21414 | 17 май 2015 | 12:35
Калин Врачански е роден на 9 юни 1981 г. в Червен бряг, израснал е в Мездра. Учи банково дело в гимназията в Роман. През 2002 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков. От 2008-а до 2012-а е в трупата на театър „София“. Играл е и на сцените на кърджалийския и пазарджишкия театър и в „199“. Прави запомнящи се роли като Квазимодо в „Парижката Света Богородица“, Фердинанд фон Валтер в „Коварство и любов“, Хлестаков в „Ревизор“ (театър „София“), Остап Бендер в „Златният телец“ (Сатиричен театър) и инвалид в „Гарванът“ (Театър 199). Няколко години е гласът на тв канала Fox Life от стартирането му в България през 2005 г., а от 2012 г. е гласът на Fox.
Снима се в няколко филма, в сериалите „Забранена любов“ и „Дървото на живота“.
Ролята на Камен в сериала „Стъклен дом“ го направи широко популярен и беше обявен за секссимвол.
През 2012 г. получи наградата „Любимец 13“ за ролята си на Д'Артанян в „Тримата
мускетари“ (театър „София“). През април 2015 г. получи наградата за най-добра мъжка роля за филма „Вила Роза“ на Фестивала на независимото кино в Париж.
- Калине, миналия месец получи наградата за най-добра мъжка роля на Фестивала на независимото кино в Париж за филма „Вила Роза“, честито!
- Благодаря. Освен моето признание самият филм получи голямата награда в категорията „Жанрово кино“.
- Първият български хорър „Вила Роза“ беше доста критикуван у нас…
- Да, в България не беше толкова добре приет, но ето че извън нашите предели хората са оценили филма и моята игра.
- Сподели, че тия дни си получил нова роля. Разкажи за нея.
- Да, във вторник започнахме репетиции на пловдивска сцена с режисьора Лилия Абаджиева. Пиесата се казва „Няма ток за електрическия стол“ на Александър Секулов. Живот и здраве, от новия сезон ще бъде на сцена. Лилия Абаджиева ми предложи тази пиеса, каза: „Моля те, прочети, нещо интересно е.“ Прочетох я, наистина е страшно интересна и както се казва, я прегърнах с разтворени обятия. Много е необичайна. Ролята ми е на мъж, който трябва да бъде екзекутиран.
- Побиха ли те тръпки от това?
- Тепърва ще разбера какво е да си в кожата на осъден на смърт. Още сме на репетиции на маса.
- След като напусна трупата на театър „София“ през 2008-а, продължаваш да си, цитирам, „свободен електрон“. Кои са плюсовете и минусите?
- Плюсовете са, че може да избираш нещата, в които да играеш. Минусите - че понякога може и да нямаш предложения. За момента нямам такива проблеми. Харесва ми тази свобода.
- А не те ли обхваща понякога паника, че може да останеш без работа?
- Човек трябва непрекъснато да се захваща с много нови неща, за да не го стряска това. За момента
не изпитвам несигурност
тъй като не играя само в театъра, занимавам се и с други неща. Повечето актьори правят така - намират си и странични ангажименти, от които да си набавят доходи.
- Тази гъвкавост и предприемчивост на актьорите помага ли на театралната реформа?
- Аз не съм зависим от театралната реформа, но виждам какво става: има театри, които иначе са големи, а са с по две представления; някои други театри изкарват парите за тях; някои мои колеги се скъсват да играят, други пък изобщо не играят… Няма нито равнопоставеност, нито справедливост.
- В началото на март беше последната ти премиера - „Стреляйте по артиста“, по пиесата „Лес“ на Островски в Армията. Как се чувстваш в ролята?
- Все още се напасвам. Постановката е доста тежка, много се изморявам. Иначе с Георги Къркеланов си партнираме страхотно. Той е чудесен актьор, а и всички останали колеги са много добри - и Нети, и Влади Виолинов.
- Играеш на няколко сцени, трудно е човек да проследи къде да те гледа…
- В театър „Българска армия“ играя в „Стреляйте по артиста“, в театър „София“ - в „Парижката Света Богородица“ и в „Ревизор“; на Открита сцена „Сълза и смях“ - в „Когато котката я няма“; в Сатиричния театър - в „Златния телец“; в Театър 199 - в „Гарванът“; в хасковския театър - в „Смях в залата“. От новия сезон ще играя и в Пловдив.
- Какво се промени у теб като актьорска нагласа за 13-те години от завършването на НАТФИЗ?
- Продължавам все така да
обичам професията си
и да съм й верен, но знам колко е трудно за всеки актьор. Аз самият имах късмета и възможността да играя и в театър, и в кино, надявам се и занапред да е така. Други колеги обаче не са имали тази възможност. При всеки обстоятелствата са се стекли по различен начин, някои са облагодетелствани, други - не.
- С Асен Блатечки изиграхте Моцарт и Салиери на Моцартовите празници в Правец по проект на Русенската опера, където пя на немски като Моцарт... Това като приключение ли го прие?
- Определено. Нещо ново за мен, беше ми доста напрегнато дали ще се справя, няма ли да се справя… Хората казаха, че съм успял.
- А защо не продължихте приключението?
- Имахме представление и в Русенската опера. Нашата уговорка беше такава, ние я изпълнихме и продължаваме напред.
- Наскоро в театър „София“ отбеляза 50 представления в кожата на Квазимодо в „Парижката Света Богородица“ за 2 години. Днес обичаш ли повече героя си?
- Като цяло харесвам нещата, които правя. Имам възможността да избирам ролите и си ги обичам.
- Все още те водят като секссимвол, а играеш най-големия грозник. Обръщаш гръб на суетата?
- Един актьор не трябва да се занимава със суетата си на сцената, иначе няма да си върши работата. В живота да бъде какъвто си иска, какъвто му е угодно. Приемам ролите си като работа, а ако някой прави някакви паралели, това си е за него.
- В тази роля има доста чисто физически труд, Квазимодо се катери по скеле... Имал ли си моменти на физическо и психическо изтощение и как ги преодоляваш?
- В началото, преди да излезе представлението, паралелно с него репетирах и в театър „София“ постановката „Гарванът“ и имаше момент, в който наистина бях на прага на изчерпване на силите си. Когато си в такова състояние, имаш нужда да се разтовариш, да се освободиш, да обърнеш внимание на себе си… Имало е моменти, в които не ми се е искало да ходя да играя. Но ето, щом твърдиш, че си професионалист - отиваш и си вършиш работата, независимо какво ти е на тялото, на душата. Хората са дошли да те гледат, купили са си билети и си
длъжен да си във форма
- Как се мобилизираш в такива моменти?
- Не знам… Казваш си, че трябва да се свърши нещо, и го правиш. Нямам специална техника.
- А някакви ритуали, нещо, което си казваш преди излизане на сцена?
- Не, просто загрявам добре преди представление и излизам.
- Какво е животът ти досега - по-скоро трагедия, комедия или трагикомедия?
- По-скоро от всичко по малко, иначе нямаше да е интересно.
- От какво не си доволен и би искал да промениш?
- Доволен съм, че имам възможността да се занимавам с тази работа, макар и много трудна. Бих искал да променям начина си на игра в посока да става все по-добра и все по-харесвана; да получавам все повече роли, хубави и сложни.
- Приемат те по-скоро като надменен, високомерен човек, а приятелите ти казват, че не си.
- И аз съм го чувал това, може би така изглежда заради дистанцията, която поставям между себе си и непознатите.
- Съзнателно ли я поставяш?
- Определено не, защото не върша нищо ей така. По-скоро съм сдържан. Има хора, които могат да контактуват с непознати, на мен ми трябва време да се отпусна.
- Елена Петрова пред „Преса“ говори с много възторг за съвместната ви работа в постановката „Когато котката я няма“, във филма „Вила Роза“...
- С нея винаги съм работил добре, още от времето, когато се снимахме заедно в сериала „Стъклен дом“. Още тогава ни се получаваха без проблем нещата и после, когато започнахме да играем заедно и на сцената, беше по същия начин леко и приятно. Така че и аз мога да кажа същото за нея.
- Възможно ли е един мъж да е само приятел с една толкова красива и чаровна жена?
- Ами ето го случая с Елена. Разбира се, някои медии имат правото да пишат каквото си искат. Демокрация сме. (Смее се.) Между другото, за всяка от моите партньорки на сцената и в киното са писали подобни неща - че имам връзка с тях.
- Една шега, ако позволиш: ще престанеш ли да целуваш колежки на обществени места, след като от предаването „Папараци“ ви „хванаха“ с Теодора Духовникова?
- Е как да престана да ги целувам, като те са толкова готини! Ще ги целувам на което място си искам. Все пак не забравяй, че артистите имат отношения както всички приятели. А ако някой го възприема другояче - това е негова работа. Ти нямаш ли приятели, с които се целуваш приятелски на улицата? Няма да забравя времето, когато учехме във ВИТИЗ. Тогава на всички мои приятели, които не бяха артисти, отстрани взаимоотношенията между колегите ми им се струваха
толкова разкрепостени
че често задаваха въпроса: „Ама вие какво правите?“ Когато си близък с колегите си, дори не ти идва наум, че някой може да го приеме по друг начин.
- Докъде стигнахте със снимките на филма „Люси“?
- За тези неща питай Асен Блатечки. Живот и здраве, лятото може да започнем снимки по един нов филм, детски. Планиран е да излезе по Коледа. Но за него повече не казвам на този етап.
- Три години след края на „Стъклен дом“, какво ти донесоха светкавичната популярност и славата?
- Славата ми донесе повече заетост, а участието в сериала ми даде възможност да се запозная с прекрасни актьори и самият аз да започна да играя по-добре, да надграждам, да продължа да се уча.
- Някои хора продължават да коментират, че е било лесно придобита слава, не е като да лееш пот години наред на театралната сцена…
- Има някакво такова мнение „тоя пък на какъв се прави“. Ясно е, че едни го могат добре, други - не.
Доказваш се с всяка следваща роля
на сцената и в киното. И аз го правя.
- Какво обичаш да правиш през май? Изкара ли мотора?
- О, да, разбира се. Покрай великденските празници с Асен Блатечки направихме едно пътуване, обикаляхме из страната.
- Какво планираш за лятото?
- Ще работя, както споменах. Репетициите в Пловдив ще са почти до края на юни, после почват снимките на филма.
- Някъде пишеше, че си влюбен…
- О, постоянно съм влюбен, постоянно! Без това не се живее. Така пишат.
- Ще цитирам твоя колега и тв водещ Александър Кадиев: има ли жена до теб?
- Не, няма.
- Това е мехлем за ушите на почитателките ти…
- Бих се радвал, ако подобна новина ги зарадва.
Мобилна верси
RSS
