21425 | 17 ян. 2022 | 20:16

Тези залитания за разширяване на инфраструктурата между България и Македония са пунта-мара по отношение на основния въпрос, отговаря ли РСМ на изискванията за членство така, както са предвидени в Договора от 2017-та и Декларацията на парламента от 2019-та

На 15 януари 1992 г. България е първата страна, която официално признава Република Македония. 

Днес, 30 години по-късно, в навечерието на първата задранична визита на новия български премиер Кирил Петков в Скопие и в момент, в който конфликтите между двете страни са достигнали своя връх, потърсихме за коментар конституционалиста Георги Марков

Бившият депутат отговяря на въпроси - как стана признаването на РСМ от България и поставихме ли някакви условия на Скопие преди три десетилетия; остана ли Македония признателна за подадената й ръка; защо днес стигнахме дъното в отношенията София-Скопие.

- Г-н Марков, какво очаквате от посещението на премиера Кирил Петков в Скопие?

- Доста бивши дипломати, в това число и външни министри, почти еднозначно се изказаха, че посещението на Кирил Петков е неуместно. Аз ще добавя – то е грешка! Нещата са повече от ясни. Повод на посещението е 30-годишнината от признаването на Македония от страна на България, а не от признаването на България от страна на Македония. И беше абсолютно редно и по протокол и като знак на уважение македонският премиер да посети България, да изнесе една реч в Народното събрание, да изкаже благодарност за този български жест и да иде, ако не да даде официален обяд, то поне да пие едно кафе при конституционния съдия Филип Димитров, който на практика еднолично призна Македония на 15 януари 1992 г.

Вън от изложеното и юбилейно признаване на Македония от страна на България, Македония е страната, която има проблем с членството в ЕС, а не България. И ако някой иска помощ от нас, е редно да посети нашата столица. При това македонският премиер е едва на 1 ден на тази длъжност, а нашият поне на 1 месец.

- Как си обяснявате този зор на премиера толкова бързо и на всяка цена да посети РСМ, че даже обяви визитата ди, преди да бъде  сигурно, че македонският премиер ще бъде избран? Слава Богу, това вече е факт - Ковачевски получи одобрението на 62 депутати в парламента и правителството му днес влезе във функциите си.

- Обяснявам си го с обстоятелството, че Сорос управлява в момента България. Вече стана публично ясно, че Весела Чернева, соросоид No 2 в България, беше изприпкала веднага след Нова година в РСМ, да организира това посещение. Сорос има огромен интерес България да клекне пред Скопие по простата причина, че досегашният премиер на РСМ Зоран Заев му беше просто като син. Човек само като провери в Интернет, ще види цяла фотосесия как унгарският милиардер от еврейски произход е прегърнал Заев. А синът му Александър Сорос миналата година се изкуми на обща пресконференция със Заев и имаше дълги преговори за куп инвестиции, вкл. и за различни НПО-та в Македония. Нашият Киро пък беше посочен от новата американска администрация като премиер на България, а Виктория Нюланд и цялото нейно обкръжение, са на хранилката на Сорос, който е главен спонсор на Демократическата партия. Натискът върху България е много силен. Канадецът иска час по-скоро да отиде, да имитира дейност, че България прави всичко възможно да бъде преодоляна кризата с РСМ и ветото да падне.

- Но все пак премиерът искрено иска подобряване на отношенията с Македония и затова настоява за изграждане на инфраструктурни обекти - коридор №8, самолетна линия София-Скопие? Това не са ли важни неща?

- Със сигурност е добре България да поддържа добросъседски отношения с всички наши комшии. За съжаление, твърде бързо, само за 8 месеца си развалихме отношенията с Турция, които Борисов толкова старателно успя да доведе до цветущи, защото бе скъп приятел за Ердоган и ордите от мигранти тръгнаха и създадоха сериозни проблеми на гръцката граница, не на българската. Що се касае до инфраструктурните проекти с Македония, те не могат да изместят основния въпрос, а той е, че имаме обща история с Македония до 1944 г., от една страна, и от друга страна, че езикът на омразата в Македония не е секнал. Само преди няколко месеца там имаше местни избори и не кой-да е, а премиерът Заев нарече това, че „бугарка”, г-жа Арсовска, е тръгнала да става кмет на Скопие, е удар по националното достойнство на македонските. Нищо няма да се промени с това дали ще има или няма да има авиолиния от София до Скопие. Впрочем, Румен Петков доста остроумно е направил една сметка, че докато идеш 2 часа по-рано до летище „София”, заради пандемията, за да се чекираш и докато се състои полета, който при всички случаи ще е с малък самолет, ти ще е отишъл с кола до Скопие за това време. Интересно, защо г-н Петков не е така загрижен за отношенията ни със Сърбия, защото и на тази Коледа дадоха по телевизията как хиляди български туристи и стотици български тирове заминаваха за Западна Европа през Белград, а не през Скопие. Тези залитания за разширяване на инфраструктурата между България и Македония, за размяна на студенти и ученици и т.н. са хубаво нещо, но са пунта-мара по отношение на основния въпрос,  а именно - отговаря ли РСМ на изискванията за членство така, както са предвидени в Договора между двете страни от 2017-та и Декларацията на парламента от 2019-та година.

- Годишнината от признаването на новата държава Македония даде повод за много разкази на Филип Димитров и Стефан Тафров, който в интервю пред БТА разказа запричините, довели до този факт. Вие какво си спомняте -  били сте депутат от 34-тото Народно събрание?

- България се изложи тогава с признаването на Македония и то не със самия факт на признаването, а с това, че плю на българския институционализъм. Не може една държава, която уважава себе си, да направи признаване на държава, било то и Македония, в отсъствието на външния си министър и вицепремиер в случая Стоян Ганев и председателя на парламента Стефан Савов.

Те двамата бяха буквално на 15 минути кацане в София  – единият от Берлин, а другият от Мадрид. Трябваше да бъдат изчакани. Аз бях в делегацията на Стоюн Ганев, заедно с Венци Димитров, който беше на официално посещение в Германия. Там на 14-ти януари вечерта г-н Геншер прие Стоян Ганев, но срещата закъсня, от протокола ни помолиха да изчакаме за едно кафе време и тогава видяхме как връхлетя с едно елегантно палто без да го съблича гръцкият премиер Константинос Мицотакис, баща на сегашния премиер.

Когато свърши срещата на Стоян с Геншер, който заедно с Хелмут Кол имат огромни заслуги за обединяването на Германия, ми сподели, че Геншер твърдо настоявал да има общоевропейско решение за признаване на Македония. Тогава нямаше мобилни телефони, нямаше теза днешни комуникации, но Стоян успя да изпрати факс до Външно министерство в София и на другия ден да се обади лично на Филип Димитров от Магдебург, където бяхме също на посещение.

- Но Стефан Тафров твърди, че Стоян Ганев не е бил на посещение в Германия, а на панаир. И самото му посещение в Германия било контрапродуктивно, защото ядосало гърците и довело до тази визита на Мицотакис в Германия.

- Стефан Тафров очевидно не е на себе си. Ние бяхме на посещение в Германия и като делегация спяхме в прочутата резиденция „Петерсберг” край Бон.

 Отношенията на Стоян Ганев и Стефан Савов, пък и на моя милост с управляващите тогава в Германия християндемократи бяха много силни. Стоян Ганев беше шеф на Обединения християндемократически център и чрез проф. Чирков беше създал чудесни връзки, вкл. и с баварците от Християн-социалния съюз. Същото мога да кажа и за Стефан Савов. Тук ще вляза в една изключително важна подробност - през септември 1991 г., 40 дни преди поредните победни избори на СДС на 13 октомври бяхме поканени в централата на ХДС от генералния секретар на партията Фолкер  Рюе – Филип Димитров, Стоян Ганев, Стефан Савов и моя милост. Аз бях любимец и го казвам, защото е исторически факт, на Клаус Франке, депутат от Бундестага, който отговаряше за България, и бях първият български политик, който през януари 1991 г. на посещение на фондация „Конрад Аденауер” се подписах в почетната книга в дома-музей на Конрад Аденауер.

На тази среща в централата на ХДС ние получихме огромна политическа, финансова и материална подкрепа. Изпратиха по един бял Форд на Филип Димитров, Стефан Савов, Стоян Ганев и на Елка Константинова, на четирите партии -

Демократичелста партия, ОХДЦ, Радикалдемократическата като част от СДС, които те разчитаха в България.

Така че посещението на Стоян Ганев, въпреки че беше при либерала Геншер, беше подготвено от храстияндемократите. Да се говори, че Стоян е бил на панаир е чутовна глупост.

Нещо повече на следващия ден, 15-ти, летяхме с военен хеликоптер до Магдебург, където имахме среща с избрания общински съвет на Магдебург. Даже беше смешно, че като влизахме на обяда, аз с едно око веднага видях кои са зелените, кои са комунистите, социалистите и кои е християндемократинът. И се лепнах до един достолепен чичко, който след като пихме по чаша- две студено вино ме попита: Г-н Марков, кога ще се връща в България вашият цар? Ние бяхме съюзници.

Повтарям, да се твърди, че посещението на Стоян Ганев в Германия е било контрапродуктивно, е глупост. Никое посещение на български външен министър в Германия не може да бъде контрапродуктивно, особено пък тогава, когато говорим за такъв колос като Геншер и първото демократично избрано правителство на България, което победи БСП, това на СДС.

- В крайна сметка защо тогава не бяха изчакани Стефан Савов и Стоян Ганев да кацнат в София и тогава да се обяви решението на България за признаване на Македония?

- Не бяха изчакани, защото ние бързахме първи да признаем Македония. Говореше се, че Турция може да ни изпревари, че има сръбски войски на границата, че Румъния може да ни изпревари и други подобни щуротии. Истината е, че ние кацнахме към 20.30 ч., половин час след признаването. Наистина признаването на Македония беше работа на правителството, което осъществява външната политика на страната, но ако Савов и Ганев се бяха върнали Македония, нямаше да бъде призната. И двамата бяха за това да бъде послушана Германия и да има общоевропейско решение. Преди да тръгне за Испания, където имаше среща с царя, Савов беше говорил с Филип признаването на Македония да бъде обсъдено едва след втория тур на президентските избори на 19-ти, когато д-р Желев спечели с космическите 2 830 000 гласа.

Савов, Ганев, моя милост, Венци Димитров и Сашо Йорданов бяхме ядрото на групата на 39-те депутати във Великото народно събрание, бяхме вдъхновителите на гладната стачка, които спечелихме изборите, и заедно с хора като Мишо Неделчев, Едвин Сугарев, Златна Русева бяхме обходили цялата страна надлъж и нашир. Авторитетът ни беше такъв, че беше изключено Македония да бъде призната, въпреки нашето несъгласие.

- Вярно ли е, че Вие сте поискали оставката на Стефан Тафров?

- Когато се прибрахме, Стефан Савов беше много обиден. Той беше човек на честта, три поколения парламентарист, баща му – министър в царския кабинет на Борис III, а пък дядо му, Стефанаки Савов, депутат от ВНС. Савов тръгна да подава оставка, аз използвах доста неконституционни думи и действия, но принудих Тафров да си подаде оставката, което не беше приятно на Филип Димитров.

Днес се чудя защо СДС се провалихме. Провалихме се, защото спечелихме изборите на 13 октомври 1991 г. една дузина хора, които обикаляхме страната и така 2 милиона избиратели допуснахме хора като Тафров да станат министри, по-късно депутати, а той си беше един преводач на д-р Желев.

- След тази сага в крайна сметка Македония беше ли признателна на България?

- Аз мисля, че при признаването на Македония от Филип Димитров идеята на нашия министър-председател не е била те да ни бъдат благодарни. Един морален и исторически жест. А по-късно д-р Желев, използвайки чудесните си отношения с Елцин, защото беше единственият, който му оказа телефонна подкрепа по време на пуча, Русия също призна Македония от добро сърце. През май 1998 г. ходих на мач в Скопие и останах потресен, когато цялата публика освиркваше нашия химн, това много ме огорчи. Тази година пак ще играем с Македония и пак ще ни освиркват. Не можем да ги накараме да ни обичат, но са длъжни да ни уважават и то не само заради жеста, но и заради нашата обща история.

- А има ли някъде другаде по стадионите да се ръкопляска на друга държава?

- Да. Тази есен на мача Полша-Унгария, който завърши 0:0, поляците ръкопляскаха на унгарския химн.

И още нещо. Аз ако съм на Киро Канадеца, щях да взема в делегацията и Симеон Втори да видят македонците своя цар. Аз имам снимки от посещението на цар Борис 1944 г. в Куманово и Щип. Те го посрещат като своя цар.

Ние не трябва да се мразим с македонците, но трябва да отстояваме своята история. Бедна държава сме, но трябва да оценяваме националното си достойнство.

- Двама бивши президенти Стоянов и Първанов дадоха обширни интервюта по темата Македония. Какво мислите за тях?

- За интервюто на Стоянов при Цветанка Ризова ми се обадиха много хора. Не за друго, а да ми кажат: Жоро, пак излезе прав. Видяхме как достолепно се държи Стоянов, над целия ни елит, който се изсули след КСНС при президента, и като реторика и като исторически, и правни познания. Така или иначе моят призив ГЕРБ да издигне Стоянов за президент остана глас в пустиня. Единствено Богдана Карадочева ми се обади и големият текстописец на великите сини песни Сашо Петров каза няколко думи за него. Иначе, аз не съм съгласен със Стоянов, но го разбирам. Той казва, че не трябва да преувеличаваме натиска, който идва от ЕС. Стоянов е бивш президент и продължава да има задгранични контакти, нормално е да говори политически коректно.

Аз пък съм пенсионер и мога да кажа истината в очи: натискът от Европа е свиреп, дори просташки. Най-просташко беше изказването на Рюте малко преди Коледа в Македония, който каза, че се дразни от България и взе да изтърси, че задкулисно работят с българските власти, за да може да клекнем на македонците. Никой български държавник не реагира. Интересна е тезата на Рюте, а тя се повтаря и от Весела Чернева, че с това вето България отива в ъгъла. Защо тогава не отива в ъгъла Холандия, която безпричинно ни налага вето толкова години за Шенген. И същата тази Холандия на референдума отряза крилете на Украйна да си мисли, че някога може да стане член на ЕС.

Добро впечатление ми направи и интервюто на президента Първанов, който много тънко е уловил, че на КСНС не стана никаква дума за общата ни история, която без съмнение е обща до 1944 г.

Колкото до американските ни приятели. Виктория Нюланд по време на икономическата криза беше казала майната му на ЕС, кой знае какво казва за България. Но мозъчният тръст на Сорос в Европа се ръководи от Гералд Кнаус и най-голямото НПО „Инициатива за европейско сътрудничество” в Сараево. Същият Кнаус в Македония и в техните вестници каза, че България не трябва да си мисли, че нашата трактовка за историята последните 150 години не може да бъде приета от Македония и това е загубена кауза. И каза до 3 години да клекнем и да не се губи повече време, а да се отдадем на туризъм.

- Как виждате, че ще свърши сагата?

- Аз имам особено мнение по въпроса и то се базира на скорошната среща на германския канцлер Олаф Шолц и Марк Рюте, който беше избран след 10 месеца ходене по мъките, за министър-председател на Холандия. На тази среща те се договориха, че трябва да има обрат в ЕС и въпросите, касаещи външната политика на съюза да се взимат с обикновено мнозинство, а не с единодушно - тоест възможността за вето да отпада. Някой ще каже, че трябва промяна в Лисабонския договор, аз мисля, че те практически ще го направят така. Те се целят в Полша и Унгария, ама покрай това ще игнорират и България, така че няма да се налага да слагаме вето по въпроса. Неслучайно Орбан каза, че ще трябват нечовешки усилия да се запази единството на ЕС.

Ще се вземе решение - Франция и Германия заедно с тяхното обкръжение да взимат решенията с обикновено мнозинство. И нещата във външната политика няма да се взимат с консенсус. Присъединяването на страна в ЕС ще го изкарат, че е въпрос на външна политика. Tова е моето виждане – Македония ще бъде призната, въпреки ветото на България чрез процедурни хватки на Европейския съвет.

- Миналата година юни месец бяхте в офиса на Епицентър.бг прогнозирахте и познахте, че ще има избори до дупка, че партиите ще паднат под 1 милион, познахте, че г-жа Меркел ще се сгромоляса. Какви са Вашите предвиждания за бъдещето?

- България е в политическа кома. Няма сфера на обществените отношения, която да е в ред. Ние сме в политическа, партийна, хуманитарна и икономическа криза. Двете основни институции – президент и парламент, са отчайващо ниско лигитимни – 2/3 отказаха да гласуват. Тази криза и тези слаби партии изключват България в следващите 10-ина години да може да се опомни. Стана ми смешно даже, че един нов министър на име Лорер каза, че имало тълпа от инвеститори да чакат за България. Самата дума „тълпа” показва, че няма сериозни инвеститори, защото те абсолютно не участват в тълпи.

Живея в страна като Унгария, в която са Мерцедес, Ауди, БМВ, Сузуки, Опел, Сименс и т.н. Така че не ни чакат светли бъднини. Нито има партия-спасител, каквато беше СДС на Костов по време на Виденовата зима, нито има кой да ни спасява от Тройната коалиция, какъвто навремето беше Бойко. Той беше последният спасител. Така че ще си я караме по следния ред, което не е добре за страната, ако се намери спасител, той трябва да получи Нобелова награда.

- Вие излязохте с позиция в защита на Джокович. Вие сте и запален по спорта, но и юрист. Какво е Вашето мнение за случая?

- Всички трябва да са равни пред закона. Но от страна на австралийската администрация личеше тенденциозно отношение към Джокович. Големият му проблем е, че е бял, християнин и не е от третия пол. Ако той беше ислямски хубавец или чернокож, първо Байдън, след това Урсула, а и НПО-тата на Сорос щяха да се обяват в негова защита.

Много жалко е, че стана това, което стана, тъй като само преди две години Джокович беше крупен дарител срещу големите пожари, които станаха в Австралия, дарител е на много тенис асоциации, дарител е и на болници.

Странно, че един съдия, който отправда при първо гледане на делото, при второ на тричленния състав промени мнението си. Това е голямо петно за Австралия и считам, че разправата с него беше извършена политически причини предвид предстоящите избори там.