4037 | 6 май 2026 | 08:13

Йотова ще приеме почетния караул, ще отдаде почит пред Паметника на Незнайния воин и ще произнесе слово. Очаква се в празничната въздушна демонстрация над столицата да се включат и новите изтребители F-16 Block 70.

 Илияна Йотова ще отбележи Деня на храбростта и празника на Българската армия за първи път като върховен главнокомандващ. Тя пое функциите на държавен глава след оставката на Румен Радев по-рано тази година, като от 2017 г. насам участваше в честванията на 6 май само в качеството си на вицепрезидент.

От прессекретариата на президентството съобщиха, че програмата започва в 10:00 часа на площад „Св. Александър Невски“ в София с тържествен водосвет на бойните знамена.

Йотова ще приеме почетния караул, ще отдаде почит пред Паметника на Незнайния воин и ще произнесе слово. Очаква се в празничната въздушна демонстрация над столицата да се включат и новите изтребители F-16 Block 70.

По-късно държавният глава ще посрещне младежки гвардейски отряди и доброволци в президентската институция.

По обяд те ще проследят заедно тържествената смяна на караула пред сградата на „Дондуков“ 2.

На церемония в Гербовата зала своите клетвени обещания ще връчат пет ученически отряда от Елин Пелин, Монтана, Пирдоп, Пещера и Враца, както и студентски отряд от Бургас. Йотова ще отличи с дипломи и доброволците, които подкрепят дейността на младите гвардейци.

Следобед на площад „Княз Александър I“ ще започне първият Национален преглед на ученическите, детските и студентските гвардейски отряди. Събитието е посветено на 150 години от Априлското въстание и се провежда под патронажа на Илияна Йотова.

Военен церемониал

В ритуала ще се включат представителни роти от Националната гвардейска част и Специалните сили, придружени от гвардейския оркестър.

Началото ще бъде дадено от вертолет с националния флаг, а по време на химна ще прозвучат 20 артилерийски салюта. Церемонията ще завърши с прелитане на самолети "Spartan“, Су-25, F-16 Block 70 и МиГ-29.

Точно в 12:00 ч. пред президентството ще се състои и тържествената смяна на почетния караул. 

Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване.

С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския орден „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – денят на свети Георги Победоносец, а от 1916 г., поради преминаване от Юлианския към Григорианския календар, Българската православна църква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.

В самото начало празникът се отбелязва определено скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ и ограничени военни паради, предимно в София.

Впоследствие цар Фердинанд допринася за по-голямата пищност и значение на честването

По време на войните в периода 1912 – 1918 г. празникът се отбелязва в бойни условия. Чества се всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“. В края тържеството приключва с кратък военен парад.

От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската

Особено впечатляващ е парадът, състоял се на 6 май 1937 г., когато при изключителна тържественост цар Борис III връчва новите бойни знамена на софийските полкове. Старите бойни знамена, обгорени и прокъсани от куршумите, обикалят в прощално шествие под звуците на марша „Шуми Марица“ на препълнения площад пред Двореца, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Новите знамена се освещават от Софийския митрополит Стефан, а след това царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с изображение на вензела си. Той лично връчва бойното знаме на всеки командир на полк.

Тържественият парад е предвождан от кавалери на ордена „За храброст“. На този и всички следващи паради се отдава специална почит на ветераните и инвалидите от войните, като царят лично се ръкува с тях.

За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, каквато дотогава се е изпълнявала само в епизодични случаи и предимно за забавление.

Народна република България
Установената традиция на Гергьовденските паради е отменена от Отечественофронтовската власт на 2 май 1947 г. с постановление на Министерския съвет под председателството на Георги Димитров. Самият празник е обвързан със знаковите за новия режим дати.

Първоначално за ден на Българската армия е определена датата 9 септември, а след 1953 г. – 23 септември, денят на обявяване на Септемврийското въстание от 1923 г., както и 9 май – денят на Победата на Българската народна войска и Въоръжените сили на СССР срещу хитлеристка Германия през 1945 г. във Втората световна война.

Отделно с тържествени събрания са отбелязвани 6 март – Денят на началото на Дравската операция 1945 г. на Първа българска армия срещу хитлеристките войски по време на Втората световна война, определен като Ден на Драва.

Денят на Българската народна армия се отбелязва тържествено със заря-проверка във Враца – Центъра на Септемврийското въстание, както и с тържествени събрания, докато 9 май – Денят на Победата се отбелязва с тържествена заря-проверка в София всяка година и тържествено събрание, а на кръгли годишнини в НРБ пристига за честванията и делегация от СССР начело с висш съветски партиен или държавен ръководител. Така остава до демократичните промени през 1989 г.

През 1981 г. е проведен огромен военен парад с армия и бойна техника в Българската народна армия за ознаменуване на 1300 години от създаването на Българската държава, на който парад слово произнася министърът на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров, стоящ на трибуната на Мавзолея на Георги Димитров в присъствието на Председателя на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков и всички други партийни (на БКП и БЗНС) и държавни ръководители. 3 март – денят на освобождението от османско иго се отбелязва всяка година с тържествена заря-проверка, а през 1988 г. е обявен за официален празник на народа и БНА.

Република България
След 1990 г. Седмото велико народно събрание определя за празник на войската датата 23 август – денят на решителните боеве при Шипка от 1877 г. Две години, 1991 и 1992, българските войски честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари отново е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Съвременният празник започва в 9 часа пред паметника на Незнайния воин в София, където патриархът или друг представител на висшия клир на Българската православна църква отслужва панихида за загиналите военнослужещи, молебен за живите и празничен водосвет на бойните знамена и знамената-светини. Поднасят се венци и цветя в памет на падналите в бой войници.

Самият военен парад започва в 10 часа на площад „Княз Александър I“.
В последните години парадите се откриват от прелитащ над площада вертолет „Ми-17“ с развят на него българския национален флаг. Това е вертолет от военновъздушните сили, участващ в аварийно-спасителни операции и използващ се за помощ при наводнения, а също и за гасене на горски пожари.
Самото спускане на знамето на въже от корпуса на вертолета отнема около 20 секунди. То трябва да бъде добре опънато около две минути преди прелитането над трибуната. Хеликоптерът преминава над площада на височина 100 метра със скорост 80 км/ч. В зависимост от условията той може да бъде съпроводен от други хеликоптери и бойни самолети.
Парадът по традиция се приема от най-високопоставения офицер в гарнизона или поделението, а в столицата от върховния главнокомандващ – Президента на републиката.