18659 | 8 юни 2023 | 11:53

Маестро Емил Чакъров живя кратко, но сътвори значимо музикално дело. Отиде си от тоя свят без реквиемни акорди, далеч от телевизионни камери…. Ала чудесното изкуство, което създаде само за няколко години млад живот, го надживява – остава тук, при хората

Георги Йорданов

Притаени мигове,
Книга 1, „Срещи“,
Издателство „Захарий Стоянов“, 2018 г.

ПЛЕНИТЕЛЕН ДИРИГЕНТ

В ранна ноемврийска утрин на 1990 г. телефонът продължително иззвъня. Басовият глас на моя голям приятел Николай Гяуров бе тревожен, треперещ: „Стана нещастие. Представлението в операта в Хюстън вървеше отлично. Мирела бе на небивала висота. Емил завладя публиката. Бяхме с бодро настроение, очаквахме най-голям успех. Но след антракта, по средата на спектакъла, Емил се строполи, припадна. Представлението се прекрати. Настана шум, откараха го в болницата… Ние сме отчаяни. Като пребити сме…“ В разговора се включи световната оперна прима Мирела Френи: „Джорджо, скъпи, имам най-лошо предчувствие! Дано не се случи нещо фатално с този невероятен талант и наш общ приятел...“ И простена.

Това съобщение ме потресе. Та Емил Чакъров вече бе запътен към върховете на световното музикално изпълнителско изкуство! Акламираха го на най-високи сцени: Залцбургския музикален фестивал, Берлин, Виена, Лондон, Ню Йорк, Чикаго, Хюстън, Барселона, Париж, Рим, Амстердам, Ленинград, Москва, Токио, Прага... Беше влиятелен посланик на България в най-авторитетни кръгове на международния музикален живот. Назначението му за постоянен гост-диригент на световноизвестната Ленинградска филхармония „Дмитрий Шостакович“ бе израз на изключителна оценка. По молба на г-жа Даниел Митеран на 6 февруари 1989 г. дирижира концерта при откриването на новата опера на Бастилията. Ето извадка от писмото, което получих от Париж:
„Госпожа Митеран много би искала концертът да се дирижира от маестро Емил Чакъров и да бъде в две части: първа част – кратък балет; втора част – с участието на Николай Гяуров, Пласидо Доминго, Мирела Френи, Катя Ричарели и евентуално Том Краус и Пиер Амоял. Моля Ви да съдействате маестро Чакъров, маестро Николай Гяуров и маестра Мирела Френи да дадат съгласие за участие…“

Емил Чакъров беше асистент, най-близък помощник и приятел на гениалния Херберт фон Караян в прочутата Западноберлинска филхармония, на неотразимите музикални фестивали в Залцбург. В родината Емил Чакъров също завоюва висок творчески авторитет.
Молех се ужасният инцидент в Хюстън да не приключи зле; да даде поука на маестро Емил Чакъров повече да се щади. Защото той наистина нехаеше за здравето си. Животът му бе изпълнен с всекидневни сложни музикални занимания – ангажиментите му по цял свят бяха начертани за години напред.

Неговият забележителен импресарио Мишел Глоц, който бе почитател на българската култура, постоянно ме информираше за лечението на Емил във Франция. Уви, въпреки положените големи грижи от прочути медици, сърцето на очарователния млад диригент не издържа.

Изключителният път на Емил Чакъров в световната музика приключи на 4 август 1991 г. Посрещнахме го в затворен ковчег. Неописуема бе тъгата на неговата сестра, на близки, приятели и почитатели. Родината му отреди място сред първенците на българската духовност.

Налице са много публикации, книги, най-авторитетни оценки от големи ценители, които отразяват краткия, но плодотворен път на родения в Бургас маестро Емил Чакъров. Възпитаник на Музикалното училище в морския град и на Българската национална консерватория, твърде рано се откроява като ярко музикално дарование. Негови учители – професорите Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Влади Симеонов и други известни педагози, му чертаят световна кариера.

Дирижираше 41-та симфония „Юпитер“ от Волфганг Амадеус Моцарт със създадения от него оркестър „Симфониета“. Бяхме един до друг с неповторимия маестро проф. Панчо Владигеров, който възкликна: „Туй момче ще се прочуе и ще прослави България…“

Емил Чакъров се представи блестящо на международния конкурс за млади диригенти на Херберт фон Караян. „Емил Чакъров е откритието на конкурса“, категоричен бе проф. Стреземан, главен интендант на Западноберлинската филхармония и председател на авторитетното жури. По време на обучението най-големият диригент Херберт фон Караян се впечатлява от творческите възможности на блестящия млад диригент и го привлича за свой асистент, който неведнъж замества великия маестро в Берлин, Залцбург, Виена…

Ала не тръгна да търси лесна и евтина сполука, а се завърна в отечеството. През 1972-1974 г. дирижираше Пловдивската филхармония. Творческото му сътрудничество с виртуоза диригент Добрин Петков оставя трайна следа в професионалното му израстване. В София младият музикант създаде оркестър „Симфониета“ и увенча усилията на младия творчески състав с вълнуващи майсторски концерти в престижната зала „България“.

И тъй от гнездото на родната музика Емил излетя за своя висок полет в просторите на световното музикално изкуство. Бивайки служебно в големи центрове на музиката, с вълнение съм чел афиши и реклами за концертни изяви на младия диригент с участието на артисти с международна известност. Бях силно впечатлен от високата оценка на изпълнението под диригентската му палка на концерти в Рим, Виена, Париж, възнаграждавано с овации от публиката. В гримьорните виждах изморен, но вдъхновен артист, който не коментира току-що състоялия се успех, а разказва за следващите си гастроли.

Нямаше „прозорец“, както се изразяват артистите, за идните три-четири години. А се отзоваваше на всяка наша покана и дирижираше симфонични оркестри, постановки в Националната опера.
За много от изявите с българско участие той ми изпращаше подробни описания.

„Скъпи другарю Йорданов,
С концертите на „Реквием“ от Верди тук, в Торино, хорът на Софийската опера записа още една важна страница не само в своята история, но и в историята на отношенията в областта на оперното изкуство между две много близки по талант и темперамент страни – България и Италия.
За подкрепата Ви благодаря от сърце!

Постановката на „Борис Годунов“ с Николай Гяуров в Хюстън също намери много възторжен прием. По време на нашата съвместна работа се родиха две важни идеи: да започнем подготовка на видеофилма „Борис Годунов“, който да се реализира през лятото на 1987 г. с режисьор Пиер Луиджи Пици. Той прие с голяма радост и е готов да дойде в София по време на Новогодишния фестивал за разговори с Вас, Николай и мен.

При разговори с Николай се оказа, че единственият престижен театър в света, където не е пял „Борис“, е „Метрополитън“ в Ню Йорк. Роналд Уилфорд, президент на „Колумбия артист мениджмънт“, приятел на Николай и Мирела от много години и мой импресарио в САЩ, предлага да се организира концертно изпълнение през октомври 1988 г. в „Карнеги хол“ с Фестивалния оркестър и хор, както и симфоничен концерт с Алексис Вайсенберг. Това ще сложи началото на важно турне в САЩ. Той би могъл да дойде със съпругата си в София след концерта на Караян във Виена на 1.1.1987 г., за да Ви направи официално предложение.

Има и други интересни кандидати, които биха дошли на 1 януари.
В очакване на фестивала.
Емил Чакъров
Торино, 8.11.1986 г.“

Новоизграденият Национален дворец на културата създаваше отлични условия за музикални програми с международна значимост. Невероятният Херберт фон Караян, с когото вече ни свързваха отлични творчески връзки, прецени, че Зала 1 може да стане световна музикална сцена. Изпрати личния си екип за подобряване на акустиката и насърчи намерението ни да създадем фестивален оркестър, привличайки най-добрите инструменталисти. Увери ме, че такъв оркестър може да стане основата и на престижен международен музикален фестивал. Важното било да се ангажира утвърден, известен диригент. „Оркестри и фестивали не се правят само с добри намерения, виртуози, спонсори и компетентна публика. Първото условие за успех е диригентът. В много случаи неговата палка може да се окаже вълшебна… Мислете за диригент от ранга на Емил Чакъров.“

Знайно е, че в артистичните среди взаимните оценки не са еднозначни, а дори твърде често са противоречиви. Това се отнася не само до българската артистична среда. Посъветвах се с най-известни диригенти. Добрин Петков назова само името на Емил Чакъров. Същите похвални думи чух и от доайена проф. Асен Найденов, от добилите европейска известност хорови диригенти професорите Васил Арнаудов и Георги Робев, от композитора и мой заместник в Комитета за култура проф. Димитър Тъпков… Емил Чакъров оцени доверието, изрази желание да помага, но смяташе, че големите му ангажименти в чужбина няма да му дадат възможност да отделя достатъчно време за работа и в София.
Помолих за съдействие неговия импресарио – Мишел Глоц, който представляваше Херберт фон Караян и Алексис Вайсенберг, както и други световни звезди. Използвах негово идване за поредния подбор на студенти от Консерваторията, за да обсъдим идеята за Новогодишен музикален фестивал. Световноизвестният импресарио М. Глоц където седне и стане, постоянно говореше, че няма друга страна като България с толкова много млади таланти.

Мишел Глоц предприе необходимите стъпки, успя да предоговори някои ангажименти на Емил Чакъров. По време на една от проявите на ЮНЕСКО в Париж дълго обсъждахме проекта с бъдещия диригент. „Ще се хвърля в тази неизвестност, но ако нищо не се получи, ще моля, когато се разочаровам, да не ми се пречи да си продължа по пътя...“

Емил Чакъров пристъпи към широкомащабна подготовка за формирането на фестивалния оркестър. Проведе конкурс и попълни всяка партия с най-добрите артисти от симфоничните и оперните оркестри, които имаха и творчески, и материален интерес да се включат в състава. Закупихме нови инструменти за цели групи от оркестъра; снабдихме ги и с необходимите удобства за пътувания при бъдещите гастроли в Европа и по други континенти. Немалко от разходите бяха осигурени от фонд „13 века България“. По препоръка на Херберт фон Караян неговият записен екип, оглавяван от Мишел Глоц, организира в НДК модерно студио за записи на грамофонни плочи, компактдискове, филми, телевизионни и видеопрограми. Мечтаехме нашият Новогодишен фестивал да бъде своеобразно отражение на летния и Великденския фестивал в града на Моцарт.

Вдъхновеният диригент подготви отлично оркестъра, покани за участие съзвездие от световни певци и изпълнители. В различните издания на фестивала на голямата сцена на НДК гастролираха: Мирела Френи, Николай Гяуров, Елена Образцова, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Хосе Карерас, Агнеса Балса, Катя Ричарели, Дворжски, Александрина Милчева, Николай Геда, Стоян Попов, Никола Николов, Калуди Калудов, Михаил Светлев, Крис Мерит, Юри Мазурук, Алексис Вайсенберг, Наталия Гутман, Минчо Минчев, Иво Погорелич…

Пианистът виртуоз Алексис Вайсенберг, който се гордееше, че е български ученик на проф. Панчо Владигеров, провеждаше майсторски класове с надеждни млади артисти, които бързо добиха известност. Големи модни централи и известни художници уреждаха изложби, съпътстващи програмите. Направиха се записи на класически музикални творби, които влязоха във фонда на най-престижни музикални къщи. След като изкупи почти всички европейски записни компании, крупната фирма „Сони“ стартира на международния пазар със записи на опери, кантатно-ораториални творби и концерти на фестивалния оркестър. Приходи от записите и днес постъпват в Националния дворец на културата.

Емил Чакъров организира успешни турнета на оркестъра с участието на известни солисти в европейски страни. Стана ми драго, когато президентът на Федерална република Германия Рихард фон Вайцзекер, който беше и голям познавач на класическата музика, при откриването на дните на българската култура в зала „Бетовен“ в Бон изрази възхищение от майсторството на нашия фестивален оркестър с диригент Емил Чакъров и от големите български певци и хорове.

Гости на Новогодишния фестивал бяха прочути изпълнители, диригенти, композитори, музиковеди, критици и ценители на музикалното изкуство от много страни. Някои от тях се приобщаваха към програмите на фестивала и излизаха с конкретни идеи за сътрудничество. Един от най-големите съвременни композитори – Джан Карло Меноти, който се ползваше с голям престиж в Италия, Америка и по света, изрази желание да участва със своя творба в бъдещи изяви на оркестъра и фестивала. Ето и неговото писмо:

„Ваше Превъзходителство,
Откакто проведохме нашия разговор в София, обмислих сериозно проекта, отнасящ се до „Консулът“, и започнах да съставям творбата, която се надявам да бъде готова в началото на август, така че Вие да можете да я разгледате.

Моето забавяне с подготовката на приспособяването на творбата за екран се дължи на това, че междувременно се наложи да се заема с двата фестивала в Сполето, Италия, и в Чарлстон, Щатите, на които съм председател. Току-що завърши американският фестивал и започвам работата по италианския, който ще продължи от 29 юни до 16 юли. След тази дата ще бъда свободен да се съсредоточа върху проекта на филма и ще Ви изпратя написаното за екран, на базата на което да подготвите финансовия разчет.

Интересът към филмовата версия на „Консулът“ е много голям и моят издател е готов да се заеме с разпространението му в Европа и Америка. Той притежава много видеа и се ползва с голям авторитет в тази област. Бих искал да се възползвам от случая, за да Ви поканя на фестивала в Сполето.

Ще ни окажете голяма чест, ако приемете тази покана. Очаквам с нетърпение Вашия отговор.
С уважение, Ваш Джан Карло Меноти,
Сполето, 18 юни 1989 г.“

Емил Чакъров вложи цялата си творческа енергия и дарба в управлението на оркестъра и завоюва много високо художествено равнище. Новогодишният музикален фестивал в НДК се нареди сред най-популярните музикални празници в България и Европа; превърна се в културно явление. Разчиташе на сътрудничеството на генералния директор Владислав Панов, на заместник-директорите по художествената част на НДК – Пламен Карталов, когото привлякохме от Русенската опера, и на Христо Друмев, директор на културния дом „Витгенщайн“ във Виена. Скоро след това Христо Друмев оглави НДК и допринесе за мащабната конгресна и концертна дейност на Националния дворец на културата.

Неотлъчно до Емил Чакъров бе приятелят му, административният директор на Фестивалния оркестър Добрин Памуков.
Настъпиха съдбовните промени в обществено-политическия ни живот през есента на 1989 г. Новите властници – бивши мои колеги, не гледаха с добро око на международния престиж и успехите на културата и спорта.

Разочарованият Емил Чакъров ми изпрати следното писмо:

„Уважаеми другарю Йорданов,
Остават броени дни до откриването на поредния фестивал. Констатирам, че е създадена обстановка, която не е в състояние да гарантира неговото организационно провеждане. А още по-малко – да създаде така необходимата творческа атмосфера, без която високо професионално равнище не е възможно.

Водейки се от морален ангажимент лично към Вас, към Организационния комитет, всички участници, публиката, обществеността, в съответствие с моите професионални разбирания и съвест, след дълго и щателно обмисляне дойдох до извода, че моето участие в каквато и да е форма в настоящия момент при съществуващите условия няма да бъде възможно.
Моля да уведомите по подходящ начин всички заинтересувани страни.

С уважение!
Емил Чакъров
Париж, 7 декември 1989 г.“

Посъветвах го да не се отказва. Програмата се изпълни. За последно! Така приключиха великолепните артистични прояви в страната на незабравимия Емил Чакъров.

Връзките ни продължиха по телефона и с писма. Той най-любезно ме канеше на почивка във вилата му в Монако. Постоянно подчертаваше, че ако културното развитие на отечеството се нуждае от неговото изкуство, винаги мога да го потърся за съпричастие.

Маестро Емил Чакъров живя кратко, но сътвори значимо музикално дело. Отиде си от тоя свят без реквиемни акорди, далеч от телевизионни камери…. Ала чудесното изкуство, което създаде само за няколко години млад живот, го надживява – остава тук, при хората.

2011 г.