8242 | 7 ян. 2015 | 17:45

Социалистите все още чакат анализ на причините за съкрушителните резултати на парламентарните избори

БСП е партията, която облекчено може да въздъхне, че 2014-а си е отишла. Това е годината, която отреди на столетницата челно място в класацията на губещите политически играчи. Най-напред левицата претърпя крах на евроизборите. Шамарът на избирателите направи наложителна оставката на кабинета „Орешарски“ и предизвика спасителното брюкселско бягство на лидера Сергей Станишев.

Парламентарният вот показа, че най-старата формация в България е на ръба на пропастта. За червените гласуваха едва 505 527 българи (за сравнение година по-рано бюлетините за БСП бяха 942 541, през 2009-а - 748 114, а през 2005-а - 1 129 196).

Единственият успех, с който може да се похвали партийният мозъчен тръст, базиран на „Позитано“ 20, е, че парламентарната група на левицата не се е разцепила. Засега. Лошото е, че червените имат едва 39 депутати. Дори след краха на правителството на Жан Виденов БСП спечели 58 мандата.

Миналата година по същото време най-актуалната тема за столетницата бяха евроизборите. По-точно подредбата на листата. Сергей Станишев все още не бе решил окончателно дали ще я оглави. Ясно бе само едно - че Ивайло Калфин е в немилост и в най-добрия случай ще бъде поставен на четвърто място в списъка с кандидати за Брюксел. На 6 януари 2014 г. Сергей Станишев събра журналисти в партийната централа и изтегли от служебната баница късмет, на който пишеше, че ще спечели евроизборите. В този момент на „Позитано“ 20 се надъхваха, че ще имат минимум шест мандата в Брюксел. Дни по-късно стана ясно, че президентът Георги Първанов размразява своя проект АБВ и партията му ще се яви със самостоятелна листа на вота през май. Противно на очакванията, Станишев предпочете високомерно да подмине темата за

разцепление в столетницата

и да избегне нежелания от самия него разговор с Първанов. По-късно стана ясно, че се е опитвал да кандърдисва Ивайло Калфин да остане в листата на БСП за евроизборите. Дори му предложил втората позиция, но получил отказ. Дотук нищо неочаквано. Истинската изненада дойде през март, когато хардлайнерите на „Позитано“ 20, предвождани от зам.-председателите на партията Димитър Дъбов и Янаки Стоилов, решиха да изключат няколко знакови за БСП фигури начело с Георги Първанов. В списъка с прогонени от партийните редици бяха и Румен Петков, Росица Янакиева, Евгений Желев. Зад мотивите „нарушаване на уставни норми“ и „подкрепа на друга листа“ за всички членове на столетницата бе ясно, че това е акция за сплашване и назидание. С нея апаратчиците от „Позитано“ се надяваха

да овладеят недоволството

от политиката на ръководството. Този път заложиха на грешен коз. Хората на Станишев разчитаха, че ще засвирят на най-чувствителната струна на членската си маса. Вярваха, че посочвайки вратата на враговете с партиен билет, червените избиратели ще ги заклеймят като предатели. И в никакъв случай няма да посегнат към бюлетината за АБВ. Този път обаче стратегията не проработи. Мозъчният тръст от партийната централа бе подценил променената ситуация в партията. От „Позитано“ се правеха, че не чуват недоволството срещу ръководството, което от години работеше най-вече за приближения си кръг от лакеи. Резултатите от евроизборите на 25 май неприятно изненадаха Сергей Станишев и червените партийни стратези. Разочарованията бяха няколко. Първото и най-сериозно бяха малкото гласове за БСП (424 037), с които партията спечели толкова мандати, колкото и в предишния Европарламент - 4. Разочаровани останаха и две от протежетата на Станишев - Петър Курумбашев и Достена Лаверн, които бяха сигурни, че ще са евродепутати. Решението на лидера на партията да постави двама от гражданската квота на избираеми места подразни социалистите и мнозина от тях публично обещаха да не гласуват. Третият звучен шамар бе ударен от наречения

любимец 15/15

Момчил Неков. Той успя чрез преференция да размести списъка с кандидатите за Брюксел. Неков бе красноречиво доказателство, че активистите на БСП са претупали разяснителната кампания. И избирателите им за по-сигурно са решили два пъти да сложат кръстче на номера на бюлетината на БСП - 15. Веднъж за партията и втори път за кандидата с този номер. Повечето вероятно без да си дават сметка, че гласуват преференциално.

След краха на евроизборите, противно на очакванията, Сергей Станишев не подаде оставка. Зарече се, че ще носи политическа отговорност, без да каже как. След седмица мълчание стана ясно, че е решил да я поеме не с оставка като лидер на БСП, а с неприличното предложение към ДПС - да смени Пламен Орешарски на премиерския пост. Подобна неадекватност дори по времето на Жан Виденов не е имало, коментираха в столетницата. Поведението на лидера на ПЕС след вота за Европарламент би могло да спечели

приз за абсурдност

Десет дни Станишев категорично отказваше разговор на партньора си в управлението - ДПС. Накрая Лютви Местан произнесе онова, което всички очакваха да чуят от председателя на БСП. На пресконференция, свикана на 5 юни, Местан обяви, че за ДПС единственият изход за правителството са предсрочните избори. В този момент ръководството на соцпартията твърдеше, че стои зад кабинета „Орешарски“. Самият премиер и министрите ударно пишеха отчет за първата година управление. А Станишев се кълнеше, че няма да става евродепутат. След пресконференцията на ДПС нещата се промениха. Председателят на БСП каза, че ще отскочи до Брюксел, но за малко. С една-единствена цел да помогне на Мартин Щулц да се пребори за повече постове за левицата в европейските структури. Премълча истината - че се спасява с бягство. Станишев тръгна за Брюксел като сърдито дете, принудено да премести играта си на друг пясъчник. Без да бъде лишено от любимите си играчки.

На драматичен пленум на 5 юли, след 13-годишно лидерство Станишев съобщи дългоочакваната от съпартийците му новина - че се оттегля. В края на юли Михаил Миков бе избран за председател на столетницата. До предсрочните парламентарни избори оставаха два месеца. БСП тръгна към тях със съкровената мечта - да загуби с по-малко, без да е анализирала грешките си от евровота. Миков предпочете да не прави резки движения. Мотивира се, че единството на партията било по-важно. И постави начело на листите в избирателните райони предимно хора, които превърнаха депутатството в професия. Не трепна пред протестите на благоевградчани срещу парашутирането на Кристиан Вигенин, нито на врачани срещу Георги Божинов, нито на Пловдивска област срещу Димитър Дъбов. Янаки Стоилов този път бе трансфериран в Пазарджик.

На парламентарните избори симпатизанти и членове на столетницата масово

не излязоха
да гласуват

Този път не по погрешка, а напълно съзнателно и нарочно решиха да пренаредят листите. С преференции в парламента успя да влезе Георги Кадиев. Социалистите все още чакат анализ на причините за съкрушителната загуба на парламентарните избори. Можеха да го имат, ако ръководството на партията си бе направило труда да прегледа по-внимателно социологическите изследвания. И да поръча по места да се проверят причините, които са отказали социалисти да гласуват за партията си или да й изневерят, пускайки бюлетина за друга формация.

Само два гласа не стигнаха на Корнелия Нинова да влезе в балотажа с Михаил Миков за лидер на столетницата.

Тепърва „Позитано“ 20 ще трябва да отговори на няколко съществени въпроса. Кой докара столетницата до незавидното положение на най-големия губещ? Защо партийците са толкова демотивирани? Какви промени биха върнали БСП в голямата игра и биха й осигурили победа?

Вместо да търсят отговори, апаратчиците от „Позитано“ продължават с познатите трикове - нарочват нови врагове, за да оправдаят собствените си грешки, и издигат отдавна втръснали лозунги. В навечерието на Нова година лидерът на БСП Михаил Миков, на когото са възложени немалко надежди за промяна, даде красноречив знак, че ще се опита да ги оправдае.

В обръщение към членовете на социалистическата партия той ги призова да не губят вяра. „Да извлечем поуки и да превърнем събитията от тази година във фактори, които мотивират членовете ни и ни дават силата да намерим и реализираме правилните решения“, надъха своите Миков. И им припомни, че БСП може да успее само ако има вътрешна консолидация, ако се модернизира и се загърбят личните интереси.

Станишев също припомни за себе си покрай празниците. И за пореден път стана жертва на сбъркан пиар. В навечерието на Коледа той поиска прошка. Без да адресира молбата си към някого и без да каже защо. Прошка според традицията ни се иска на Заговезни (22 февруари). А дотогава в БСП имат шанс да решат на кого бива и на кого не бива да простят. Ако за пореден път замълчат, остава рискът да продължат по познатия път. На загубите.

Ляв завой или модерно мислене

БСП ще трябва да избира между предлагания от Янаки Стоилов ляв завой и модерното мислене на неколцина експерти в партията. Първото вече бе пробвано по време на кабинета „Орешарски“ и завърши с катастрофа. Въпреки упреците в партията за клишетата и лозунгите във всички документи на БСП червените идеолози упорито избягват хората с модерно мислене, които биха променили поне стилистиката на партийните книжа.

Една от най-коментираните теми в столетницата през декември бе, че Стоилов щял да е най-вероятният червен кандидат за президент. В левицата припомниха, че досега той не е успял да спечели нито един вътрешен избор в партията си.

В БСП се чуват и гласове, че е добре жена да оглави партията. Впрочем Корнелия Нинова бе само на два гласа разлика от Драгомир Стойнев, който стигна до балотаж с Михаил Миков.

Битката „червени фараони – богати младоци“

Битката между „червените фараони“ в БСП и „богатите младоци, които разбомбват партията“, все още не е приключила. Тя започна в средата на октомври, когато Кирил Добрев заяви в интервю пред Би Ти Ви: „Не феодали, фараони има в БСП.“ Той обвини тричленката в ръководството - Димитър Дъбов, Евгени Узунов и Катя Николова, че партията е загубила две поколения заради тях. „Тази тричленка от години решава кой ще прогресира и кой ще бъде смачкан в партийните редици“, коментира социалистът.

Отговорът на Димитър Дъбов не закъсня. На 20 октомври в интервю за „Преса“ той обвини Кирил Добрев, Георги Кадиев и Страхил Ангелов, че искат да овладеят партията.

Засега отборът на Добрев води с 1:0. Дъбов бе свален като зам.-председател на БСП. Евгений Узунов също се сбогува с позицията на втори в БСП. На двамата бе предложено да влязат в изборния щаб, който столетницата превърна в постоянно действащ орган. Дъбов отказа.