7273 | 8 февр. 2026 | 20:06

Петроханският "Туин пийкс" е доста добро название. Тук са заложени огромни въпроси, свързани с основното функциониране на хората като семейство и като индивиди, коментира социалният антрополог

Въпреки че от политическите решения, от поведението на политическите лидери, тяхната морал и визионерска способност зависят много неща в нашия живот, драмите свързани с живота и смъртта, с родителстването, с отглеждането на деца, с рисковете пред младите хора и всички тези въпроси, които повдига тази много заплетена и много, според мен, имистифицирана афера около "Петрохан". Петроханският "Туин пийкс" е доста добро название, според мен. Всичко това е далеч по-фундаментално. Тук са заложени огромни въпроси, свързани с основното функциониране на хората като семейство и като индивиди. Съвсем естествено е, че това предизвика повече тревога. Това каза социалният антрополог Харалан Александров в предаването "Метроном" на Радио ФОКУС.

"Освен това сме доста уморени и доста изтощени от политическите интриги и най-сетне огромна част от хората си дават сметка, че сме поставени структурно в ситуация, в която твърде малко зависи от политиката на национално ниво. Всеки ден си даваме сметка с нарастващо чувство за безнадежност, колко малко зависи от държавите в един интегриран и глобализиран свят и в каква огромна степен казването на решение се е отместило донякъде незабелязано в други центрове на власт, най-вече свързани с глобалните корпоративни елити, които очевидно имат нова версия за това как ще изглежда световния ред, разбира се, така че да ги устроива", допълни той.

Според него това е големият проблем на съвременния свят - структурното напрежение и противоречия между демокрацията и глобализацията.

"Това е светът, в който живеем. Той е много мрачен, много, много страшен и българската му проекция, за да се върна към вашия въпрос, е вероятно свързана с тази драма в "Петрохан", поне това е, което хората виждат. Сега това е много опасна линия на интерпретация, държа да кажа, защото фактите са, че имаме жертви, имаме трима странни хора, които са живели в гората, които намираме убити по очевидно брутален начин. Всичко, което започва да се разплита, тепърва ще разберем какво е и как се е случило, защо и какви са. Разбира се, надявам се да бъдат разкрити извършителите, но това е в момента в сферата на догадките. В това пространство на неяснота се развиха точно фантазиите, конспирациите и тревогите. И се страхувам, че върху тези клети хора, които Господ знае какво са правили там и защо са били въоръжени до зъби и са заградили част от планината", коментира социалният антрополог.

"Това само по себе си очевидно е скандално и недопустимо и се надявам да бъде потърсено отговорност от тези, които са го допуснали. Но така или иначе, тези хора, въпреки политическата си протекция, въпреки специалния статус на квази държава, който им е бил даден, или са си присвоили в най-добрите мутренски традиции на 90-те, между другото, защото точно така функционираше светът тогава, някой, който е по-брутален и по-въоръжен, завземаше част от територията и почваше да се разпоражда върху нея", допълни той.

"Така че, така или иначе, тези хора са мъртви. Това е, което би трябвало да ни тревожи. Оказва се обаче, че тревогите, които са в обществото, са толкова по-дълбоки, по-фундаментални, както казах, свързани с ключови въпроси около това дали сме компетентни като родители, дали сме в състояние да защитим децата и младите хора, че те веднага биват проектирани или прилепени към този криминален казус. И се получава тази особена смес от фантазия, от догадки, от недокрай установени факти, който е идеалната почва и хранителна среда за параноидни и конспиративни теории. И в най-добрите традиции на Дейвид Линч, защото той е авторът на Twin Peaks и не само, много други филми, които общо заедно точно това показват, как под повърхността на тънкият слой на привидна нормалност се крие ужас, безумие и дълбоко ирационален и насилнически свят", добави Фаралан Александръв.

Според него това, което може да се каже, че основната тревога на родителите е, че те не са в състояние да комуникират пълноценно с децата си и не могат да разберат техния свят.

"Случва се нещо, което е много различно. То се случва в кодираните социални медии. Затварят се младите хора от тези поколения в своите групи започват да произвеждат, да пренасят в тях ключови процеси, свързани със социализацията, със съревнованието, с утвърждаването в света. Случват се процеси, които са много притеснителни, свързани с виртуалното насилие, например. И всичко това научаваме през симптоматиката на травмата. Все повече деца от това поколение започват да показват травматични симптоми и изведнъж възрастните започват да се питат какво се е случило, къде се е случило и как", добави той.

Харалан Александров смята, че това е световен процес, а не само в България.