28682 | 3 авг. 2024 | 16:55
Със служебния министър на земеделието Георти Тахов разговаряме за проблемите в сектора.
В първата част на нашето интервю говорихме за украинската помощ, която не е предвидена в бюджета за 2024 година, за компенсиране на пострадалите стопани от пожарите в Южна България, за исканията на лозарите и гроздоберачите. Навсякъде Георги Тахов се стреми проблемите да се решават навреме, за да могат хората да усетят подкрепата на държавата.
- Г-н министър, вода газим - жадни ходим и земята ни жадна. Нямаме поливни системи, разрушихме ги, а те напояваха и Тракийската и Дунавската равнина. Обявихте, че ще направите мониторинг на това, което е останало от "Напоителни системи". Възможно ли е да се изгради наново това, което бе разрушено в последните 30 години?
- Разрушаването на напоителните системи в страната е най-големият грях, който държавата допусна спрямо земеделците. Да, това е процес, който продължи в последните 30 години. Необходимостта от тяхното възстановяване е наложителна, още повече като се има предвид промяната на климата. Съседни държави - Румъния, Турция имат много по-висока себестойност на продукцията, защото успяват да реализират много по-високи добиви на декар площ, именно заради наличието на системи за напояване. Давам само един пример - в България добивът на декар зърнени култури, които не се напояват, е под 400 кг, в Румъния достига 800 кг!
Цел номер 1 за мен като министър на земеделието е - изграждане на поливната система на България.
- Амбициозна цел! За първи път чувам това от земеделски министър като държавна стратегическа цел.
- Оказа се, че за последните три години никой не е правил мониторинг на "Напоителни системи", по-скоро на подземната структура на "Напоителни системи". Към този момент от документи е видно, че 5 млн.дка могат да бъдат напоявани, но това не е много коректна информация. Затова съм възложил и вече сме на финална права да остойностим какво би ни струвало инвентаризация в цялата страна на подземната инфраструктура на "Напоителни системи".
- Тоест вие не знаете размера на разрушението на поливната система на България?
- За да вървим напред, трябва да знаем какво е актуалното състояние в момента. Преди години се обсъждаше да се вземе заем от Световната банка, обсъждаше се финансиране съвместно от национален бюджет и европейски програми - но за да направим това, е необходима информация за актуалното състояние. Ние не може да търсим пари за нещо, за което не знаем каква е същността му. След като направим пълния мониторинг, ще имаме остойностено какво ще ни бъде необходимо за възстановяване на системите. И аз веднага ще го заложа като искане за финансиране през националния бюджет. Това е първото. Второ, през последните години сме имали много пъти шанса да се възползваме през европейски средства за рехабилитацията мрежата на "Напоителни системи". Не се е случило.
В края на м.г., аз все още бях в ДФЗ, успяхме да реализираме една програма, чрез която предоставихме безвъзмездна финансова помощ в размер на 57 млн евро за рехабилитация на част от поливните системи и към днешна дата договорите се изпълняват стриктно. Има напоителни станции, на които не са извършвани ремонти повече от 60 години. В момента извършваме рехабилитация на най-амортизираните от тях, защото отпуснатите средства не са достатъчни. Това е кръпка! Но все пак стартирахме от някъде. Затова искам да призова всички органи на управление в страната - напояването трябва да стане стратегическа цел за всички.
- Съседните страни отдавна ни конкурират със земеделска продукция. Как да ги стигнем?
- България е земеделска страна и години наред се е славила като земеделска страна. Днес обаче България изостава от своите съседи. Давам ви пример -в Румъния преди пет години едва 4% от всички плодордни площи се напояваха. В момента, само използвайки ресурса на река Дунав, румънците достигнаха 97% поливни площи! За четири години и половина! И това се постигна единствено и само през национална политика и национален бюджет! Те просто си го поставиха като национален стратегически приоритет и го реализираха.
Освен това - призовавам Министерство на околната среда и водите да облекчи режима за водоползване. По повод това, което казахте - вода газим, жадни ходим - в редица райони - и в Северна и в Южна България чрез сондажи могат да се извадят води на не повече от 15-20 метра в земята. През собствената инициатива на земеделците трябва да им се разреши това право на добиване на вода. Наши земеделци споделят, че им коства две години време да извървят целия път за получаване на разрешително от Регионалните инспекции по опазване на околната среда и водите. Това не е нормално!
Държавата трябва да даде приоритет на тези инвестиционни намерения - който иска да вади вода за собствена сметка и отговаря на критериите, по най-бързия начин, приоритетно да му се даде това право.
Много от земеделците са си решили проблема - като не получават разрешение, направили са сонди на терените си, защото имат острата нужда от вода. Е, сега държавата да им ги узакони, като ги прикани да си платят съответните такси. Хората в реалния бизнес са гъвкави, реализират възможности да си решават сами проблемите, просто искат държавата да не ги затормозява. И ние сме длъжни да го направим.
- Ще успеете ли да сложите бариера за недопускане на чумата по дребните преживни животни? Май отново се задава такъв проблем.
- Да, това е много остър проблем към момента. Става въпрос за чума по овце и кози, която се характеризира с изключително висока смъртност. Дебело подчертавам - хора не боледуват! Боледуват само животни, което води до колосални икономически загуби на самите животновъди.
- Спомняме си драмите отпреди няколко години, когато цялата държава беше пламнала
- Преди години това заболяване беше констатирано само в Република Турция. От 2018 година то започна да прониква в страни-членки на ЕС, но не в такива големи размери. В края на юли тази година са констатирани десетки огница в Румъния като 34 са в в Тулча, което е много близо до българската граница. В Гърция огнищата са 23. Общият брой на засегнатите животни в Гърция стига 13 000, а в Румъния и Сърбия картина е драматична - над 200 000 са засегнатите животни. Това е на нашите граници!
- Какво правите?
- Към момента на ниво ЕС са въведени ограничения и от двете държави. Преди няколко дни издадох заповед за абсолютна забрана за внос на живи преживни животни, както и трупно месо от Румъния. През моя заповед към БАХ засилихме контрола по границите и във вътрешността на страната, въведохме дезифекционни режими на границите с Гърция, Румъния и Турция през "Капитан Андреево". Информирал съм лично министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната за тази потенциална опасност, тъй като става въпрос за територии по границата и вътрешността на страната. Институционално сме подготвени. Но опираме до дисциплина и самосъзнание на собствениците на животновъдните обекти.
- Казахте, г-н министър че България е земеделска страна. Само че ние не се храним от тази земя, която навремето хранеше и половин Европа. Някога може ли да се върне славата на българската земеделска земя, г-н Тахов, или това завиваги е загубено?
- В никакъв случай не мога да кажа, че е загубено завинаги. България, освен че успяваше на нахрани едно население далеч по-многобройно от днешното, така и успяваше да изнася земеделска продукция в цяла Европа, както и в страни от Близкия Изток. За съжаление днес България е трайно зависима от внос и това е тенденция, която е опасна за нашето земеделие. Спомняме си ковид-периода, как се затваряха държавите и не дай си Боже, ако отново се случи нещо такова, ние наистина ще изпитаме затруднение по отношение на доставките. В това отношение всички сме длъжници на земеделците.
Убеден съм, че можем да върнем българското земеделие на нивото, което е било. Но първо, трябва да тръгнем от напояването, второ - да мисли за обезлюдените региони, които доведоха до остър недостиг на работна ръка - особено в сферата на зеленчукопроизводството и овощарството. България е зависима не само по отношение на пряката консумация за прехраната на населението, България е зависима по отношение на цялата структура на земеделието. Дори препаратите, необходими за борба с вредителите се внасят. Затворихме химическите си заводи, внасяме и всичките консумативи, които са ни необходими за сектор земеделие. Изумих се, когато разбрах, че внасяме даже и найлоновите торбички, с които окрупняваме продукцията.
Силно се надявам и много ми се иска сектор земеделие да стане приоритетен за държавата. Без земеделие не можем! Тежка промишленост днес България няма и няма как да има повече. Леката промишленост не е достатъчна- В една държава не може да разчитаме само на сферата на услугите - айти, търговски, комуникационни или каквито и да е други Днес всеки говори само за айти и комуникации. Трябва да се върне разговорът за земеделието по най-бързия начин. И да говорят експерти. Не искам този разговор да се политизира.
Време е сериозен разговор и сериозен ангажимент на държавата към земеделието.
Плодордните ни площи са налични, овошките също, правим напояването и ще върнем разцвета на земеделието. Гарантирам, че в рамките на 10 години трендът ще се обърне
Мобилна верси
RSS
