Финансовият министър Владислав Горанов не се е отказал от въвеждането на допълнителен данък до 2% от доходите на физическите лица, който общините да могат да въвеждат за свои нужди. Това стана ясно по време на годишния отчет на министъра пред журналисти.
"За съжаление изборният цикъл, в който постоянно се намираме, не позволиха да се повдигнат важни теми. Месец август и септември анонсирахме изменения в данъчната политика - избягване на неплащане на данъците и даване на възможност на общините да събират допълнителни приходи. Полемиката за 2% данък върху доходите на физическите лица. Аз продължавам да смятам, че това е тема, която не се е изчерпила. Неслучайно на среща с българските общини повдигнахме тази тема. Едно от първите законодателни предложения - промяна в Закон за публичните финанси, с които да се регламентира възможността за финансово оздравяване на българските общини", каза министърът.
Той подчерта, че местните власти не са имунизирани срещу това някой кмет да фалира дадена община. В такава ситуация ненамесата от страна на държавата предполага незаслужено хората по места да страдат заради грешно управление.
Затова идеята е, ако общинският съвет и кмет преценят, че имат нужда да получат помощ на правителството, това ще бъде възможно, като те влязат в специален оздравителен режим, свързан с подобряване на финансовото състояние на общините.
Зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев уточни, че честните власти ще завършат годината със 150 млн. неразплатени разходи.
Като цяло Владислав Горанов обеща предвидимост в действията на Министерството на финансите, като предлаганите решения ще бъдат подлагани на широко обществено обсъждане - "нещо, което дори и да искаме, не можем да избегнем", каза той.
Владислав Горанов оповести, че икономическият растеж през 2015 г. ще се окаже по-висок от очаквания и ще бъде "почти 3%" от БВП. Той припомни, че през есента на 2014 г. прогнозита са били за стопанско оживление с едва 0,6-0,8%.
Според финансовия министър държавният дълг няма да достигне предвидения в актуализирания бюджет за тази година праг от 3,3% от БВП. Реално той ще бъде 2,5-2,6% от БВП или с 0,7-0,8% под заложеното равнище в актуализирания план за тази година.
"Това се дължи основно на по-добрата работа на приходните администрации. Реформите се оказаха нелесни и някои от моите колеги (министри - бел. ред.) не успяха да се вмястят в предварително разчетените разходи.А се видя, че силовото налагане на рефирми води до необходимия резултат. Понякога получаваме упреци за това, че предлагаме непопулярни решения. Моите усилия ще бъдат насочени към одобряван на ефективността на публичните разходи", декларира министърът.
По думите му приходните агенции са осигурили през тази година допълнителни близо 2 млрд. лева постъпления в хазната. За това министърът специално благодари на НАП и Агенция "Митници".
Още следващата седмица той ще се срещне с министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова, за да обсъдат двамата финансирането на реформите в МВР. Целта е съответни промени в закона да бъдат предложени още през януари.
Министър Горанов отрече, че преназначаването на служители в системата на МВР ще наложи изплащане на близо 100 млн. лв. обезщетения. "Промяната на категорията труд и съответно на осигуряване не е причина за прекратяване на трудовото правоотношение, така че да се налага изплащане на обезщетение", обясни той.
"Аз няма обаче да се откажа да повдигам теми за ефективността на разговорите в отделни системи и за предлагането на решения. Понякога получаваме упреци за това, че прилагаме непопулярни мерки и решения. Добрият финансов министър не е добрият финансов министър. Добрият финансов министър е този, който консервативно управлява вашите пари, този, който се опитва да не генерира допълнителни дългове и да натоварваме следващите поколения с тях", коментира Горанов.
Според него важен знак за подобряването на ситуацията в страната са вижда през макроикономическите показатели, които "показват възстановяване на потребителското доверие и увеличаване на вътрешното потребление". Министърът припомни правилото, записано в учабниците, че човек харчи не толкова, колкото печели сега, а толкова, колкото очаква да получава утре.
Ако правителството изпълни мандата си българският бюджет ще стане балансиран, подчерта Владислав Горанов. По думите му равносметката дали е добър или лош един финансов министър минава през много опростени показатели, свързани със състоянието на финансовата система и на фиска.
„Категорично имаме подобрение на състоянието на българския бюджет. Не приемам финансовият министър да е единственият отговорен за дълга, при положение, че той разходва една пренебрежима част от българския бюджет. Останалата част се изразходва за финансиране на социалните системи, системите за отбрана и сигурност, българското образование и здравеопазване”, каза Горанов.
„Дългът е само резултативна величина от това, че харчим повече, отколкото произвеждаме в икономиката и преразпределяме през бюджета. Против дълга съм и съм предложил в края на 2016 г. дефицитът да бъде 2%. Ако си свършим работата ще бъде и под 2%", подчерта той.
„Въпроса за дълга не е към финансовия министър. Изберете си министрите, които харчат най-много и ги питайте какво могат да спестят, което да отиде за намаление на дълга. Чрез системата за оценка на качеството на активите на финансовата система ще можем да върнем доверието в нея, което беше ерозирано от фалита на КТБ”, допълни финансовият министър.
Според Горанов провалите му са свързани с това, че заради много работа, която министерството се налага да върши, понякога остава криворазбран. „Има резерви в това да разясняваме, че това, което правим, всъщност, не е насочено срещу тях, а е в полза на доброто и нормално функциониране на българското общество. Не обещавам, че ще станем по-комуникативни, защото ролята на финансовия министър не е да бъде всеки ден по екраните на сутрешните блокове”, каза той.
По думите му пренебрежимо малка е неразплатената част по европейските оперативни програми през тази година в сравнение с 2014 г. Над половин милиард от държавния бюджет е отишъл за допълнителни мерки за подобряване на усвояването на еврофондовете.
Владислав Горанов обеща, че до края януари ще бъде готова методологията, по която ще се начислява т. нар. данък „Уикенд” за фирмени активи - главно автомобили и недвижими имоти, които се използват за лични нужди. Освен това не е правилно да го наричате "Данък Уикенд", той ще се прилага и за делничните дни, отсече финансовият министър.