43030 | 17 окт. 2023 | 14:36

Българската национална идея е обединение на българската нация. Българският народ чака да се обедини. Отрязана е част от него. Дайте да видим как ще я съберем

В петък се навършва една година без Антон Дончев.
Толкова бързо изтече времето, като пясък между пръстите.
"Той беше една светлина и всеки един момент казвам: „Да е светъл пътя ти, любов моя.“, каза ми съпругата му Райна Василева, която в петък в 12.00 часа събира в църквата "Света София" приятелите да си спомнят отново за космическия гений Антон Дончев.

„Той беше човек на Космоса. Обичаше Космоса и го разбираше. Когато пишеше, трябваше да бъде една абсолютна тишина, само белият лист пред него. Той намираше невероятен начин да изрази логиката на нещата, логиката в историята", разказва жената, посветила половин век от живота си на най-големия съвременен български писател.

"Важни са не телата, а делата на хората, те не умират", обичаше да казва Антон Дончев. Той се вълнуваше от всичко и с мъка споделяше, че "много малко мъдрост имаше в това, което се случи с България" в последните години.

Той искаше да чува повече думите "чест" и "достойнство". И сякаш ни упрекваше: „Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език. Това, което се случи в момента в България – българи да се изправят срещу българи, да стане наистина едно време разделно… Не може да имаш българско сърце и да не ти е мъчно за това, което се случва“.

Думите му бяха като стрели, които се забиваха в съзнанието.

Ето и част от духовните беседи на Антон Дончев, които днес звучат пророчески:

ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО ЩЕ СЕ СБЛЪСКА, АРМАГЕДОН Е ПОСЛЕДНАТА БИТКА

- Всеки човек е огледало на това, което става около него, а около нас нещата, които стават, карат огледалото да отразява и сенки. Ние не осъзнаваме какво се случва в момента.
Армагедон е последната битка, между силите на доброто и злото, мрака и светлината, в която ще влязат, както пише в Библията „всички царе до края на земята”, т.е. цялото човечество ще се сблъска. Армагедон не е ден, не е два - това е една постоянна, невероятна битка.

УСЕТИШ ЛИ СЯНКАТА НА СТРАХА, ЗАСТАНИ С ГРЪБ КЪМ НЕЯ

- ‎Усетиш ли сянката на страха, трябва да намериш пропаст и да застанеш с гръб към нея така, че сянката да падне в пропастта. Ако успееш да стъпиш на самия ръб, ще откъснеш цялата сянка. Ако си далеч, колкото остане, ще те мъчи. Но сянката може да те повлече в пропастта, то ще рече, че съдбата ти е сложена на везни – от едната страна ти, от другата страхът ти.
Ако страхът ти е по-тежък от тебе, защо вечно да трепериш?
Опипах добре скалистия бряг – все пак и в лудостта не вреди човек да е предпазлив. Пристъпих заднишком и увиснах с пети над пропастта.
Страхът падна от гърба ми. Още веднъж, след пет години, щях да застана на ръба на друга пропаст и да оцелея.

ТОВА, КОЕТО УМРЕ, Е ОСЪДЕНО ДА СЕ РОДИ ОТНОВО

- Ние винаги сме били, ние сме и винаги ще бъдем. Това, което се е родило, е осъдено да умре, но това, което умре, е осъдено да се роди отново. Това е вечна промяна и ние като хора, усещайки се крайни през цялото време, се страхуваме от това превръщане. Много е сложно, но слава Богу, човешката психика може да издържи на това нещо.

НЕ МОЖЕМ ДА ИЗБЯГАМЕ ОТ КРЪВТА СИ

- Ние някак си турците ги чувстваме като свои хора. Ние имаме цивилизация, повлияна от турците, ако искате от ястията, ние сме живели с тези хора. Ние искаме - не искаме, сме врата на Турция към Европа. Изисква се елементарно здравомислие, за да се види къде е мястото на България. Сега човечеството не обръща толкова внимание на гените. Всичко е записано, ние не можем да избягаме от кръвта си.

БЪЛГАРСКЯТ НАРОД ЧАКА ДА СЕ ОБЕДИНИ

- Трагедията на българския народ и трагедията на моето семейство, и на мен, и на моето поколение това е, че ние през цялото време живеехме за утре. Погледнете положението на Българя. Българската национална идея е обединение на българската нация. Българският народ чака да се обедини. Отрязана е част от него. Дайте да видим как ще я съберем.

СТОЙТЕ ИЗПРАВЕНИ. ВАЗОВ Е НАЩАТА МЯРКА ЗА ИЗПРАВЕНО ЧЕЛО

- Казват, че 7-8 милиарда години природата се е мъчила да накара животното, което стъпва на четири крака, да се изправи на два.
Какво е това чудо – наведеш се наляво, наведеш се надясно, колко да се наведеш, как да се изправиш? Докато накрая човекът се е изправил.
Ние, не само в България, в целия свят, започваме да се стремим към някаква стойка, която аз наричам горилска. Вгледайте в една горила - широките плещи, късите крака, наведена напред, и главата с чело към земята... Чуйте им говора! Горилите се бият по гърдите, за да покажат какви гръдни кошове имат, какви плещи имат нагоре.
Погледнете как световните лидери в момента се бият по гърдите и гърмят: И това можем и това имаме и ракети, и подводници имаме, всичко... И ние всички се навеждаме, навеждаме...
И тогава чуваме думите на Вазов: Стойте изправени, толкова години човечеството се мъчеше да се изправи!
Ние се изправихме, изправихме се по времето, когато на гърба ни стояха товари с камъни. В едно страшно време се изправихме, но се изправихме, а вие днес се навеждате.
Вазов научи българите да стоят изправени.

Той ще продължава да ги учи – как се люби Отечество, как се умира за Отечество. Как се прославят тия който са умрели за Отечеството!

Бог да благослови Иван Вазов!