41197 | 28 май 2021 | 10:59

Християнската църква е втъкана в корените на българщината, на бита и вярата на нашите предци. Освен цялото това величие старопрестолна Плиска и Голямата базилика са съхранили и значимостта на делото на Светите братя Кирил и Методий

Голямата Базилика в Плиска е българският колизеум! Така историкът проф. Божидар Димитров описва монумента през есента на 2015 г. Тогава се заражда и идеята християнската църква да бъде реставрирана, за да се възвърне нейният блясък и величие.

Днес в рубриката „Опознай красотите на България с Епицентър.бг” ще ви пренесем векове назад във времето на Първата българска държава – десетилетия на славни канове, кървави битки, родолюбиви подвизи и едно голямо чудо – рождението на кирилицата.

Голямата базилика се намира на 1,5 км от останките на древната столица Плиска. Тя е и най-впечатляващата забележителност в района на  Националния историко-археологически резерват „Плиска“.

Представлява комплекс, включващ храм, архиепископски дворец и манастир. Построена е от цар Борис I след приемането на християнството от българите. Предполага се, че именно тук през 886 г. са посрещнати учениците на Кирил и Методий и се полагат основите на първата славянска книжовна школа.

23 квадратни километра е първоначалната територия на Плиска, първата българска столица. Това е най-големият град в Европа през VII век. По това време  Константинопол, столицата на Източната римска империя, е с площ 14,5 кв. км. А Аахен - сърцето на Франкската империя на Карл Велики, е едва 2 кв. км.

Плиска е първият град от камък в Европа след края на Римската империя. Опустошителните варварски нашествия на хуни, готи, славяни слагат край на великите римски градежи. Новите племена "рустифицират" Европа. Те нямат познания да възстановят разрушените от тях самите градове. И се "нанасят" в замъците и палатите, като копаят землянки в тях. Покриват ги със слама. Така слагат началото на цяла една епоха, в която градежите са от дърво, кал, слама... Историографията обявява за първата каменна сграда в Европа Лондонския Тауър - дворецът на Вилхелм Завоевателя, вдигнат чак през 1066-1067 г.

Почти два века преди това в първата българска столица е издигнат великолепен каменен катедрален храм, койтобуди възхищение с размерите си - 102,5 дължина и 29,5 м, ширина, което го прави най-големият християнски храм в Европа през Средните векове. Базиликата е с 20 м по-дълга от църквата „Св. София” в Истанбул (Константинопол), катедрален храм на Вселенската патриаршия и с 2,5 м - от базиликата „Свети Петър”, катедрален храм на Папството в Рим до ХVІІ век.

Монументалната сграда се състои от притвор (преддверие), главно помещение (наос) и двор с колонада (атрий). Постройката се издигала на два етажа. Повече от 500 кг тежи всеки от огромните мраморни блокове, изваяли величествената базилика.

Два реда колони разделяли вътрешното пространство на три кораба. Средният кораб бил по-висок от страничните и имал два реда прозорци, през които дневната светлина обилно осветявала вътрешността на храма.

От южната страна на базиликата била долепена пристройка, предназначена за кръщенета, където покръствали новородени и езичници. До нея имало аязмо - свещен кладенец, разположен точно в центъра на мартириума. Лековитата му вода била позната още на траките. Кладенецът действал до XIX в., когато бил затрупан от мюсюлманите.

Съществува хипотеза, че княз Борис I е покръстен именно край този свещен кладенец с живата вода от него.

Княз Борис I създава грандиозния комплекс като част от амбицията си да превърне Плиска в трети център на тогавашния християнски свят. Ситуира го извън стените на Вътрешния град, за да бъде лесно достъпен от всички страни за големи групи хора, които не са имали привилегията да влизат вътре в крепостта. Църковните обреди в катедралата се изпълнявали от архиепископа, на големи празници в тях участвал и българският владетел. През 870 г. след като Вселенският събор в Константинопол признава българската архиепископия за автокефална, архиепископ Николай Хераклейски решава да довърши Голямата базилика и изгражда архиепископска резиденция с хипокауст (парно отопление) и дворец. Строежът приключва през 875 г. и запечатва величието на един въздействащ монументален храм в средновековна Югоизточна Европа.

Неправилен четириъгълник със страна 840 метра е представлявал Вътрешният град на Плиска. В него са живели канът, великите боили и висшата аристокрация.

Пред него 9 метра вал с ров е пазел Външния град на Плиска. Над вала имало и дървена крепост.

Историята на Голямата базилика и на свещеното аязмо, вградено в нея като основен елемент, е свързана с името на един личност, дарена с възрожденски дух и страстта на откривател.

Той се ражда като чех през 1859 година, но умира като българин през 1944 - Карел Шкорпил, музеен деец, академик на БАН, откривателят на древната ни столица Плиска. Прекарал по-голямата част от живота си в България заедно с брат си Херман, Карел Шкорпил е погребан в старопрестолната столица, за която днес знаем благодарение на него.

В края на XIX в. величието на Първата българска държава съществува само в спомените и преданията на местните хора в селищата около Шумен. Материален израз няма, но духът е жив. И именно Карел Шкорпил е човекът, когото българите завеждат до останките на древния свещен кладенец, около който преди векове е била изградена базиликата на Първото българско царство. И като чудо през 1899 г. грандиозният паметник на старобългарската култура е открит и проучен от археолозите Карел Шкорпил и Фьодор Успенски.  Откритието, че Абоба (Плиска) е първата българска столицата, а не Преслав, както се е смятало до тогава, е най-голямата заслуга на Карел Шкорпил към българската историческа наука.

По-късно разкопките през 70-те години на ХХ век показват, че Голямата базилика била преустройвана, а под нея има останки от друга базилика и основи на езически храм.

Това гласят преданията, които и днес се разказват от бащи на деца в семействата на Плиска и околността.

И естествено в цялата история на паметника на културата има легенди, но има и доказани исторически факти.

Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250 години изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.

Сградата е изградена върху т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Открит е от Тотю Тотев и една от най-загадъчните сгради в Първата българска столица. Очевидно е сакралното му значение за древните българи, тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика. Хипотезата на проф. Станчо Ваклинов е, че това са останките от непознат тип български езически храм.

Според историческия музей в Шумен преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно-християнски комплекс мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец-аязмо. Павел Георгиев, участвал в нейното проучване, изказва предположението, че откритата под основите на базиликата сграда е именно мартириум (гробница на светец, загинал като мъченик за вярата) на първия български мъченик св. Боян Енравота, екзекутиран за предателство към отечествените традиции от брат си кан Маламир около 832 г.

По време на неуспешния бунт на привържениците на езичеството през 865 г., мартирият бил разрушен. В знак на тържеството на християнството в България цар Борис I (племенник на Енравота) става ктитор на изградения на мястото на мартириума нов храм и с това обвързва новата религия с аристократичен исторически паметник като мартириума.

Друга теория обаче, която е на арх. Бояджиев, звучи още по-убедително. Според нея зданието е построено първоначално за мавзолей на българските канове. След покръстването е направен опит тя да бъде превърната в катедрала, но конструкцията не издържа тези преустройства, което налага цялостното събаряне на сградата. Тази хипотеза се подкрепя от факта, че дотогава не е бил откриван мавзолей на български кан и няма никакви данни за погребален ритуал на владетелите, което е трудно обяснимо при наличието на толкова запазени паметници от този период.

От изследваните части на Голямата базилика се вижда, че архиепископската резиденция се разполага в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е проучен жилищен дворец, а на запад от него – баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий. Дидаскалейонът е доказателство, че освен богослужебните книги в комплекса са се изучавали право, архитектура и строителство.

Целият комплекс от сгради се нарича Архиепископия и заема площ от около 27 000 кв.м.

Към църквата имало голям манастир. Тук вероятно са работили и приетите през 886 г. от цар Борис I ученици на Кирил и Методий, положили началото на Плисковско-Преславската книжовна школа на старобългарски език. Тук се намирали и дворецът на българския епископ, манастирското училище, килиите на монасите, трапезария и две бани, огромен двор с кладенец в средата.

Едно средновековно предание разказва как княз Борис стигнал до идеята за покръстването на българите. Владетелят поканил живописец от Византия да украси стените на двореца му с ловни сцени, които да внушават удивление и боязън. Художникът, който бил монах, изрисувал второто пришествие - как праведниците получават награда за своите страдания приживе, а грешниците са осъдени на чудовищни мъки в ада. След като видял картината, Борис бил обладан от такъв страх пред Бога,че приел божественото кръщение и заповядал народът му също да се покръсти.

Некропол с гробове на членове на монашеското братство е изследван в двора на югозапад от базиликата, а светски некропол с гробове на аристократи е намерен пред аспидите на базиликата. Манастирските помещения обхващат двора на север от резиденцията. Централно място заемат кухнята и трапезарията.

В източното крило на двора е открита двуетажна сграда с 10 еднакви помещения-килии, в които живели монасите. В средата на двора е големият манастирски кладенец, а в съседство с него – втората баня, която е била с хипокауст и кръстокуполна конструкция.

И в наши дни...

През 2015 г. проф. Божидар Димитров съживява идеята за пълното възстановяване на базиликата като действащ християнски храм, започвайки национална кампания. Със средства в нея се включват видни българи, експерти, Министерския съвет, организации и НПО-та.

Уникален музей на открито, носещ името Двора на кирилицата, беше открит със средства от кампанията. Инициатор на създаването на този своеобразен дом на кирилските букви е Карен Алексaнян. Високите над 2 метра кирилски букви са изработени в Армения от 12 арменски скулптори, ръководени от народния майстор Рубен Налбандян, и са транспортирани до България с 2 камиона. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата и силата на арменската земя. Шест от буквите изписват името на първата българска столица Плиска. Останалите са разположени свободно върху затревената площ, без да следват азбучния ред. Защото всяка има своето послание с изображенията и орнаментиката си.

Фигурите на цар Борис и на св. Кирил и св. Методий са изработени от българския скулптор Бехчет Данаджъ. Комплексът включва и галерия с постоянна експозиция, разказваща с картини историята на Покръстването, приемането на кирилицата в България и признаването на църковните славянски книги от християнския свят. Има конферентна зала и магазин за сувенири. Всички те допълват цялостния ансамбъл на комплекса.

Съвременният комплекс носи неописуема енергия. Тук минало, настояще и бъдеще сплитат пръсти в мост на вярата и божествеността.

Тук през 2015 г. се извърши първото по рода си масово кръщение Ритуалът е част от инициативите, с които Българската Православна църква отбелязва 1150-годишнината от покръстването на българите. Светото кръщене е отслужено по канон от свещеници от Варна, Каспичан и Нови пазар. Общо 11 деца, най-малкото от които момиченце на 2 месеца, бяха въведени в православната вяра на мястото, където княз Борис-Михаил Първи се предполага, че е приел християнството. Млади семейства от региона продължават традицията с масовите кръщенета тук. 

Днес посетителите могат да видят Източната порта, която е била главният вход на крепостта. Сега това е и главният вход на резервата. На около 1,5 км от нея е Голямата базилика. Туристите могат да се разходят около Тронната палата – т.нар. Омуртагов дворец, която е изпълнявала представителни функции на българските владетели през първата половина на ІХ в.

В района са и останките от т.нар. „Малък дворец”.

В първата българска столица може да бъде видян и паметникът на Свети цар Борис І Покръстител, построен и осветен на 2 май 2007 г. по повод 1100-годишнината от смъртта на владетеля.

Монументът, дело на арх. Димитър Кръстев, на скулптора, проф. Борис Кондов и на конструктора Иванка Димова, е висок 11 м и широк 2 метра. Фигурата на владетеля е изработена от бял мрамор и е висока 3,6 м.

На североизточния ъгъл на крепостта се намира музеят, в който са изложени находките, открити в района. Пред музейната сграда има пункт за почивка. В него се предлагат кафе, безалкохолни напитки и пакетирани храни.

Плиска е мистично място, ще го усетите още във въздуха преди да прекрачите прага на археологическите паметници. Посещението на града е задължително за всеки горд българин. А образователната цел е гарантирана за ученици и младежи. Мястото е идеално за уикенд пътешествие или кратка разходка на път за морето.

Да се изтъква значението на Голямата базилика е национална кауза - мисията на монумента за налагане на християнството в Европа е огромна. Християнската църква е втъкана в корените на българщината, на бита и вярата на нашите предци. Освен цялото това величие старопрестолна Плиска и Голямата базилика са съхранили и значимостта на делото на Светите братя Кирил и Методий за целия християнски свят.