9343 | 15 ян. 2015 | 16:12

"Направеното е добро, грешките са отчетени"

За първата политическа сила в България - ГЕРБ, изминалата 2014 г. спокойно може да влезе в рубриката „Разкази с неочакван край“. Началото сякаш по никакъв начин не предвещаваше края. А поговорката, че денят си личи по сутринта, беше категорично опровергана в постъпателното движение нагоре, което ГЕРБ регистрира и което ги изведе в уникалния за съвременната българска демократична история втори управленски мандат със същия министър-председател.

В първия месец на 2014 г. ГЕРБ като че оправдаваше предупрежденията, че това е партия на властта, способна да поддържа добра бойна форма единствено в ситуация на овладени властови ресурси. Нямаше ръст в проучванията, дори напротив. Депутати плахо започнаха да напускат и да търсят по-перспективен политически пристан. Други депутати изобщо предпочетоха да се изнесат в бизнеса. Месеци наред протестът говореше против ГЕРБ

и ги нареждаше между силите на статуквото

наред с омразните БСП и ДПС. Недоволните граждани шестваха не само до „Позитано“, но и до площад „България“. Експрезидентът Първанов реанимира замразения проект АБВ с тезата, че опонент му е ГЕРБ, а останалите партии са просто конкуренти. Журналистът Бареков обяви гръмко старта на политическия си проект с поредица от обвинения и критики именно срещу Борисов и Плевнелиев. Реформаторският блок пазеше дистанция от ГЕРБ и нека не забравяме - известно време не искаше да присъедини „марката“ СДС заради подозрения, че ГЕРБ държи търговските права върху нея. Най-същественото - необичайната коалиция, стояща начело на държавата в този момент, бе сформирана на принципа „всички срещу ГЕРБ“, което в достатъчна степен показваше изолацията, обхванала бившите управляващи в резултат на противоречивия им мандат. Протестите утихнаха и кабинетът точеше зъби за контранастъпление. Когато студенти осъществиха втората пародийна окупация на Софийския университет, Борисов се обърна към тях с предложение за съвместен национален протест срещу властта, но не срещна разбиране. Тефтерчето на Златанов все така се търкаляше из медийните коментари. Напредваха съдебни дела, които скоро щяха да доведат до ефективна 4-годишна присъда за бившия вътрешен министър Цветанов. Изобщо - изолация и неблагоприятни политически ветрове.Толкова по-странно е, когато теглим чертата година по-късно. Две безспорни победи на европейските и на парламентарните избори, втория път - с над два пъти разлика спрямо следващия в класирането.

Борисов - втори път премиер

И то след консултации, в които всички освен „Атака“ имаха желание да преговарят с него. Коалиция, която сам ГЕРБ си определи, макар да имаше и други варианти. И черешката - Цветанов в парламентарната комисия за контрол на СРС след всичко, с което съдът и обществото го запомниха в тази област.

Парадоксите на Бойко Борисов са може би най-любопитният феномен в изтеклата „година на ГЕРБ“. От авторитарна фигура, която еднолично решава и не търпи други да му се бъркат в делата, стана най-диалогичната, която по всеки повод настоява спорещите страни да седнат на масата и да се разберат. От най-приказващия български политик, който огряваше медийния ефир от сутрин до вечер и даваше авторитетна преценка по всеки проблем на обществото и всекидневието, Борисов изведнъж излезе най-мълчаливият, който се обажда едва след като изчака другите, когото ще открием по-често във Фейсбук, отколкото в медийния ефир, и който говори по-често с Меркел и Юнкер, отколкото с журналисти. От най-самовластния политик, който обсипваше с всевъзможни критики всеки вид партийни съюзи и декларираше нуждата от еднопартийна отговорност, стана най-коалиционният, който все предлага да има повече партии във властта, защото България искала общи усилия. От най-изолирания политик, с когото никой не искаше да си партнира поради страх от негативни последици, стигна до положението на най-желания партньор, с когото всеки, пък макар и с условия, иска да работи. От най-хаотичния политик, който си сменяше позициите понякога по два пъти дневно и със свои изявления без малко не хвърли в криза цялата банкова система през август, ни се привидя като най-стабилния, последната надежда в България да има стабилно управление, единствения ясен параметър в сложната система от политически уравнения с много променливи.Смяната на имиджа е драстична и беше отбелязана от всички анализатори. Дори заговорихме за „нов Бойко“, за „различен Борисов“, макар да е ясно, че хората не се променят току-така. Просто обстоятелствата подсказаха един шанс и Борисов нагоди поведението си към него. Това е предимството му. Другите ни политици с времето са станали толкова интелектуално мързеливи, че искат шансовете да се нагодят според техните разбирания. Борисов - не.

Неговият шанс бе заложен

още в размирната 2013-а. Отказът на протестите да посочат политическа алтернатива на БСП и ДПС можеше да означава именно политически само едно - че съзнателно или несъзнателно работят за партийната алтернатива, за опозицията. Така и стана. То се знае, различни наблюдатели тогава възмутено отхвърляха идеята, че протестът ще върне ГЕРБ във властта, а година по-късно обясняваха, че връщането на ГЕРБ във властта било съвсем естествено при така сложилите се обстоятелства. Това, което те ясно виждаха, приказвайки обратното, Борисов също го виждаше.

И той по живковски се сниши. Февруарската му национална конференция излезе с посланието, че ГЕРБ не е лидерска партия. Борисов си предложи безкористно услугите да достави подписи за прословутия президентски референдум (от днешна гледна точка впрочем е ясно, че референдумът е бил само тактически ход за дискредитиране на властта). Пи кафе с Местан. Стратегически не използва възможността за скандал, която социалните мрежи подбутваха с номинациите на Пеевски за евродепутат. Каза повече добри думи за Русия, отколкото в цялата си досегашна кариера. Започна да посредничи между реформатори и патриоти. Ту потупваше благосклонно по рамото Близнашки и Плевнелиев, ту им скърцаше със зъби. Дори отказа любимия си навик да обвинява комунистите за всичкото зло на този свят.Различен Борисов? Едва ли. Той влезе в новата си и най-нетрадиционна досега роля, тази на арбитър, на отвъдна сила, която раздава справедливост, помирява скараните и сближава далечните. Започна да премерва президентски одежди. Може да отрича колкото си иска, но ние все ще имаме едно наум. В програмната си реч при откриването на новия парламент той достатъчно ясно го намекна и зрителите можеха да се полюбуват на живописно замръзналото лице на Плевнелиев. Освен президентската писта обаче Борисов има и други причини за снишаване. За него е важно да не дразни, да не изпъква като основен субект на отговорност особено в ситуация, която трудно може да бъде наречена лека. Максимата, характеризираща най-точно поведението му в зората на втория мандат, е „Управлявай и остави другите да се провалят“.

Реформите са оставени за реформаторите

Те да се доказват, на ГЕРБ са им достатъчни бюджетът и еврофондовете. И декларации­те за консенсусност и компромисност. Със снишаването Борисов печели и време за постепенно разчистване на политическия терен, наводнен с твърде много по-малки формации. Нужни са месеци, за да могат те да се разпаднат или да се преформатират в удобен за него вид.

Двете ключови постижения на ГЕРБ. Демонстрираха, че имат свой собствен немалък електорат със стабилни културни и икономически спойки, че изборната и административната им машина работи - това е едното. И второто - че наложиха в общественото съзнание дилемата „стабилност или хаос“ и успяха да наредят себе си откъм страната на стабилността. Въпреки всички аргументи за противното. Въпреки заемите, въпреки БДЖ, въпреки ТЕЦ „Варна“, въпреки всичко онова, което хората ще преживеят следващите месеци.

През 2014 г. ГЕРБ несъмнено си извоюва правото да бъде партия на годината. Ако трябва да посочим обаче политик на годината, това ще е Лютви Местан. В тези два факта е концентрирана огромната част от проблемите и сътресенията, с които политическият ни живот ще се сблъска през новата 2015 г. 

Раздялата с Фидосова се превърна в печеливш ход

На последния конгрес на ГЕРБ (16 февруари 2014 г.) Бойко Борисов бе преизбран за лидер на ГЕРБ единодушно със 100% от гласовете на делегатите. И първото нещо, което направи, бе да се освободи от хора, станали нарицателни за управлението му преди. Раздялата с Искра Фидосова се оказа печеливш ход. Борисов предпочете за свои заместници двама от най-успешните кметове от ГЕРБ - на София - Йорданка Фандъкова, и на Бургас - Димитър Николов. Дясна ръка на Борисов, разбира се, остана Цветан Цветанов. В 11-членната Изпълнителна комисия влязоха още Цецка Цачева, Румяна Бъчварова, Красимир Велчев, Менда Стоянова, Томислав Дончев, Живко Тодоров, Пламен Нунев - повечето от тях Борисов предпочете да бъдат и днес с него на кормилото на държавата.

Последваха два вота в страната - за европейския и за националния парламент. ГЕРБ се оказа партията, на която българите дават най-голямо доверие, и спечели безапелационно и двата. Това даде повод на анализаторите да отбележат: 2014-а е годината на ГЕРБ.

Направеното е добро, грешките са отчетени

✔ Четиригодишното ни управление бе успешно и в най-тежкото време за света успяхме да удържим, докато цели държави катастрофираха. България по това време стана стабилна и построихме повече, отколкото 20 г. преди нас - дъги, магистрали, жп линии, енергийна ефективност. ГЕРБ няма да се обяснява, грешките са отчетени, хората, които са ги допуснали, са отстранени и няма да правим компромис.
Из словото на Бойко Борисов на конгреса на ГЕРБ на 16 февруари 2014 г.

✔ Ще насочим нашите усилия и действия за напредъка на страната и нейните граждани по пътя на европейското развитие на България. Убедени сме, че то може да се осъществи само с ускоряването на икономическия растеж...
✔ Съзнаваме, че страната се нуждае от провеждането на базисни реформи в демократичните институции и изборни практики, в правосъдната и правораздавателната система, в здравеопазването и социалното осигуряване, в борбата с престъпността и корупцията.
✔ Обявяваме за основен приоритет развитието на българската наука, образование и култура...
Из резолюция на ПП ГЕРБ, от 16 февруари 2014 г.