34580 | 4 апр. 2015 | 12:33
На всяка крачка ни правят на глупаци. И не може да се отрече - успяват със страшна сила.
Вкъщи – щом сме направили глупостта да се задомим. В работата или в службата (има разлика!) - щом някой е сторил глупостта да ни назначи. И не на последно място, разбира се, в обществено-политическия живот. Той се оказа най-голямата глупост, постигната с пълнен консенсус.
Това, че ни правят на глупаци, някои хич не ги впечатлява, понеже по рождение са си такива. Но нас питат ли ни?
Нас никой за нищо не ни пита, ама все ние трябва да отговаряме за всичко. И за да ни е по-лесно, трябва даже сами да се правим на глупаци и изобщо да не разчитаме на околните. Обаче, когато човек сам си прави нещо, с мерак го прави. А пък ако му иде и отръки, глей тогава к'во става!
Хубавото е, че има от кого да се учим. Учители, дал Господ - от начални до професори...
Но от наша страна е необходимо страхотно трудолюбие - иначе как един ученик би надминал учителя си! Не можеш да разчиташ само на талант или на други природни дадености. И глупавият по рождение знае, че големите трудности в живота се постигат с много труд. Труд, труд, труд - и глупостта е налице!
Стараем се, ама взехме и много да се фукаме. Току някой каже: „Леле, какъв съм глупак!“ Но това вече не прави кой знае какво впечатление. По-хитрият обаче ще рече: „Леле, колко съм умен!“ Ама и ние не сме вчерашни, знаем, „умен“ го казва в преносен смисъл!
Глупостта е насъщна. Тя е като секса - поединично, по двойки или групово... И все нещо се зачева баш когато не трябва.
И е напълно логично глупостта да е с голям обществен резонанс. Пускат я по радиата, показват я по телевизиите, лайкат й в интернет.
Неотдавна една жена написа във фейса: „Почина мъжът ми.“ Над сто души кликнаха, че харесват това. Бяха все мъже. Така че да не я мислим тая женица...
Много се отракахме в глупостите си и напоследък вече дори изцяло разчитаме само на рутината си. Знаем, че за каквото и да си отворим устата, все глупост ще кажем. А колко му е после да превърнем думите в дела! Истинският глупак (не този, дето само се прави на такъв!) най-мрази празните приказки. Дела са нужни, дела. Защото в края на краищата по делата ни потомците ще съдят за нас.
Нали така, колеги от прокуратурата?
Но трябват дружни усилия, колективни, масови. И на децата е ясно, че сам юнак на коня винаги го вземат за магаре. Което впрочем не е съвсем лошо. Магарето също има своите реални шансове. А понякога те са изумително големи. Спомнете си, че и в наши дни се чуват сакралните слова на Бай Ганьо: „Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара!“
Не ни остава нищо друго, освен да очакваме на следващите избори нещо съвсем автентично...
Мобилна верси
RSS
