16873 | 8 март 2016 | 23:36

Гледачката им е младо момиче, което съзнава, че има най-хубавата работа в света. Разказва, че дори когато пораснат и ги пуснат да ходят свободно из парка, те продължават да си я спомнят и се затичват като паленца, когато се появи.

Огромен, но дружелюбен гепард се е изтегнал като султан в харем и благосклонно приема почесването зад ухото и потупването по гърба. Мъркането му е досущ като на котка, но оглушително. Сякаш някой е го е включил в усилвател за рок-концерт.

Гледачът те окуражава да поставиш дланта си пред муцуната му. Нереалното усещане за покой и стелеща се нежност те кара да забравиш за опасността. Гепардът те близва.

Първоначално - опознавателно. Езикът му е като гъвкава раш пила. Постепенно „целувките му” стават все по-интензивни. Грапавият език се катери по ръката ти чак до рамото. Подлият гъдел на страха е изчезнал отдавна. Останала е чистата радост от общуването с гордото животно почти на подсъзнателно ниво.

Моето ново гадже е на четири години и се казва Самха. 65 килограма чиста доброта. И слава Богу! Като се има предвид, че е най-бързото животно на планетата, с по-добро ускоряване отколкото доста спортни автомобили, е ясно, че едва ли бих могла да му избягам.

Гепардът развива скорост от 112 до 120 км/ч на къси разстояния (460 m). Ускорението му е от 0 до 110 км/ч за 3 секунди, но пък се опитомява най-лесно от всички големи котки.

Къде е това приказно място, където човек може да реализира детската си мечта да гушка бебе-лъв и да гали гепард? В Южна Африка, „Лайънс парк” близо до Йоханесбург. Почти безшумни коли с решетки като на затворнически автомобил – достатъчно тесни, за да не те докопа разлютена голяма котка и достатъчно големи да провреш фотоапарата си.

Занимателен гид, който покрай забавните шеги ти пълни главата с информация и следи с четири очи някой любопитен турист да не скъси прекалено разстоянието между лъвския прайд и себе си. И безброй спирки, при които за няколко часа виждаш антилопи, диви кучета, хиени, жирафи, бели и „обикновени” лъвове, каракали...

Но целият този животински разкош избледнява, когато ти идва редът да влезеш при малките лъвчета. Те са три на брой, излегнали се лениво и благоразположено. За разлика от домашните котки, не харесват да бъдат галени между ушите и под гушките, а предпочитат ласки по гърба и корема.

Гледачката им е младо момиче, което съзнава ,че има най-хубавата работа в света. Разказва, че дори когато пораснат и ги пуснат да ходят свободно из парка, те продължават да си я спомнят и се затичват като паленца, когато се появи. Някои от питомците й, обаче са станали толкова едри, че има опасност да я задушат с прегръдките си.

Трите бебока са между три и пет месечни и с радост приемат да бъдат галени, дори хитровато се нагласят, та тумбачетата им да са ти на сгода. И за да бъде документирано събитието за поколенията и почуда на приятелите, в заграденото пространство присъства и фотограф, който ревностно сменя камерата с фотоапарат или телефон, търсейки най-подходящия ъгъл.

И макар опашката да не секва, никой не те пришпорва да си тръгнеш, което е част от омаята на парка.

Прайдът на белите лъвове се е изтегнал под сянката на няколко бугенвилии. Очарователен мъник със сини очи гледа любопитно странните същества в движещата се клетка.

Предводителят на групата е ветеранът Никълъс. Той е на 15 години и никога не е бил в клетка. „За да не се възгордее, че е Никълъс Кейдж”, бъзика се с игра на думи водачът. (На английски кейдж означава клетка). Белите лъвове не могат да оцелеят в природата. При тази окраска как ще се скрият в тревата, за да издебнат жертвата си?

А за да не се изроди генът им, разселват младите самки по други паркове, а при тях често идват на гастрол мъжки екземпляри.

Доайен на „Лайънс парк” е 18-годишният Дъмбо. В природата той никога не би могъл да доживее до тази достопочтена възраст. Там обикновено лъвовете умират на 10-12 годни.

Макар и престарял, той продължава да бди над семейството си и надава оглушителен рев, усетил присъствието на друг мъжкар в околовръст. Бебетата хич не се стряскат от децибелите на дядо си и напоително продължават да сучат, докато туристите документират всяка тяхна глътка.

В клетката на каракала (нещо като голям рис) двама сладури демонстрират своята представа за футбол, джвакайки футболни топки. Любопитството, обаче надделява и те завират муцунки в мрежата. Очите им са като гримирани в стил „Клеопатра” от тъмните ивици козина чак до щръкналите пискюли на ушите им.

Следваща спирка: нещо като вишка. Нормално. Ако искаш да нахраниш жираф от ръка, трябва да се покатериш. Въоръжен със суха храна за тревопасни не се налага да чакаш дълго. Любопитно жирафче (дребосък около 3 метра) идва бързо към „шведската маса” и протяга дълъг лилав език. И няма нищо против да го галиш по плюшените израстъци, прилични на космати антенки върху главата.

След бърз преход покрай поляни с импала, куду, блу уайлдебийст и прочие разновидност на антилопите, идва върховното удоволствие, с което започнахме – заграждението на гепарда. За печал на децата, там посетители под 16 години не се допускат.

В „Лайънс парк” обаче знаят как да ги компенсират – измислили са специални турове за малчугани-рожденици. След като гостенчетата им минат по избрания от родителите маршрут под пъстра тента ги чака детско празненство с торта и клоуни, преоблечени като лъвове.

Ясно е, че след такова докосване до природата хлапетата определено ще станат хора!