата блока, за които споменавате. Любопитно е да се проследи дали лидерите ще успеят да ги разпознаят и отразят в предизборните си изяви.

- Води се публичен спор дали определението „добрите“, което ПП-ДБ сами си сложиха, е удачно или не. Вашето мнение?

- Ако проследите кампаниите на различните формати на „реформаторите“ назад във времето, ще видите устойчивост на подобен род послания към избиратели – от най-тесния електорален кръг до възможно най-широката периферия. Този похват в предизборните кампании и формулирането на предизборните послания не е нов за тях. Това е тактическо опростяване на изказа, с цел разбиране от и достигане до възможно най-голяма и разнообразна аудитория в това число и устойчиво негласуващи. Рибите могат да бъдат и шарани, и щуки, и акули, и китове, а има и доста цаца. Затова няма място за спор по тази тема. Всяка партия, коалиция, всеки лидер и щабът му сами избират стратегията на публичната си комуникация с всички рискове на избора си.

- Виждате ли признаци на умора в обществото от несвършващата политическа криза? Какво би могло да вдигне интереса към изборите, да провокира гражданска активност?

- Умората в случая е придружена и с нарастваща апатия. Това е по-стряскащото. Апатията лишава политиците от коректив, от ориентир, по който да оценяват дали действията им са в правилната или в грешната посока. Това отваря възможности за прокарване на всички вредни практики, познати на демократичните модели на управление. Отваря също така и вратите за недемократични действия на незрели и неопитни политици, търсещи излаз на политическия терен, където вече играят старите и обръгнали в политическите битки играчи. Незаинтересоваността и апатичността развихрят популисткото въображение. А развихрянето на популисткото въображение, макар да вдига понякога интереса към изборите, по-скоро убива гражданската енергия и активност. Видяхме в поредицата избори на какво са способни новоизгряващи популистки водачи като Костадинов и Трифонов, виждали сме го и в предишни избори при Жорж Ганчев, Волен Сидеров, Яне Янев, които “громяха“ прогнилата политическа класа с инструментите на демокрацията, искайки да ползват диктаторски прийоми в управлението.

- Различавате ли надигането на националистическа вълна? Има ли в българското общество предпоставки за залитане в тази посока?

- Тези вълни имат намаляваща енергия, сила и потенциална разрушителност. А и апатията на обществото не е в полза на национализма и популизма. Дори Костадинов, озовал се на гребена на последната такава вълна, достигна предела на възможностите да се възползва от нея. Но тъй като няма конкуренция на този етап, със сигурност и на предстоящите избори ще успее да получи максимума.

- Ако ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ отново имат блокираща квота, как ще се състави правителство след 2 април?

- Ако партиите отново си позволят да мислят как да блокират, а не да разблокират работата на парламентарната република, то възможността за съставяне на правителство след 2 април е нищожна. А и вземайки предвид съвкупността от всички фактори, довели до настоящото блокиране на демократичните институции, ще бъда искрено учуден, ако която и да е партия си позволи да утвърждава досегашната си стратегия и досегашното си политическо поведение.

- Президентът Радев управлява дълго чрез служебните кабинети. Какво различава Радев сега от Радев с вдигнатия юмрук?

- Желанието му да кацне на пистата. Рисковият полет тогава му се отплати с утвърждаването му не само като ключов, но в последните две години и като основен и главен политически играч. В самолета Радев беше сам. На пистата има и други хора, които вече не са враждебно настроени към него и сами дойдоха да го посрещнат на слизане. Вече и враговете му станаха приятели, с цялата условност на постоянството на политическото приятелство. Успя да създаде кохорта, както сам я определи. Намери нужния баланс между самотата в небесата и търсенията на тълпата на земята.

- Очаквате ли нови политически проекти и откъде може да дойде импулс за тях?

- Проблемът с новите проекти е като проблемът с популизмите. И за двете е нужна енергия и активно политическо участие. А когато оценяваме едно общество като апатично и уморено от политиката, то няма как да си представим появата на нови политически проекти. Избирателите каталясаха от избори и трудно биха разпознали новото, различното, вдъхновяващото, даващото импулс за участие и активизация. Дори и гневът вече не им остана като мотиватор.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!