10511 | 27 септ. 2017 | 14:46

Спомнете си 10 ноември. Високомерието и липсата на социална чувствителност погубват всяка власт, независимо от това, че няма безработица и се строят магистрали

БСП внесе в Народното събрание предложение за поправки в Наказателния кодекс, с които битовите кражби да престанат да бъдат маловажен случай. ГЕРБ упражни механизма на „парламентарната гилотина“ и го поряза.

Случката не е новина. Нито в този парламент, нито в предишни. Властта винаги показва на опозицията кой кара влака. Винаги го прави високомерно и демонстративно. Който и да е на власт – така се държи. Заклеймява идеите на опозицията с надути фрази от парламентарната трибуна, в които няма капка социална чувствителност. Както и капка мисъл, че освен депутатите от опозицията и тези, които са гласували за тях, може и някой друг да се почувства засегнат от думите им.

И този път беше така. Народният представител Димитър Лазаров обясни от парламентарната трибуна, че ако предложенията на левицата минат, съдът ще трябва да се произнася и за деяния на стойност 10 лв. И попита ефективно ли е това. Сигурно е прав, нали е юрист. Подчерта и, че законопроектът няма как да бъде разглеждан в пленарната зала, след като не е обсъден в правната комисия. Но пропусна да отбележи, че е внесен през пролетта, а правната комисия (която се ръководи от друг депутат от ГЕРБ – Данаил Кирилов) все не намира време да включи обсъждането му в дневния си ред. Явно, според управляващото мнозинство става дума за нещо, което е толкова маловажно и незначително, че не заслужава никакво внимание.

А сега да видим кого засяга въпросната скучна правна материя? Точно така, „маловажните хора“, онези „незначителните“, които още си кретат на село и гледат чушки и домати в градината. Средната им възраст е обикновено над 75 години. Те най-вече си патят от битовите кражби. Когато някой обере една селска градина, се получава именно такъв незначителен случай. По цени на едро продукцията на баба Иванка едва ли струва повече. И затова властта смята за излишно да занимава съда с такава дреболия. А щом няма да се занимава съдът, защо полицията да взима случая присърце!?

Тук някъде остава фактът, че за да порасне пиперът, той се полива всеки ден. Преди това се копае и плеви. Разбира се, първо се засажда, след като разсадът е отгледан лично от баба Иванка (за което тя е изгорила повече дърва, процесът е в края на зимата, семената не покълват на студено) или е купен от нея на пазара.

Ето така ще разчете въпросната тривиална парламентарна история баба Иванка, ако вечерта чуе за нея в новините (тя през деня е заета в градината). На баба Иванка може да й се е случвало неканени гости да шетат из нейния двор, след което помощ не е видяла. Оплакала се е на комшийките, потюхкали са се, ожалили са се взаимно и са отишли в градината. Работата не чака.

Но след това баба Иванка няма да повярва на никакви заклинания от страна на властта (който и да е на власт), че прави всичко по силите си за нея. Защото тя помни - един път й е потрябвала властта да я защити, но това не се е случило.

Винаги, когато в парламента се случи нещо подобно, се чудя депутатите от управляващото мнозинство не ходят ли в страната. Да, знам че ходят, партийните пресцентрове редовно уведомяват медиите за това.

Но като ходят, срещат ли се с хора, които не са от кръга на техните активисти?

Да, господа управляващи, както и да се нарича партията ви, срещате ли се с баба Иванка и тези като нея? Или само се снимате с тях, за да пуснете снимките във фейсбук. Където вашите партийни активисти угоднически да сложат „лайкче“.

Ето така пада доверието във всяка власт. Заради бездушното високомерие и чиновническо тесногръдие, което тя, властта, както и да се нарича, не се уморява да демонстрира. Заради готовността всяко нещо да се измерва с числа, за да се говори за ефективност, но да не се виждат истинският живот зад числата.

Когато започне да търси „лайковете“ на себеподобните, а престане да се оглежда за мнението на баба Иванка, всяка власт е готова да падне. И това все някога става.

Който не вярва, да си спомни 10 ноември 1989 г. Тогавашните управляващи също не вярваха, че такъв ден ще дойде. Бяха убедени, че ще ни ръководят вечно, защото са построили един участък от магистрала и защото няма безработица.