20074 | 20 март 2015 | 16:25

Нямам нищо против гейовете, но не съм практикуващ

Признанието е начин да се отър вем от комплексите си. Ето защо...

Хукнах от телевизионното студио на пресконференция в БТА. Депутат от коалицията се присламчи до мене. По-лошо: взе да се вторачва в образа ми. Още по-лошо: взе да ми говори. Бил опиянен от последния ми роман. Всеки петък си купувал вестник „Преса“ заради страницата „Помагало“. И серия комплименти... Накрая ми поиска телефона. Не си давам номера на говорещи на диалект. Като чуя някой да мьи мийека, всичко ми омьеква. Егати интереса, обаче. Нататък продължи да ми докладва становището си всеки петък по обяд. Докато му стана ясно, че нямам нищо против гейовете, но не съм практикуващ.

Практикувам друго. Другото има дълги коси, плътни устни, прекрасен бюст - да уточня: млад бюст, а всяка младост е твърда. Това е, защото още няма нюанси. Русата репортерка от конкурентния вестник директно ме попита какво ще правя довечера. Уточних, че с удоволствие ще вечерям с представител на конкуренцията - само главният ми редактор да не разбере. Тя се усмихна с русата си плътна уста. Хубавите вечери предпочитат голяма уста. Пък и винаги е любопитно да установиш дали една жена е естествено руса. Нагласихме проверката за 20 ч. пред „Попа“.

Та същия ден взех да се чудя на природната благодат. Взех да се интересувам от себе си. Дъщерята на съседите от четвъртия етаж, последна година в музикалната гимназия, не толкоз невинната Весела ми даде знак, преди да се вмъкна в гаража. Както винаги, метър над главата й стърчеше виолончелото. Миналата седмица, сподели, скъсали в метрото едната му струна, техните й купили твърд калъф. Ако знаеш колко тежи! Метнахме виолончелото на задната седалка. През трафика зацепих към ул. „Оборище“, Средно музикално училище „Любомир Пипков“. С тая Весела ми е винаги весело. Води си гаджетата преди обед, когато мама и татко са на работа. Последното копеле, едно нежно такова, не катери стълбите към четвъртия етаж, той лети и подсвирква. Как няма да летиш и подсвиркваш, като знаеш какво след малко ще ти се разкрие на четвъртия етаж.

С всяка среща по стълбището - нямаме асансьор - красивата Веселка с винаги цветните чорапки потвърждаваше становището, че у всеки мъж живее по един педофил, но тая работа Набоков я знае по-добре. Стигнахме сполучливо музикалната гимназия. Абитуриентката ми благодари, целуна ме нежно и не толкоз бързо по избръснатата ми буза - тъпо е да участваш в студио на живо с четина, - и ме покани на концерт в неделя. Щях да отида. Все пак е интересно да се види как тази малка ръчичка движи онзи голям лък.

И в кварталния магазин усетих по-особен интерес. Най-вече от продавачката на щанда за салами. Много добре знаеше, че не ям колбаси. Все пак още ми се живее...

Усмихна се, е, не с толкоз широка панорама като онази руса репортерка, но пък насърчително. Рекламира току-що получената луканка от дивеч. Дивечът ме привлича, само когато носи „Прада“. И La Perla става. Изглежда, че и тук ме чакаше проверка. „Знаеш, че затваряме в двайсет и два, нали?“

В два следобед най-после акостирах в апартамента на третия етаж - с изглед към Борисовата градина. Щастлив ден! Не ден, а градина. Безкраен парк, защото животът с толкоз предстоящи тестове предварително ти се услажда. До мига... До мига, когато се погледнах в огледалото. Бях гримиран! Яко. Има зависимост: колкото е по-слаба една телевизия, толкоз по-силно гримират.

Мамка му, изхвърчал съм от студиото с пудрата! С по-невидими бръчки и бенки, с подобрени провисвания, с едва загатнати бръчки. Не човек, а картина. Само дето липсваше д-р Енчев.

Затънах в срам и завист. Засрамих се от надеждите си, завидях на реалния свят. Отказах всички проверки. Така и не видях как онзи огромен лък се подчинява на малката ръчичка.

Затаих този ден. Мисля, че го пратих някъде на тавана или в албума на застаряващите меломани. Никога нямаше да го споделя, мамка му! Докато не попаднах на Джоуел Стийн, автор на американския „Плейбой“. Същата случка. Хукнал от Cи Ен Ен, без да ползва мокрите кърпички. На него поне са му ги дали...

И той попаднал на мъж, който дълго се взирал в образа му. Авторът обаче запазва самообладание - което успя да ми го предаде само с две страници текст. Даже бръкнах в Sephora и установих, че предлага осем продукта в раздел „мъжки грим“. Авторът си признава, че не промотира силно червило и розов руж, но все пак стига до препоръката да си слагаме „малко магия“. Без да прекаляваме. И само на определени места. Защото, цитирам, ако някой бе открил, че фон дьо тен връз пишката я прави да изглежда по-голяма, в момента всички щяхме да страдаме от уринарни инфекции.

Въпреки опасностите на фронта хиляди мъже ползват помади, оформят вежди, епилират тела. Обезкосмяват де що видят по себе си. Следят модата. Труфят се, вглеждат се в аксесоарите. Правят си липосуксия, след което им изсмукват мазнините от разни джобове, провисвания, а по-смелите си имлантират плочки на корема. И на други места. В отбора на тази нова видимост са Дейвид Бекъм, Джордж Клуни, Том Круз, Брад Пит. Специализирани фирми за селектирани клиенти пращат по дискретни куриери спектри от най-нови гримове на Том Ханкс и стотици още. Метросексуалните, както ги наричат, демонстрират богатство. Повече мангизи, повече маски на лицето. И създадоха цяло поколение. Жените хлътнаха по тях, защото в баните им намираха десетки шишенца и флакони с изискана козметика, защото бяха на върха на епидермалната живопис и прожекторната известност.

И тъй като в природата празно няма, се яви обратното явление. То се противопостави на метросексуалния модел с яки бради, тежки джинси и ботуши, с неглиже якета от брезент и никакви помади. Дойдоха лъмбърсексуалните. От lumber - дървен материал, вехтории. Отвяха обезкосмяването, гладката кожа, козметичните процедури, копринените боксерки. Никакви флакони с помада в баните или където и да било. Никакви аксесоари. Ако все пак дърворезачката не е аксесоар.

Нарекоха ги горските юнаци, автентичните дървосекачи. Лъмбърсексуалните - Ерик Кантона, Хю Джакмън, Чарли Хънъм, футболистът канибал Суарес и стотици други - миришат на пот, вкарват собствените си ухания във всяко пространство, понякога толкоз силни, че вонята се превръща в примка. Жените не знаят какво миришат, но знаят какво искат. Хиляди заведения изключиха автоматите за пречистване на въздуха. Ако девойките засекат дървосекачи в дискотеката, всичко започва да трепери. Както трепери гора при масова сеч.

Всяка мода има своето противодействие. Така се създава повече избор. А повече избор означава повече свобода. Тъкмо тя прави по-възможни нашите признания, независимо какви комплекси ще разкрият.

Затова, мъже, признавайте къде отивате. В козметичния салон, на сеч в гората или на концерт за виолончело с малка ръчичка.