28675 | 31 март 2026 | 16:13

В програмата на прогресистите има от всичко за всекиго, т.е. при желание може да има отворени валенции в различни посоки. Но няма концентрирана стратегическа линия за управление

Коалиция между Радев и ПП-ДБ е рисков проект! Сърбали сме им попарата на ПП-ДБ.

Това заяви в интервю за Епицентър.бг президентът от 2002 до 2012 г. Георги Първанов, основател и почетен председател на АБВ (част от коалицията "БСП-Обединена левица"), лидер на БСП от 1996 до 2001 г.

Радев подценява левицата, виждам коалиция между него и ПП-ДБ след изборите, категоричен е той.

Ето и останалите акценти от интервюто:

- Бих посъветвал младото и кадърно ръководство на левицата да не влиза на всяка цена в управлението. 

- В служебното правителство виждам модел, който някои ще се опитат да наложат и след изборите. В това число и с персоналното участие на част от министрите. 

- Радев нито казва кои са олигарсите, нито как ще проведе битката

с тях. 

- „Прогресивна България“ прави най-скъпата кампания. Знам, че такава кампания не става без пари или със скромните дарения на избирателите

- В тази кампания не виждаме този Борисов, когото познаваме от други предизборни кампании. Вероятно има друга стратегия.

- „Прогресивна България“ няма да вземе кой знае колко нито от левицата, нито от патриотичните формации. Контингентът й са разочарованите, тези, които не гласуват.

- През 2005 г. успяхме да преодолеем различията си и формирахме тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС. Сега ми е трудно да кажа как тези партии, които лидират, ще преодолеят различията си.

- Удачно ли отиваме на избори в момент на световна турбуленция, г-н Първанов? Защото така ни се получи. Можеше ли тези избори да бъдат избегнати? И по-добре ли щеше бъде за страната?

- Едва ли е част от някаква стратегия, още повече че ние никога не сме били в час със световните стратегии. Ние си караме по-балкански. Но беше неизбежно да се стигне до избори, и то не заради проектобюджета, който никой от протестиращите не беше чел. По-скоро заради поведението на властта, заради високомерието, което лъхаше от мнозина от управляващите и в крайна сметка на хората им писна, с извинение, излязоха на площадите и стана неудържимо.

- Да, но виждаме как избирателната активност спада и спада, на последните избори през есента на 2024 г. гласуваха само два милиона и половина от всичките над шест милиона и половина избиратели. Изглежда, че на хората им писна и да ходят на избори?

- Не чак толкова. Има едно относително твърдо ядро, което ходи на избори, колкото и да недоволства, да ругае дори. Има и такива, които не гласуват, въпреки че са винаги недоволни. И биха могли да допринесат за друго решение. Тоест, оформя се едно статукво извън управлението, което не знам сега дали ще се променя.

- Имаме нов играч на терена. Това няма ли да вдигне избирателната активност?

- Възможно е да се повиши активността. Предполагам, че и някои други играчи на терена ще дадат своя принос - кой с каквото може, да си вземат своето на тези избори. Т.е. ще имаме един относително по-висок процент на участие в изборите. Това е моето усещане.

- А изострената политическа ситуация в момента допринася ли за повишаване на избирателната активност или напротив – отвращава? Политическото напрежение, което виждаме, може ли да изкриви вота?

- Аз съм участвал и организирал избори три десетилетия, даже малко отгоре. Не бих казвал, че това са най-обтегнатите избори. Участвах в други, които са били много по-тежки - като климат, като взаимоотношения между изборните опоненти. Тоест това не повлиява, даже напротив. Усещането ми е, че някои от големите играчи по-скоро се разсейват и не водят тежката, необходимата за едни избори полемика със своите основни опоненти.

- Бойко Борисов и ГЕРБ ли имате предвид? На предишни избори той обикаляше страната, пълнеше залите. Сега не виждаме тази активност.

- Да, Борисов имам предвид. В тази кампания той мина през светските хроникьори, появи се тук-там, но това не е Борисов, когото познаваме като изборно поведение. Вероятно има друга стратегия.

- Каква?

- Има достатъчно кметове. А може би е запазил и част от присъствието си в средите на бизнеса. Така че ще заложат на друга технология, която са разработвали през годините.

- Далече от властта тази технологии не помагат. Защото и кметовете, вие сте свидетел на това, могат да се обявят за независими на следващи избори. Бизнесът пък винаги върви след победителите.

- Да, аз подозирам, че такава преориентация вече върви, но във всеки случай влиянието на ГЕРБ върху част от тези общности ще бъде съхранено. Това ще помогне те да запазят част от своето влияние. Колко? Не мога да прогнозирам, но ще присъстват. ГЕРБ ще присъстват солидно в следващия парламент. Толкова, че да влияят, ако не на управлението, то поне за една по-изострена опозиционна дейност.

- Влизането на президента Радев на партийния терен година по-рано какво означава за днешната предизборна кампания и за бъдещето на страната после?

- Това вероятно дава мотивация на по-голямата част от онези, които не гласуваха на последните няколко избора. Според мен това е ресурсът на „Прогресивна България“. Но оттам нататък не смятам, че може да дръпне кой знае колко от левицата или от националистическите формации. Неговият контингент е сред досега негласуващите, разочарованите.

- Като какъв премиер виждате Радев? Ако „Прогресивна България“ победи на изборите, както всички социологически проучвания сочат, е логично да очакваме да го видим като премиер.

- Вероятно това е неговата амбиция, но какъв премиер ще бъде зависи и от неговите коалиционни партньори. Почти съм сигурен, че ще му се наложи да прави коалиция. А освен това аз винаги съм казвал, че дори една партия да спечели 121 депутатски гласа, пак трябва да се отвори към партньори и да прави коалиционно управление. Но това зависи от коалиционната и политическата култура изобщо на тези, които ще влязат във властта.

- Ще припомня едни други избори на 19 април, през 1997 г. Тогава се случи точно това, за което говорите. Победителите – Обединените демократични сили, спечелиха 137 мандата. Но за да осъществят радикалните реформи, които обещаваха, формираха т.нар. реформаторско мнозинство, от което изключиха единствено БСП. По това време Вие бяхте лидер на БСП.

- Помня много добре тези избори. БСП не участваше в реформаторското мнозинство, но пък там беше един лидер с претенции да представлява лявото – Евролевицата на Александър Томов.

- Припомням всичко това, защото днес Радев също идва с амбициите за радикална промяна. Но историята показва, че дори да спечели 121 мандата, на него ще му бъде необходимо такова реформаторско мнозинство. Възможно ли е то в днешната ситуация?

- Ще допълня примерите от историята. Когато през 2005 г. формирахме тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС (б.р. - първите по гласове три партии на парламентарните избори през 2005 г.), тя беше замислена като четворна - включваше коалицията Български народен съюз, в която влизаха ВМРО, БЗНС-Народен съюз и Съюзът на свободните демократи на Стефан Софиянски. Разговорите с тях се водеха до последно. Четвъртият партньор беше почти сигурен, а това означаваше над 165 депутатски гласа подкрепа за управлението. Не се получи, формира се коалиция между три политически субекта. Но като цяло това беше една солидна коалиция. Пак казвам, аз винаги съм бил за това в ситуацията, в която се намираме - при тази разпиляност на партиите, да се мисли отдалече за такива коалиционни взаимоотношения.

- Сега мисли ли се?

- Това не мога да кажа. То обикновено не личи в публичните изяви. И в 2005 г. имаше остри реплики между политическите опоненти, макар не чак толкова и не така натоварени с персонално отношение. После относително лесно преодоляхме различията. Сега ми е трудно да кажа как ще се разберат тези, които в момента лидират.

- Основния лозунг на Радев е битка с олигархията. Как смятате, че ще се води тази битка? В такава битка левицата не би ли могла да му бъде съюзник?

- Аз внимателно следя изявите на колегата Радев като партиен лидер. Обикновено там присъства тезата за битка с олигархията, както се казва - на всеки три реда. Но все още не съм срещнал някъде да разшифрова какво означава това. Не просто да персонифицира, а да разшифрова начина, по който ще проведе тази битка. Може би това е някаква скрита карта в кампанията, но не вярвам, защото виждам, че „Прогресивна България“ прави най-скъпата кампания. Знам, че такава кампания не става без пари или със скромните дарения на избирателите.

- Има ли олигарси около Радев? Видяхме доста скъпи коли, паркирани пред НДК на 19 март, когато се провеждаше първото голямо събитие на „Прогресивна България“.

- Ще ми позволите да не отговоря на този въпрос, защото вече ще влезем на дълбокото и ще ме обвинят в спекулации, но вие, журналистите, виждайки подробностите, детайлите, може да задавате въпроси, на които все някога трябва да се отговори.

- А какво виждате в програмата на „Прогресивна България“? Питам Ви за програмата на „Прогресивна България“, защото тази партия води в социологическите проучванията, а нейната програма пък трябва да подсказва кои са „червените й линии“ - с кого може да направи съюз, а с кого – не след вота. Какво от тази програма би могло да направи „БСП – Обединена левица“ съюзник на Радев, а какво – опонент?

- Виждам огромен обем. Може би съм един от малцината, които са прочели цялата програма. Аз цял живот съм писал програми и твърдя, че разбирам от този занаят. Там има от всичко за всекиго, т.е. при желание може да има отворени валенции в различни посоки. Но няма концентрирана стратегическа линия за управление.

- Каква е вътрешната логика на тази програма?

- Не виждам такава. Ако все пак търсим някаква вътрешна логика, тя е формулирана в уводните страници, където минимум по 5-6 пъти на страница се споменава битката с олигархията.

- Без да знаем коя е олигархията и кои са олигарсите?

- Да, не знаем кои са олигарсите.

- Като президент Радев не се стесняваше да говори с имена, критикувайки Бойко Борисов и Делян Пеевски, но сега дори тези имена не чуваме. Как си го обяснявате?

- Въпросът трябва да бъде зададен към него. Защо е тази промяна и дали наистина става дума за промяна.

- Ако в програмата не можем да видим контурите на управление, което да очакваме след това, е логично да ги потърсим в лицата. Какво олицетворяват водачите на листи на „Прогресивна България“? Кои и какви са хората, с които се обкръжи Радев? Там виждаме и лица от левицата, виждаме спортисти. Би трябвало да има някаква логика и някакво послание в избора на хора.

- Аз внимателно съм прегледал не само водачите на листи, но и цялостното предложение на „Прогресивна България“, т.е. кандидатдепутатските листи като цяло. Но що се отнася до водачите, мога да кажа, че там съотношението е приблизително следното: една трета и малко отгоре са хора от администрацията на президента Радев и бивши служебни министри в кабинетите, назначени от него, или във всеки случай хора от служебната власт. Има хора с пагони. И това е разбираемо, защото това е средата, от която идва г-н Радев. И има 4-5 спортисти. В което няма нищо лошо. Аз не мога да укоря такава практика, защото през 2006 г., когато бях кандидат за втори мандат, аз имах в инициативния си комитет десетки спортисти, олимпийски, световни шампиони. Бях ги приобщил. В инициативния комитет имах 20 състезатели по волейбол, с изключение - да бъда коректен, на Владо Николов (б.р. - водач на листата на „Прогресивна България“ в Пловдив). Няма лошо в това, те би трябвало да теглят гласове. Как ще се реализират след това в парламентарната, в изпълнителната власт, ще се прецени допълнително. Но това е начин да се привлече избирателят, защото това е на фона на споменатите други две категории, които нямат такава привлекателност.

- Писачи на закони виждате ли? Парламентът е законодателен орган.

- Трудно ми е да кажа, но това не се отнася само за „Прогресивна
България“. На времето, когато тръгвахме на избори, ние правихме модел на парламентарната група - колко юристи, колко икономисти, колко дипломати. И се стремяхме да си придържаме към този модел. Отдавна вече нашите политически лидери не възприемат този подход.

- Когато питах за програмата забравих следния въпрос. Програмата това е как ще управлява една партия. А едно управление, както и животът, зависи от ресурса. Ресурсът е два вида – човешки и енергиен. Тоест, това е демографията и това е енергетиката. Какво има в тази програма за демографията и за енергетиката? Без хора и без енергия нищо не става.

- За демографията има опит да се разпишат някои мерки. За енергетиката няма почти нищо. И то във време, в което председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че отказът от ядрената енергетика е стратегическа грешка. Тя спря дотук, вместо да си посипе главата с пепел. Най-важното е да преценим как развиваме този сектор днес. Между другото, срещам хора от дясно, които навремето много ме атакуваха заради  т. нар. голям шлем (б.р. - през 2008 г. президентът Георги Първанов нарече така трите енергийни проекта – АЕЦ „Белене“, газопровода „Южен поток“ и петролопровода Бургас - Александруполис). Сега говорят позитивно и за ядрената енергетика, и за газовите проекти, в частност „Южен поток“, който между другото беше за 63 млрд. кубически метра газ. А виждаме как сегашният министър на енергетиката Трайчо Трайков оцени много позитивно „Турски поток“, който е с четири пъти по-малък капацитет. Без силна, ефективна, работеща енергийна политика ние ще кретаме назад и ще се молим на едни и или други съседи или по-далечни партньори да ни захранват.

- Възможно ли е да построим централата в Белене, ние си запазихме реактора, като се има предвид сегашната ситуация? Виждаме криза с горивата, криза в Близкия изток, която не е ясно кога и как ще завърши, но в същото време и криза в отношенията на Европейския съюз с Русия, където не виждаме промени в положителен план.

- Някакви знаци отвъд океана се дават по отношение на Русия, но ние упорито, да не кажа нещо повече, вървим в друга посока. Ето и сега премиерът Гюров е в Киев.

- Изпреварихте въпроса ми. Какво прави там служебен премиер? Служебното правителство би трябвало да се грижи основно за организацията на изборите.

- Според мен дава знаци на Брюксел.

- Какви знаци?

- За това, че той е много ангажиран с украинския проблем. И че те трябва да го оценят по достойнство – и в НАТО, и в Европейската комисия. Но аз не вярвам с такъв тип управленци ние да се хванем сериозно да решаваме и енергийни, и други въпроси. Изобщо в служебното правителство аз виждам един модел, който някои ще се опитат да наложат и след изборите. В това число и с персоналното участие на част от сегашните министри.

- Тоест Вие виждате евентуална коалиция между „Прогресивна България“ и ПП-ДБ след изборите?

- Да, това е твърде възможно. И по-скоро това е перспективата, защото, ако Радев се прегърне с Борисов, това ще доведе до тежък срив в доверието към него и в отношението към него. Подценява видимо въпроса за партньорство с БСП. Не съм чул добра дума в тази посока, така че перспективата е с ПП-ДБ.

- Левицата би ли подкрепила такъв съюз? Едва ли на „Прогресивна България“ ще й стигнат гласовете, за да управлява само с ПП-ДБ. Дори да имат 121 гласа заедно, само със 121 гласа не се управлява – видяхме го.

- Убеден съм в това и винаги съм работил за много по-голяма подкрепа в парламента и в политиката изобщо. Не съм упълномощен да говоря от името на левицата. От свое име, а и като активен участник в изборната кампания, мога да кажа, че това е много рисков проект. Ние вече сме им сърбали попарата на ПП-ДБ.

- Ако цитирам президента Радев – на „шарлатаните“.

- Аз не съм го казвал, но нямам по-добро отношение към тях. Те са рискови - не за левицата, те са рискови за България.

- Кирил Петков стана премиер, укривайки факта, че все още не се е освободил от канадското си гражданство. Сега имаме премиер, над когото също висят съмнения, които онзи ден подхрани генералният адвокат на Съда на Европейския съюз. Това в каква ситуация ни вкарва като страна?

- Четох изявлението на генералния адвокат. Видях, че на мига скочиха дузина наши „кошаревски свидетели“ да защитават премиера Гюров. Това ми е позната ситуация. Аз навремето бях особено критичен към казуса с Кирил Петков, просто защото ние сме имали подобен случай с Петър Бояджиев през 1992 г., когато беше предложен от нас за премиер. Като се разбра, че има двойно гражданство, ние го изтеглихме. Постъпихме, според мен, достойно и конституционно. Сега се видя, че в тази общност, част от тази партия, нямат уважение към конституционните постановки, ще покажат неуважение и към онова, което ще постанови европейският съд.

- Гледайки отстрани имаше ли друг избор президентът Йотова?

- Изборът й наистина беше сведен до минимум. Но това е част от една концепция, като цяло имам предвид - не само премиерът, но и министрите. Министри, някои от които са неработещи, други са вредни, а трети просто се губят. Не ги чуваме никакви. Но това е модел, който е завещан, според мен, на президента Йотова. И това предполага липса на голям избор.

- Кой създаде този модел? Домовата книга?

- Не само. Някой, според мен, се вписа добре в изискваните на домовата книга. Но дотук ще спра, за да не бъда прекалено спекулативен. И да не говорим само за Радев.

- Няма как да не обсъждаме бъдещето на страната. А Радев е част от това бъдеще. Затова са логични въпросите за Радев.

- Само ще вметна, че Радев, без да прави кой знае колко, от самото говорене за него и за проекта му, трупаше позитивни точки. Сега, разбира се, се разприказва, така че да го оставим той да говори, а ние да анализираме какво е казал, какво е неговото предложение за бъдещите депутати.

- Вие вярвате ли в тезата, че Копринков е написал листите на „Прогресивна България“, че той гради партията на Радев?

- Вероятно споменатата личност има активно отношение по финансирането на партията и на нейната кампания, но имената едва ли са продукт на неговите кадрови познания, вероятно и други са давали своите предложения.

- На националното съвещание на "БСП – Обединена левица" Вие казахте, че служебното правителство осъществява преврат. Какво имате предвид? Преврат означава незаконна смяна на властта. А служебният кабинет е законно на власт.

- Да, законно са на власт, но нямат конституционните пълномощия да сменят всичко наред - в МВР, в земеделието, в един куп други сектори. А те го правят. Това дали е насочено само към осигуряване, към гарантиране на честни избори?! Според мен отговорът е не. Това по-скоро залага друг модел на управление. И затова моята метафора за преврата не бива да се възприема буквално. Но със сигурност никой служебен кабинет не е правил толкова мащабни и дълбоки промени в управлението на страната.

- Служебният кабинет на Стефан Софиянски през 1997 г. не правеше ли такива промени?

- Не чак толкова. Ние от БСП имахме своите остри несъгласия, излизахме с декларации - не само срещу премиера, голяма част от тях бяха насочени към президента Петър Стоянов като патрон на този кабинет. Но чак толкова не е било!

- Ще Ви върна към анализа на евентуалната следизборна ситуация. Как виждате мястото на левицата? Сега разглеждахме нещата откъм страната на евентуалните победители - какво биха направили те. А какво би направила левицата, ако влезе в парламента?

- Аз бях за това левицата да се ангажира с предишното управление (б.р. - с ГЕРБ и ИТН). Но в един момент - мисля, че достатъчно рано, сигнализирах, че ние трябва да покажем характер, воля, свой образ в рамките на тогавашното управление. Това не стана и затова сега плащаме сметката. Така че от позицията на този анализ бих обърнал внимание на младото кадърно и перспективно ръководство, че не бива на всяка цена да се влиза в управлението. Може да се наложи присъствие в опозиция, което наистина да ни върне в мача, както аз обичам да казвам - да възстановим представата за левицата, не само за БСП, като социално ангажирана, като национална отговорна сила. Не на всяка цена да се връзваме в управление, от което даже нищо няма да получим.

- Възможно ли е ситуационна подкрепа? Не трябва ли сега левицата да покаже лице, като заяви - ние ще подкрепим такива и такива мерки? Ето, лидерът на БСП Крум Зарков говори за съдебна реформа, също като Радев. Но това достатъчно ли е за едно бъдещо управление?

- Не, не е достатъчно. Председателят Зарков разгръща една по-мащабна платформа. Той, например, много категорично и един от първите се обяви против войната в Близкия изток и за търсене на мирно решение на всички военни конфликти. Това му прави чест. Ето още една тема, по която левицата може да има категорична позиция и да подкрепя действията на едно бъдещо управление, ако то следва такава линия. Демографската политика също, енергетиката. Вече казах, ако имаме едно управление, което да ни отвори в посока към активна и резултатна енергийна политика и стратегия, там можем да помагаме. Но това не на всяка цена изисква и предполага ние да бъдем част от самото управление.

- Ако БСП – Обединена левица влезе в парламента би могла да бъде и партия мандатоносител и трябва да е готова за такъв сценарий – да има варианти как да реализира този мандат. Всички анализатори в последно време броят разликата между първия и втория и разсъждават възможна ли е коалиция между тях, а забравят, че трудно би могло да се формира правителство при положение, че първият се представя като антагонист на втория. В този ред на мисли може първите два мандата да не успеят и да се стигне до третия мандат, който президентът Йотова, произхождайки от средите на БСП, би могла да връчи на левицата.

- Президентът Йотова ще трябва да реши на кого да връчи третия мандат, ако се стигне до него, не с оглед на своя партиен произход, а с оглед на това какво би било работещо и успешно за страната. Моят опит показва, че все пак третият мандат не е решаващ. Не е толкова важно на кого ще бъде даден. По-важно е все пак как ще се разберат първите две антагонистични формации, ако се разберат изобщо. Защото от тях ще зависи решението за бъдещото правителство. Мандатоносителят има символично значение в случая, но не е без значение. Със сигурност, ако се стигне до това левицата да реализира мандата, ще трябва и там да прояви своята воля и характер.

- Смятате ли, че е възможно да не се излъчи правителство след изборите на 19 април и да се стигне до втори парламентарни избори за тази година заедно с президентските? Питам Ви, защото засега не се вижда вълна в подкрепа на Радев – тук социолозите са единодушни.

- Да, такава хипотеза има, особено имайки предвид особеностите в характера на някои от лидерите, твърде вероятно е те да се разсърдят и да се отиде на нови избори. Но това, повтарям, е хипотеза. Твърде рано е да разсъждаваме върху нея.

- Ние не живеем в изолиран свят и го усещаме особено ясно в последните две седмици, когато зареждаме на бензиностанциите. Какво означава тази геополитическа турбуленция, за която толкова много се говори, за нас, за средния българин? Как ще се отрази кризата в Близкия изток на България?

- Това е удар върху международното право. Когато беше войната в Ирак, поне имаше дебат в ООН. В крайна сметка не бяха зачетени позициите на някои от държавите, но такъв дебат имаше. Сега никой за нищо не беше питан. Ударът реализираха две държави. Това е тежък удар върху международния морал, не само върху правото. Ценовият удар няма да бъде само върху горивата. Цените във всяко отношение ще препускат точно като функция на онова, което имаме с горивата. Изобщо, ние българите, в частност левицата, трябва категорично да запазим позиция против войната и войните изобщо, за мирни решения. И да издигнем глас за мира - въпреки, че нашият глас не се чува особено много. Не бива да забравяме, че от ситуация като тази в Близкия изток, държави като нашата губят особено много.

- Поскъпването може ли да доведе до социално напрежение, голямо социално напрежение, което да прерасне в социални бунтове?

- Опитът показва, че за да има социални бунтове трябва да има и друг тип мотивация. Трябва да има и хегемон, казано по ленински. Революцията трябва да има хегемон, освен това трябва да има и революционна ситуация. Т.е. управляващите да не могат да живеят по старому, а управляваните да не искат да живеят по старому. Засега, като преди всички избори, има надежди и не се усещат признаци на подобна революционна ситуация.

- От 2020 г. правим осми поред предсрочни парламентарни избори. Значи, върховете не могат да продължават по старо. Но низините засега продължават да живеят по старому и това предопределя развитието на ситуацията като еволюция, а не като революция.

- Не е изключено във всеки един момент може да избухне недоволството на гражданите. И то няма да е свързано само, пак казвам, със социална мотивация, с цените. Много неща могат да ни се струпат, да не дава Господ, които да изкарат хората на улиците. Например, приближаването на военните конфликти и ако, образно казано, някоя ракета падне на наша територия, въпреки уверенията, че сигурността ни е гарантирана.

- България се присъедини към еврозоната, ние сме член на Европейския съюз и НАТО – ясно е кой е „нашият свят“. Виждате ли заплаха за този наш свят от военните конфликти, които се водят, защото се оказа, че нападението над Иран удари болева точка, която може да размести цялата архитектура на световния ред?

- Смятам, че най-големият проблем на европейската общност е липсата на лидерството. Това е меко казано. Никога Европейският съюз не е имал толкова слаби лидери. Аз съм имал възможност да общувам и с Хелмут Кол, и с Меркел, и с Тони Блеяр, и с Ширак - това бяха лидери, които бяха в състояние да ударят по масата, да поведат общността. Сега само се ослушват европейските така наречени лидери каква позиция да заемат и обикновено не заемат никаква. Това е, което ме плаши като перспектива. В тази ситуация ние трябва да направим така, че нашият глас да се чува по-отчетливо, нещо, което не се е случвало от много години насам. Ние не участваме в европейския дебат. Ние не сме обосновали никаква своя позиция, не само не сме успели да наложим такава. Това вече е голям грях.

- Трябва ли сега да се свика Консултативният съвет по национална сигурност включително и по такива въпроси.

- Аз бих се въздържал от подобен съвет по една проста причина. Когато няма отношения между партийните лидери, те обикновено отиват на консултативния съвет, за да обосноват своята агресивна позиция, дори да напуснат, да направят скандал. Аз съм имал подобни немалко случаи, даже в един момент стигнах дотам, при цялото ми уважение към медиите, да не ги допускам да заснемат съвета, за да лишим от трибуна скандалджиите, провокаторите. Особено в контекста на вървяща предизборна кампания, това е твърде голям риск.

- Политиката все повече се превръща в скандал. Как гледате на това?

- Подобни симптоми имаше дори във времето, което аз бях държавен глава, но с течение на годините се увеличиха търсачите на силни усещания. Ние видяхме дори побой в парламента! Видяхме как партийни делегации влизат само за добър ден в Президентството, произвеждат скандал и си тръгват. Някой ги е излъгал тези хора, че от това могат да спечелят точки. Аз нескромно ще напомня, че моята линия е била за повече диалог, за повече съгласие. И с това съм печелил и президентски избори.

- Тогава нямаше ТикТок, докато сега едно такова клипче се пуска в социалните медии и почва да събира лайкове.

- ТикТок и всякакви подобни трибуни са по-скоро средство. Няма лидерски манталитет.

- Честни ли ще бъдат изборите? Виждаме много акции срещу купения вот.

- Не съм сигурен. Иска ми се. А що се отнася до акциите, ние не знаем дали са срещу купения вот. Така ни се казва и ние ще трябва да го приемем. Дали не са едностранно ориентирани тези акции - ще разберем едва след това.

- След всички избори експертите говорят за „проблемни секции“. Като участник в толкова избори Вие трябва да знаете кои са те. Наслагват ли се сегашните акции на служебната власт върху географията на проблемните изборни секции?

- Не мога да твърдя подобно нещо. Не че по моя време като председател на БСП не е имало купуване на гласове, но беше в много по-малък обем. Винаги съм казвал, че Иван Костов беше много труден опонент, но Костов е легитимист. Аз си тръгнах от организационната политика, точно защото технологията на правене на политика - в частност на избори, се промени значително. Не искам да влизам в полемика по този въпрос, но голяма част от изборните проценти за някои партии са заработени точно по този начин – с технология. Няма да кажа кои са, защото нямам доказателства, но чувам за такива неща. Чул съм и имена на олигарси, както сега им казваме. В левицата никога не сме разчитали на това, мисля че и нашите опоненти тогава.

- Хората, които са били президенти на България, може ли да се съберете в нещо като неформален консултативен съвет и да дадете някой съвет на бъдещото управление, което ще се сформира след изборите?

- Трудно. Иначе идеята е красива, но е трудно реализуема, просто защото всеки един от нас сякаш тръгна по своят път. Разбира се, сега президентът Йотова би могла да ни покани и не вярвам някой да ѝ откаже. Но въпросът е, че ние трудно бихме могли да се разберем в рамките на този кръг. Освен по някой глобален стратегически въпрос. А би било хубаво и по някой вътрешни въпроси да се изказваме. Но това след изборите. По време на кампания не го препоръчвам. По време на кампания „томахавките са извадени.“