18415 | 9 юли 2015 | 14:23

Народ, който не се бори за свободата си, не я заслужава

Имам познат грък, който има бизнес в България и се виждаме сравнително често. Той е десен по убеждения, мрази всякакви социалисти, комунисти и прочее. Когато СИРИЗА спечели изборите, го подкачих, но той ме изненада със съобщението, че е гласувал за Ципрас. В отговор на моето естествено учудване рече: „Бяхме нападнати, трябваше да се защитим и нямахме друго оръжие подръка.“

Още тогава ми стана ясно, че

Ципрас не е нито
епизод, нито авантюра

И никой с нищо няма да успее да разклати единството на гръцкия народ. Със СИРИЗА или без нея, рано или късно щеше да се случи същото. Ципрас просто се появи в точния момент, и което е по-важно, на точното място. В България това нямаше и няма да се случи. Но за това - по-нататък.

В дните преди референдума беше пусната в ход ужасяваща по мощ пропагандна машина. И в Гърция, и в Европа, и у нас. Наблюдавахме по телевизията сцени на паника, на празни рафтове в гръцките магазини и опашки пред банкоматите.

Грантови анализатори ни обясняваха как гърците, след като опознаят глада и мизерията, сами ще въстанат срещу Цип­рас.

В заговора се включиха както гръцките медии, така и социологическите агенции, които до последния момент ни внушаваха, че резултатът от референдума е на кантар. Обясняваха ни още, че успехът на референдума е под въпрос заради очакваната по-ниска активност. Активността надхвърли 60 на сто, а резултатът се оказа с над 20 пункта далеч от прогнозите.

Защо гърците гласуваха с НЕ? Нито е вярно, че искат да напуснат еврозоната, нито че са мързеливи. Натрупаните огромни дългове изобщо не стигнаха до джобовете на обикновените хора. Не е вярно също така, че дълговете са изсмуквани от гръцката олигархия, или поне не е вярно съвсем. От един момент нататък стана прозрачно ясно, че парите, давани на Гърция уж като помощи, се връщат при онези, които ги дават, но на думи и документи дългът се трупа за Гърция.

През последните 5 години на Гърция бе надянат хомотът на финансовия остеритет. Три гръцки правителства предприеха наложените им реформи, които сведоха бюджетния дефицит до нула, съкратиха съществено държавните разходи, уволниха четвърт милион държавни служители, намалиха с 30 на сто заплатите, пенсиите и другите социални фондове. Без никакъв резултат. Икономиката се сви с 25 на сто и продължи да се свива.

Прочее
Ципрас не спря реформите

но постави на всенародно обсъждане въпроса - така ли да продължим, или да кажем НЕ. Толкова е просто!

Защо всички социални групи в Гърция се обединиха около НЕ-то? Възможно е пенсионерите, които са най-засегнатата категория от кризата, да са го сторили по чисто сантиментални причини. Все още има живи от бившите млади, които на 28 октомври 1940 г. излизат сами по улиците на гръцките градове, скандирайки ОХИ в отговор на ултиматума на Мусолини и на марионетното правителство на Метаксас.

Средното поколение са бившите млади, които се опълчиха на военната диктатура през 70-те години на миналия век. Защо обаче и младите гласуваха с НЕ? Те нямат пари в банките, младежката безработица е 60 на сто и за тях Европейският съюз е шанс да се образоват и реализират. Защото те не са против Европейския съюз и за излизане на Гърция от еврозоната. Това беше отвратителна пропагандна лъжа. Те заедно с другите поколения поискаха промяна, която без да ликвидира достойнството им, да очертае някакъв коридор от реални възможности за подобряване на живота в Гърция, а не на други места. 

След категоричното НЕ на референдума пред Гърция има само един път - пътя на борба за реформи в Европейския съюз. Гръцката криза спука като балон илюзията, че солидарността, а не националният егоизъм, е водещият принцип на европейската политика. Лъсна и друга истина, че Европейската банка не е никаква банка, тя е касичка в ръцете на международната олигархия, а групата на финансовите министри, сред които Варуфакис бе като бяла врана, е послушен инструмент на същата тази олигархия.

Докато пред Гърция има само един път, пред Европа са два. Единият и перспективният е да предприеме това, което поискаха гърците - реформи в съюза. Другият е да използва силата си и да смаже Гърция. Нека не се заблуждаваме, ЕС може да го направи. Пред заплахата „лошият“ пример на Гърция да бъде последван от Испания, където „Подемос“ чука на вратата, от Португалия и даже от Италия, Брюксел като че ли е склонен да възприеме силовия вариант. Рано или късно обаче това ще подкопае основите на съюза и той ще се разпадне. Въпрос на време е. В Брюксел отказват да разберат, че

случилото се в Гърция е шанс, а не заплаха за Европа

Предстои да разберем дали Европа ще се върне към автентичните си корени, които я направиха символ на прогреса в очите на всички жители на планетата, или ще тръгне по пътя на неизбежната си смърт.

Гърците наричат финансовата си зависимост със силна дума - робство. Колкото и далеч да е от истината това определение, то е силно със смисъла, който средностатистическият гражданин на нашата южна съседка влага в понятието. А той е, че по тези правила, които ни налагат, не можем да живеем, не трябва да живеем, няма да живеем. Такава беше еволюцията в мисленето, по която се стигна до референдума, и резултатът е напълно естествен и логичен. Позволявам си да се учудвам, че има учудени, беше съвършено ясно, че ще се случи тъкмо това.

Напълно безсмислени са усилията на самозваните родни анализатори след референдума да ни обясняват как гърците тепърва ще опознаят страданието и че трябва да сме щастливи, че не сме като тях.

Какви са изводите за България? За зла участ тук думите ми свършват. Как­вито и поуки да могат да се направят от гръцката криза, те няма да бъдат направени. Дори да предположим, че се появят политици, озарени от национално отговорни идеи и надарени със смелост. Чудовищните апетити към нашата територия отдавна са превърнали българския народ в неорганизирана маса от хора, които черпят енергия единствено от негативни емоции, примитивни битови интереси и омраза помежду си. Ние привикнахме да се подчиняваме на силните на деня и да вярваме, че каквото мислят за нас и ни казват отвън е единствено правилното и вярното. Няма значение, че живеем като скотове със забити носове в калта. И даже се радваме на нещастието на гърците, което ни изпълва с особено уродливо национално самочувствие.

Освен всичко се гордеем, че имаме най-ниския дълг и най-добрата финансова дисциплина и че постоянно ни потупват по рамото от Брюксел. Изобщо не желаем да обърнем внимание, че сме най-бедни и винаги ще си останем по-бедни от гърците, колкото и както да ги накажат заради вироглавието им.

Гърците имат особена претенция към собствената си история. Ние също. Те вярват, че тяхната родина е първообразът на днешната демократична цивилизация. Ние - че сме в основата на вечния разпад - в каквито и коалиции да сме участвали, те са се разпадали.

Да си въобразяваш нещо за себе си обаче не е достатъчно. Трябва и другите да го мислят за теб. Това е причината, заради която всеки грък от началното училище до края на живота си смята, че непрекъснато трябва да поднася доказателства за убеждението си, че се гордее с нацията си.

Българите по-скоро се срамуват от себе си

и се възхищават само на онези, които могат да им осигурят подслон. Затова младите у нас мечтаят да емигрират, а старите да получат повишение на мизерната си пенсия.

Ние вече избягваме да разказваме каквото и да е за себе си, а само неща, които другите разказват за нас. Това ни занимава, това ни впечатлява.

Покрай гръцкия референдум се сетих, че има Ден НЕ и в Чили - 5 октомври 1988 г. В условията на кървава диктатура Пиночет насрочва референдум за промяна на конституцията с цел да продължи мандата на управлението си. Изненадващо чилийският народ отговаря с мощно НЕ и диктатурата пада от власт.

Искам да кажа, че народ, който не се бори за свободата си, не я заслужава.