6218 | 3 окт. 2023 | 13:57

През 1939 г. заедно със своя сътрудник Клифърд Бери успява да създаде т.нар. машина ABC, или Компютърът на Атанасов/Бери

На 4 октомври се навършват 120 години от рождението на проф. Джон Атанасов, предлагаме ви откъс от Книга I - „Срещи“ от трилогията „Притаени мигове“ на бившия министър на културата Георги Йорданов. 

Георги Йорданов

Наскоро минах покрай Централната, вече бивша, телефонна палата. Около паметника на Джон Атанасов се бяха струпали чужденци. Екскурзоводката – младо момиче, бавно, на хубав френски език обясняваше на туристите чия е главата, изобразена на оригиналния паметен знак. Застоях се. Забелязах почудата, която бе обзела гостите. Те споделяха изненадата, че един от първооткривателите на съвременната информационна ера е с българско потекло. 

Отдалечих се. В паметта ми отново пробляснаха спомени и размисли, свързани със знаменития професор Джон Атанасов. 

Днес целият свят е подвластен на информационните технологии. Утвърди се понятието информационен век. 

Известно е, че всяко значимо дело има начало. И най-дългият път започва с първата стъпка. А първата стъпка в зашеметяващата технологическа революция е направена от проф. Джон Атанасов, който (на това съм свидетел) питае чувства на гордост със своите български родови корени. 

А от тях, от корените, впити в българската земя на предходниците, до научния подвиг на потомъка Иван – Джон, стават събития, които са обвеяни в легенди. 

Било е през бурната пролет на 1876 г. В Средногорието бушуват пожарите на Априлското въстание, които изпепеляват живописни селища. Героизмът на силните и непокорни българи, предвождани от крилатия конник Георги Бенковски, припламва и във Втори Сливенски революционен окръг. Сформираната чета на Стоил войвода с участието на апостолите Иларион Драгостинов и Георги Обретенов води отчаяни битки около Жеравна и Агликина поляна. Въстаниците на Георги Дражев отблъскват налитащите откъм Одрин орди, опиянени от фанатична страст да палят и грабят тракийски селища. 

Американска мисия начело с Юджийн Скайлър, секретар в консулството, информира света за ужасната трагедия в Батак. Заедно със своя сънародник Джанюариъс Макгахан – кореспондент на английския либерален вестник „Дейли нюз“, Скайлър посещава още Пловдив, Пещера, Пазарджик... Разказите му са потресающи.

„…Навсякъде се виждаха човешки кости, черепи, ребра, глави на момичета, по които все още висяха дълги плитки, кости на деца, скелети, по които все още имаше дрехи. Видяхме мястото, където селският първенец Трендафил е бил набучен на копие, а след това опечен. Видяхме една отвратителна яма, пълна с разлагащи се трупове. Видяхме яз на воденица, пълен с подути тела. Видяхме училищна постройка, където укрилите се двеста жени и деца били изгорени живи. Видяхме църква и църковен двор с полуразложените тела на хиляда души, а из цялото пространство се носеше ужасна смрад... След моето посещение управителят на санджака изпратил каймаканина на Татар Пазарджик в Батак с вар, та да ускори разложението на телата и да предотврати появата на епидемия... А Ахмед Ага, който ръководел клането, бил награден и повишен в званието юзбаши...“ 

Подобни озверели пълчища тръгват да палят Сливен. Градът е известен с първата в империята фабрика, основана през 1834 г. от Добри Желязков – Фабрикаджията. „Най-ръкоделният град“, както пишат пътешественици, доставя шаяци за униформите на османската армия. Изкусните майсториковачи произвеждат повече от 12 хиляди цеви за армията...

Сливенският митрополит Серафим пресреща настръхналата сган до река Тунджа, пада на колене пред пашата и му отправя сърцераздирателен зов да пощади града. За благодарност му дава ей това свое най-мило дете – осемгодишното си момиченце, което стояло като подплашено пиленце до копитата на коня, оседлан от свирепия военачалник. „Паша ефенди, нямам по-мило от това дете. Пощади ни...“ 

Пашата пощадил детето и града, защитаван от духовния пастир чрез жертвата на най-скъпата си рожба. Но не се смилил над други селища в Сливенското и Ямболското поле... 

Досами крайпътна чешма спира файтон. С него пътува семейството на чиновник от Американското консулство в Истанбул. Те отиват в Сливенския край, за да проверят истина ли са разказите, достигащи в столицата на империята, за жестокости и кланета на въстанали българи. 

Младата американка слизала от файтона, когато чула встрани от чешмата сподавен детски плач. В храстите намерила изоставено кърмаче, което почти умирало. Просълзената дама взела младенеца и го приютила... 

Друг случай, за който разказва самият Джон Атанасов: 

„Баща ми е роден на 6 януари 1876 г. по Григорианския календар. Бил е на три месеца, когато турският куршум, който убил дядо ми, засегнал главата на младенеца и му оставил белег за цял живот. След Освобождението майка му се омъжила повторно. Години по-късно емигрира в САЩ заедно с чичо му, който търгувал с розово масло. Тогава баща ми е бил 13-годишен. След две години майка му починала.

Осиротялото момче преживявало с невероятни трудности, но успяло да научи добре английски и да завърши средното си образование. А през 1901 г. се дипломира в университета „Колгейт“. 

Със спомени от разкази за трагичната робска участ на народа български, за клането в родното село на баща му Бояджик, Ямболско, университетският професор Джон Атанасов потегля от САЩ за България. 

Пред мене той каза: „Не зная как да нарека чувствата, които напират в мен, но се радвам, че идвам в земята на моя баща. Славянската ми кръв – наследство от родната ми земя, ме е спасявала многократно в моя живот.“ И добави: „Чувал съм за Шипчанския проход, където са се водели битките... Искам да видя това място...“ Шипчански проход! По този начин баща му произнасял името на чутовния връх. 

Академиците Ангел Балевски и Благовест Сендов непрекъснато придружаваха госта и съпругата му. Завърза се трогателна дружба между българските учени и техния събрат отвъд океана. Новите му приятели коментираха възторжено откритието и дейността му, свързана с появата на електронноизчислителната машина – родоначалник на съвременните компютри. 

Нека си призная – отначало се отнасях недоверчиво към смесицата от легенди и факти. Но след срещата със знаменития учен съмненията окончателно се разсееха. Първото нещо, което сториха Джон Атанасов и съпругата му, беше да посетят село Бояджик… Спътниците му ми разказваха за срещите му с неговите земляци. Всеки искал да го пипне, да му стисне ръката. Появили се далечни и по-далечни родственици.

Разказвали му каквото се говори в селото, каквото са чули от предците си. Гостът се вълнувал, като гледал как съселяните му се гордеят с него. Повечето от тях нямали представа за епохалното значение на откритието му за развитието на технологиите. Но усещали със сърцата си, че техният земляк е забележителен, световен учен... 

Оказа се, че скромността на Джон Атанасов е една от причините да се знае твърде малко за неговия влог в световната информационна революция. Както често става в живота – всяка истина е проста. От години той търси нови методи за решаване на линейни диференциални уравнения. Скоростта на изчислителната възможност обаче била незадоволителна и българският откривател пристъпва към създаване на нови изчислителни елементи. Но резултатите все не го удовлетворявали.

През есента на 1937 г., след дълго пътуване по магистрала, спира да отдъхне в крайпътно заведение. Умореният му поглед се вторачва върху рафтовете с наредени бутилки и в главата му проблеснала нова, чудновата идея как по-бързо да се правят математически изчисления.

През 1939 г. заедно със своя сътрудник Клифърд Бери успява да създаде т.нар. машина ABC, или Компютърът на Атанасов/Бери. Откритието не идва случайно, както изглежда на пръв поглед. А е резултат от дългогодишни теоретични изследвания. 

Решението се търси в комплексни математически задачи с участието и взаимодействието на многобройни учени и техните сътрудници. Джон фон Нойман например, емигрант от унгарските земи, работи в същата научна област. Познава добре колегата си инж. Джон Атанасов и неговите теоретични разработки и практически опити. Двамата са родени в една и съща година – 1903-а!

По време на Втората световна война Конрад Цузе изобретява в Германия твърде успешен модел на компютър, използващ механично средство за запаметяване на числата. Подходът на Джон Атанасов е по-различен – запаметяването се извършва с помощта на електрониката, която тогава едва прохожда. През ноември 1939 г. първият цифров електронен компютър започва да функционира. Бил с огромни размери. Разполагат го в целия първи етаж на сградата.

Смятало се, че използването му ще бъде ограничено само до решаването на изключително комплексни научни и приложни задачи. Нито Джон Атанасов, нито Джон фон Нойман си представят, че може да бъде използван и за съвсем прости операции, като пишеща машина и т.н. 

Електронните технологии се развиват с шеметна бързина. Фон Нойман решава числата и командите да се записват в една и съща памет, а машината да може да променя командите. Това е радикална идея – превръщането на компютъра в универсално средство за информация. Тя се ражда непосредствено след изобретението на Джон Атанасов за електронната обработка на числата. Ето защо днес с пълно основание се приема, че професор Джон Атанасов е сред пионерите на съвременните компютри. 

През годините на войната Джон Атанасов е прехвърлен на работа в лабораторията на военноморските сили. Задачите му са свързани с изследвания на вибрациите и акустиката – област, твърде различна от компютъра. Поради научните занимания и преподаването, а вероятно и поради скромност, която възприемахме като проява на известната българска свитост, той не бе успял да се сдобие с патенти и с други документи, които да доказват, че e сред първопроходците в новата технологическа епоха. 

Насърчен и от новите си български приятели, професорът доказа по съдебен път своите заслуги. В края на живота си получи лично от президента на САЩ Джордж Буш-баща легендарния авторски документ за откривател. Разбира се, с това ни най-малко не се омаловажават заслугите и на други учени, работили в същата област. Както всяко крупно дело, и компютърът е резултат на колективно творчество. Но заслугата на първите стои най-високо. Известна е крилатата мисъл на Айнщайн, че съвременният студент по физика има повече научни познания от Исак Нютон, но разликата в нравственото величие между гениалния английски учен и студента е огромна. 

Имах честта на 17 май 1985 г. да връча на проф. Джон Атанасов високото българско отличие орден „Народна република България“ – първа степен, в Тържествената зала в Министерския съвет. Трудно ми е да опиша вълнението, с което прочутият учен поемаше наградата. Той определи като истинско щастие възможността да опознае България и да направи поклон пред достойнствата на нашия народ. Каза, че видяното, преживяното извънредно много надхвърля беглите представи, които от детска до зряла възраст е имал за земята на своя баща.

А ето и част от думите, с които се обърнах към проф. Джон Атанасов:

„Драго ми е да подчертая, че Вие, скъпи професор Джон Атанасов, сте удостоен по достойнство с високото българско държавно отличие. Приятно ми е да Ви поздравя в България, изконната земя на Вашия баща. Земята, която живее в нашите сърца, изпълвайки ни с дълбокото и здраво чувство на хуманизъм и родолюбие. Гордеем се, че първият човек, достигнал до смелата откривателска идея за използването на електрониката за смятане, удивително творение с всесветско значение, има българско потекло. 

В нашия електронен век откритието Ви е символ на прогреса. Днес компютрите се превръщат в чудодейна сила, която завладява всички области на живота. И ние сме щастливи, че в основата на този забележителен творчески подвиг е вградено името и дарованието на нашия сънародник, позволете така да Ви нарека, скъпи професор Джон Атанасов. 

Бихме искали да вярваме, че някъде в дълбоките корени на Вашето изумително творение, плод на изключително научно прозрение, лежи зрънце от откривателската дарба на талантливия ни народ. Във Ваше лице, уважаеми професор Джон Атанасов, ние поздравяваме учения, който допринесе човешкият интелект и дух да се въоръжат с могъщо средство за напредък. Бъдното развитие на света е неотделимо от най-широкото приложение на компютърна техника. Тази задача е неотложна и насъщна и за науката, икономиката, културата, образованието в съвременна България. 

Ние осъществяваме национална програма за обучение и работа на младежта с електронноизчислителна техника, за масово въвеждане на втора компютърна грамотност. Като изразяваме нашето възхищение към доблестната Ви личност и към изключителното Ви научно дело, от все сърце и душа вярваме, че то винаги ще служи на хората и прогреса в един мирен свят. 

Честитим Ви от сърце почетната награда! Моля Ви да я приемете като знак на внимание и признание за значимия Ви принос в световното творчество. 

Бъдете бодър и здрав, скъпи професор Джон Атанасов! Нека Ви крепи както и досега Вашият жилав български родов корен! Нека Ви дава нови сили мисълта за значимия Ви влог в общочовешката съкровищница! 

Желая Ви нови житейски и семейни радости, щастливо и плодотворно творческо дълголетие!“ 

Във Варна по време на международната конференция на тема „Децата в информационния век“ най-важният почетен гост беше проф. Джон Атанасов. Присъствието му даваше смисъл и определяше висотата на разговорите за обучението и техническите средства, за ролята на информацията, за прогреса и по другите теми, които в продължение на дни се разискваха с участието на учени, младежи и деца от много страни. През цялото време първооткривателят бе озарен от щастлива усмивка. Очевидно преживяваше едни от светлите мигове в живота си. Защото няма по-голяма награда от признанието на хората. 

В едно от писмата си големият учен благодари за оказаната му чест – високата държавна награда. Сподели отличните си впечатления от конференцията във Варна, от срещите и разговорите с учени и представители на различни поколения от други страни и от родината на своя баща. 

„1 септември 1985 г. 

До Георги Йорданов,

заместник-председател на Министерския съвет 

Председател на Комитета за култура на НРБ

Уважаеми г-н Йорданов, 

Вие и Вашата страна направихте нашето посещение в България през месец май едно изключително събитие в живота ни. Орденът „Народна република България“- първа степен, с който бях удостоен, е чест, каквато малко хора получават, и аз ще се старая да осъществя идеалите на онези, които положиха неговите принципи. 

Нашето посещение във Варна ще запомня с един действително чудесен прием, който Вие дадохте. Вие и Вашите сътрудници организирахте всички мероприятия в София, във Варна и на другите места по начин, който всички не ще забравим. 

Бях поласкан да получа от Вас редица музикални и видеозаписи, една много ценна книга за изкуството в България и други добре подбрани подаръци за съпругата ми. Семейството ни високо оцени Вашите усилия да ми бъде връчен ордена, докато синът ми беше в България.

 – – – – – 

Мога само да се надявам отново да се срещнем. Желая бъдещето да Ви донесе дълги години в служба на България. 

Най-искрено, Ваш 

проф. Джон Винсънт Атанасов“ 

След смъртта на знаменития учен инициативен комитет, оглавяван от акад. Благовест Сендов, издигна паметника пред Палатата на съобщенията. Откриването стана в тържествена обстановка с богата художествена програма. Разпространи се документален филм за проф. Джон Атанасов; за него се издават книги на много езици. Да се надяваме, че все повече хора не само в САЩ и България ще се впечатляват от богатия жизнен път и изумителното творческо дело на проф. Джон Атанасов. 

2008 г.