12888 | 22 юни 2015 | 13:28

Ромите своеобразни роби на местните барони

Ще поискаме пари от правителството за временни лагери за ромите от гетото и тяхното настаняване там. Тези думи не се отнасят нито за Гърмен, нито за столичния кв. „Орландовци“. Те са с давност 9 години и са изречени от тогавашния кмет на София Бойко Борисов на среща с разгневените жители на столичния кв. „Захарна фабрика“ на 19 април 2006 г. Хората от квартала една година протестират срещу незаконното ромско гето, което според тях генерира само престъпност. От която те са потърпевши. А помни ли някой събитията в „Захарна фабрика“ отпреди 10 г.?

Едва ли.

Тогава на 23 май 2005 г. става голям бой пред кафене в квартала. Празнуващи абитуриентски бал българи правят забележка на група роми, които се връщат след 15 минути с голямо подкрепление, въоръжено с камъни, брадви и метални прътове. В битката тежък удар по черепа получава проф. Станимир Калоянов. Той почива няколко дни по-късно. Започват масови протести на местните хора, които обаче са „прихванати и припознати“ от националисти от всякакъв калибър. Пред гетото горят факли, пеят се маршове и се вее българският флаг. Познато ли ви е това от „Орландовци“ и Гърмен?

Какво тогава се е променило за последните 10 г.? Нищо. И никой няма интерес да го променя. Гетата, повечето от които незаконни, стават за многократна употреба. За избори и за разпалване на омраза. Нападението над двама роми в столичния автобус 88 с палки в събота е следствие именно на подклаждането на омра­за през последните дни.

Но тя избуява не толкова от действията на роми или българи, а от бездействието на институциите. Десет години след смъртта на проф. Калоянов убийците му не са разкрити, а делото е прекратено. През 2008 г. тогавашният кмет на района Румяна Дойчинова организира среща по проблема с всички институции - пожарна, „Софийска вода“, ЧЕЗ, полиция, Спешна помощ, социални служби. Оказва се, че на един адрес на ул. „Суходолска“ 3 са регистрирани над 2000 роми и само една чешма. Няма електромери, нито партиди за плащане на ток. Впрочем само сметката за вода тогава беше десетки хиляди левове, без никой да има намерение да я плаща. В махалата не можеше да припари нито полицай, нито лекар, нито социален работник, защото ще ги набият. Единственият печеливш от драмата в „Захарна фабрика“ през 2005 г. се оказаха Волен Сидеров и неговата „Атака“. Той бе сред най-пламенните оратори на митингите в квартала. Антициганската му риторика даде обилни плодове и месец по-късно той събра най-много гласове именно от столичния район „Илинден“ на парламентарните избори през 2005 г. И повече никой не го видя в квартала.

Но и самите роми от гетата също са жертви. Публична тайна е, че те са своеобразни роби на местните барони. Именно тези босове прибират дебитните и личните им карти, защото всички в гетата са им задлъжнели с пари. Така хората лесно се манипулират. Проблемът винаги се замита под килима. До следващия скандал.