19743 | 2 юли 2015 | 12:38

Интервю на Мариела БАЛЕВА за византийските номера на гърците и накъде отива Евросъюзът

- Г-н Стойчев, цяла Европа гледа сега към Гърция. Една част се възхищава на „гордите гърци, които се борят за достойнството си“, а друга - че „византийските номера на мързеливите ни съседи няма да минат“. Провали ли се Евросъюзът, накъде отиваме?
- Европа още не се е провалила, но с всеки изминал ден уверено се движи по пътя на провала. Констатирам го с огромна болка, защото продължавам да съм убеден, че европейският проект е най-великото дело на човешката цивилизация. Болката ми е двойна, защото ние вече не сме външни наблюдатели, Европа - това сме ние, всеки един от нас. Затова коректният въпрос е не дали Европа се проваля, а дали ние се проваляме.
- И какъв е отговорът на по-коректния въпрос?
- Проваляме се, защото не се интегрираме. След Маастрихт, т.е. вече двайсетина години, се тъпче на едно място. А Маастрихт има смисъл само ако се продължи напред, само ако е първа крачка към федерализация на континента. Всички ние, европейците, следва час по-скоро да се откажем от националните си суверенитети и да изградим своя единна държава. А това автоматично означава да имаме обща армия и отбрана, общ правов ред и правосъдие, обща жандармерия и т.н. Затова желанието на мнозина днес Гърция да бъде наказана е не просто тъпота и безумие, а обричане на проекта ни на провал.
- Но как да разчетем евентуален провал на Гърция?
- Означава провал на Европа и всички онези, които днес енергично размахват пръст в южна посока, копаят гроб за себе си. Естествен е стремежът на големия да изяде, да подчини, да дисциплинира малкия. Но е естествен само в рамките на гората, на джунглата. Извън пущинака, в цивилизацията големият носи отговорност за малкия и колкото повече това е така, толкова повече цивилизация имаме. Всички онези днес, които говорят за арогантните гърци, за византийски номера и т.н., бягат от собствената си отговорност, бягат от факта, че гръцката криза е европейски продукт, част от наша обща отговорност.
- Отначало никой не гледаше на сериозно на Ципрас и Варуфакис - двамата непокорни младоци, които не признават вратовръзките и се придвижват с мотор и без охрана. Не сгрешихме ли всички в прогнозите си и не се ли превърнаха те в ключови фигури не само за Гърция, но и за Европа?
- Не съм съгласен, истината е, че някои не гледаха сериозно на тях. И това са тези, които сега най-енергично размахват пръст. В Южна Европа протичат сходни процеси, но Гърция като че ли е най-удобна да бъде изобличавана. Демокрацията има сериозен проблем - финансовата олигархия от посредническа структура се превърна в хегемон. Гърция е христоматиен пример в това отношение. След полковниците, т.е. хунтата, именно финансовата олигархия взе властта чрез десетина фамилии на корабни магнати, които завладяха всички медии и цялата политика в страната и я подчиниха на собствения си интерес.
Това бе реализирано в продължение на близо 40 години в условията на задължително!!! гласуване и двупартийна система, с крещяща преференция за победителя, без отчитане на факта, че този победител е малцинството от гръцките гласоподаватели. Това доведе до дебалансиране на гръцкото политическо представителство и до доминацията на две политически фамилии - Караманлис и Папандреу, които задкулисно управляваха заедно и театрално си разменяха властта. Не се изисква особен ум или пророчески способности, за да се предвиди до какво ще доведе всичко това. Неизвестното бе само едно - кога. Днес имаме и отговорa - СЕГА.
- Добре, и какво ще промени това, има ли полза?
- Изправени сме пред уникална възможност да придвижим решително европейската си мечта напред, като спасим Гърция, а не като я виним за нашето собствено бездействие и безотговорност. И имаме огромен късмет, че властта е именно у Ципрас, защото той е почтен, морален човек. Никога не бива да забравяме, че бе напълно възможно на негово място да бъде екстремист. А всички онези, които го обрисуват като екстремист и популист, имат патологична непоносимост към демокрацията.
- Вярно е, че бунтарите винаги са предизвиквали симпатия навсякъде, но според мнозина експерти случващото се в Гърция се определя като популизъм от най-високо ниво, като анархокомунизъм. Прави ли са?
- Ето възможен друг прочит на ситуацията. По незнайни за вас причини банките ви пълнят и пълнят джобовете с пари. Общочовешко е да искате да живеете по-добре. Но вече трябва да връщате 1000 лв. на месец, а заплатата ви е 500. И ви обявяват, че от утре заплатата (или приходите ви) стават 400 лв., а дългът си остава същият, но ще го плащате по-дълго. И последно обстоятелство - не вие сте подписвали за този дълг. Въпросът е, комунист ли сте, ако не искате да играете в такава игра? А това е единствената игра, която имате - животът ви. Нима фамилиите Папандреу и Караманлис са направили референдум за това Гърция да задлъжнее над 300 милиарда? И защо изобщо виновниците за гръцкия дълг още са на свобода?
- Някои скептици побързаха да обявят залеза на Европа и изчерпването на този проект. Доколко сериозен е един такъв анализ?
- Сериозна е опасността, а анализът е несериозен, защото залага на едностранна предпоставка, че имунната система на Европа няма да сработи. Уверен съм, че ще сработи, но както и в живота, при болест високата температура е една от защитите. Стига да не чакаме температурата да мине 43 градуса, кръвта тогава се пресича, образно казано.
- Но и Меркел призна, че ако еврото се провали, проваля се и Европа, а Юнкер - че няма вариант еврозоната да е без Гърция. Обрат ли е, или компромисите ще победят?
- С цялата си симпатия към Германия като към велик народ не мога да не отбележа твърде, твърде посредственото водачество на Меркел. Защото иска или не, в нейните ръце е водачеството на Европа, на нашия дом. И ако говорим сериозно, тя се държи популистки, макар и по убеждения тя едва ли е такава. Колебливостта Ӝ се базира на приблизително половината от немските избиратели, които схващат ситуацията в Гърция като несправедлива към тях самите. И Меркел, вместо да обърне общественото мнение в Германия, затъна в тупкане на топката, което при потъващ кораб е недопустимо.
Меркел е в основата на приемането на грешното решение Европа да излиза от кризата чрез икономии и печатане на пари до дупка. В Щатите това сработи, но само поради лидерската им позиция в света. В Европа този подход води към бездна. И големият проблем е, че временно (това временно е невидимо с просто око) този грешен подход доведе до успех за Германия. Но само за Германия! При потъващ кораб печалбата на капитана на карти едва ли ще е трайна добра новина.
- Нас обаче ни вълнува друго - как ще се отрази гръцката криза в България. Тук все пак има четири гръцки банки, в които българите държат почти 10 млрд. лв. в депозити. БНБ ни успокоява, но ако българите се поддадат на слухове и паника, нещата може ли да излязат извън контрол?
- Твърдението, че ние сме целите в бяло, при положение че не просто цяла Европа, а целият свят се тресе от гръцката криза, е бездарен пиар с негативен ефект. Като преки съседи сме и ще бъдем дълбоко засегнати и колкото по-скоро го признаем и започнем да вземаме мерки, толкова по-добре.
- Доколко е заплашен българският бизнес и какви са най-сериозните опасности пред него от гръцката драма?
- Основната опасност пред българския бизнес не е гръцкото правителство, а българското правителство. Правенето на бизнес в България все повече заприличва на плуване в басейн, пълен със солна киселина. Оптимистите казват - да, трудно се плува в такъв разтвор. А песимистите - да, трудно е, но е кратко. Ще повторя за хиляден път - монополи, картели, подкупност, абсурдни правила и абсурдна администрация, безпросветност, сегрегиращо здравеопазване, латентен расизъм, безконтролност… Май и това е само достатъчно за сформирането на солната киселина.
- Наближават местните избори. Какви пробойни във властта отварят те?
- ГЕРБ ще спечели убедително местните избори и това е огромен риск. Защото нашенските политици с охота преяждат с власт и после се налага да ги сваляме с драма. Изкуството на властта е да умееш да я ограничаваш, иначе сама по себе си тя има безкраен стремеж към нарастване. Всъщност умен и способен е онзи политик, който умее сам да защитава себе си от нарастващата му власт. Изхождам от предпоставката, че задачата на властта е добруването на обществото.
- Стабилна ли е управляващата коалиция, г-н Стойчев? Противоречията между ГЕРБ и реформаторите не могат да се скрият.
- Не съм чул сериозен анализатор да се ангажира с тезата за стабилност на тази конфигурация. Не съм аз изключението в това отношение.
- Здравната реформа на министър Москов заплашва да взриви коалицията. Макар че в началото премиерът имаше доста критики към нея, онзи ден той изненадващо застана зад нея.
- Не бива да бъркаме тактика със стратегия. Стратегията на Борисов не е реформаторска.
- Съдебната реформа на правосъдния министър Христо Иванов също бе отложена за есента. Дава ли министърът отбой, или борбата за реформа продължава?
- Борбата продължава при нови изходни позиции. В началото министър Иванов водеше и в резултата, и в инициативата. Сега е блокиран от теоретиците и практиците на безнаказаността по високите етажи на властта и това е отчайващо.
- Управляващите имат проблеми, но и опозицията явно не по-малко. Ето, БСП проведе т.нар. пленум на истината, но тя като че ли не осъзнава, че хората трудно припознават алтернативата в нея.
- Да, хората не припознават БСП като алтернатива, но това не отменя факта, че към момента това е единствената партия алтернатива. Трябва ясно да осъзнаваме, че ако БСП не се справи с ролята си на алтернатива, чака ни СИРИЗА. Това не е заплаха. Може би вариантът СИРИЗА е единственият работещ в Южна Европа за прочистване на политическата система, за връщане на властта в ръцете на хората, за реабилитация на политическото и демократическото, за спиране на апетита на финансовата видра. Стига да не се изроди в ксенофобия и пролетарска реторика срещу богатите и капитала. Стига да не се забравя, че капиталът е градивна сила само при строга защита на обществените интереси.