17957 | 5 юни 2015 | 13:18

Бразилецът се съюзява с хунтата на Видела по време на Мондиал 1978

Мръсните тайни на ФИФА отдавна не са тайни. Последните скандали само потвърдиха това, за което се говори и пише от поне две десетилетия. Най-висшият футболен орган е могъщ международен картел, в който никой не е чист и никой не е случаен. До върховете на футболния Ватикан се стига адски трудно. Излизането нерядко е... с белезници. Тази мегакорпорация разполага с властта да решава кой да организира световното първенство, кои компании да го спонсорират, кой и за колко пари да го излъчва по телевизията. ФИФА е тъмносива структура, чийто президент Сеп Блатер управлява вече 17 години; и щеше да го прави още четири, тъй като бе преизбран с убедително мнозинство във вихъра на може би най-големия корупционен скандал в спортната история. Натискът от САЩ обаче го принуди да се оттегли. За първи път във вековната си история ФИФА трябваше да отстъпи.

Световната футболна централа е била управлявана само от осем души от 1904 г. насам. Предшественикът на Блатер - Жоао Хавеланж, заема президентския пост в продължение на четвърт век. От своя страна той поема щафетата от английския сър Стенли Роуз, който седи на трона 13 години. В Средновековието това е било нормално. В XXI век се нарича... диктатура.

Именно Хавеланж е първият футболен диктатор от модерен тип. Той превръща ФИФА в икономическа империя с печалби, измерващи се в милиарди долари. Бразилецът, употребил и захвърлил „на кучетата“ самия Пеле, с чиято благословия кариерата на Марадона бе прекратена по брутален начин в разгара на Мондиал 1994, е кръстникът на световната футболна мафия. Днес той е на 99 години, а саморазправата с двете икони на играта съвсем не е сред най-големите прегрешения в дългата му кариера.

Кампания в 86 държави

Който е могъщ във футбола, е могъщ и в политиката. Следвайки тази желязна логика, Хавеланж става един от най-влиятелните мъже в света през 80-те и 90-те години на миналия век. Роден в Рио де Жанейро през 1916 г., Жоао никога не е играл професионален футбол.

Увлечението му към спорта е свързано с плуването, където той стига до националния отбор на Бразилия и участва в нацистката олимпиада в Берлин през 1936 г., но отпада още в сериите на 400 и 1500 м свободен стил. Отличното му образование (защитава докторска степен по право) обаче му помага да се изстреля към върховете на спортната администрация. Едва на 42 вече е член на Бразилския олимпийски комитет и оглавява бразилската спортна конфедерация. През 1974 г. катурва Стенли Роуз в президентските избори във ФИФА. Хавеланж, който е първият неевропеец на поста, лобира в цели 86 страни, често придружаван от Пеле. „Той виждаше в бъдещето. Съзнаваше, че ако оглави федерация, организатор на събитие като футболния мондиал, в ръцете му ще попадне огромна икономическа власт“, спомня си маркетинговият гуру Патрик Нали, един от близките бизнес партньори на Жоао.

Хавеланж печели с вота на Третия свят. Той обещава да разшири формата на мондиала и това му осигурява инфарктна победа на втори тур, въпреки че Роуз има на своя страна Хорст Даслер, сина на основателя на „Адидас“ Адолф Даслер. Успехът обаче е на път да се окаже пиров - Хавеланж няма пари, за да осъществи грандиозните си планове. В действие влизат политическите му умения. От враг той превръща Хорст Даслер в близък съратник и „Адидас“ се заема с финансирането на бъдещите проекти на ФИФА. „Кока-Кола“ също помага - двете компании и до днес са основни спонсори на световната федерация. Те поемат част от разноските в размер на 8 милиона долара по организацията на първия мондиал в ерата „Хавеланж“ - този в Аржентина през 1978 г.

Подкрепата на рекламодателите е ключова за бъдещето на бразилския президент и на самата ФИФА. Тя се превръща в модел за всяка глобална спортна организация. Парите, които „Адидас“ и „Кока-Кола“ осигуряват, променят лицето на големия футбол. Хавеланж изгражда нов модерен генщаб на централата в Цюрих, обгражда се с огромен административен екип, пиари, финансови и маркетингови специалисти. „Неговата“ ФИФА показва пътя. Бумът на спортния маркетинг обаче върви ръка за ръка с далавери и подкупи за милиони долари. Хавеланж сключва сделки с дявола, съюзява се с военнопрестъпници, предава най-близките си. Емблематични са отношенията му с аржентинския вицеадмирал Карлос Алберто Лакосте.

„Верен приятел, семеен човек“

Аржентина е домакин на световните финали през 1978 г., останал в историята като „мондиала на танковете“ заради режима на хунтата на генерал Хорхе Видела. Първоначално шеф на организационния комитет на първенството е Омар Актис, който е убит по време на военния преврат през 1976 г., и мястото му заема Лакосте. Говори се, че Актис е ликвидиран именно от Лакосте.

Вицеадмиралът мобилизира огромен финансов ресурс, за да покаже позитивното лице на Аржентина пред света по време на първенството. Вложени са огромни суми за построяването на стадиони, пътища и инфраструктура, въпреки че народът има отчаяна нужда от болници и училища. Раздават се подкупи по време на самия турнир. Говори се, че Перу получава еквивалента на днешните 50 милиона долара, за да загуби с 0:6 от домакините - резултат, нужен им, за да изместят родината на Хавеланж Бразилия от директния сблъсък за трофея. Гласът на критичните медии е запушен; противниците на режима са преследвани.

Докато Видела открива първенството с реч, пълна с фрази като „мир, приятелство, човешки права и живот в хармония“, на няколкостотин метра от стадиона се провеждат изтезания на политически дисиденти. Триумфът на „гаучосите“ със световната купа е представен като победа на обикновения аржентинец. Всичко това - с благословията на новия футболен властелин Жоао Хавеланж, страстно желаещ първият му мондиал да протече при невиждан успех. Лакосте, който е братовчед на Видела и за кратко дори е държавен глава на Аржентина през 1981 г., се превръща в любимец на президента на ФИФА. Заради „усилията“ си по организацията на мондиала получава вицепрезидентски пост в световната футболна централа.

След падането на режима през 1983 г. е съден за корупция, но това не пречи на кариерата му във ФИФА. Лакосте представлява Аржентина на жребия за световното в Мексико през 1986 г., което впоследствие, случайно или не, отново е спечелено от „гаучосите“.

Хавеланж е свързван и с Кастор де Андраде, сочен за глава на мафията в Рио де Жанейро и уличен във връзки с колумбийските наркобарони. През 1994 г. Андраде е осъден на 6 години затвор за мошеничество, а Хавеланж собственоръчно пише показания в негова защита: „Кастор е верен приятел, семеен и достоен човек, приятел на спорта.“ Разследванията на бразилската полиция вадят скандални факти за президента на ФИФА, който е получавал подкупи и скъпи подаръци от Де Андраде. Хавеланж обаче минава метър. Той е зает с велики дела - да превърне световното по футбол в най-голямата сцена за „среща на народите“. И в машина за пари, разбира се.

Разривът с Пеле

Под крилото му ФИФА започва да печели колосални суми от телевизионни права. През 1987 г. е сключена сделка за 440 милиона долара, с която централата продава правата на Ай Ес Ел за следващите три мондиала на територията на Европа. Спомената маркетингова компания е собственост на... Хорст Даслер.

През 1998 г. контрактът, отново за три първенства накуп, вече е на стойност $2,2 милиарда. Световното става най-гледаното събитие - по време на управлението на Хавеланж форматът на първенството нараства от 16 на 32 отбора. По пътя към тоталната глобализация на играта Жоао не се спира пред нищо. Краля на футбола Пеле, когото той развежда като панаирджийска мечка в кампанията си през 1974 г., получава лична забрана от Хавеланж да присъства на жребия за световното в Щатите през 1994 г. Легендата си позволява да влезе в конфликт със зетя на Хавеланж - Рикардо Тейшейра, което го вкарва в дългогодишна война с президента на ФИФА. Двамата стигат до крайности през 1997 г., когато Пеле като министър на спорта прокарва закон, според който футболните клубове в Бразилия стават търговски дружества, а футболистите получават много по-добри договори. В отговор Хавеланж заплашва, че ще забрани на бразилския национален отбор да участва на световното във Франция през 1998 г.

Това така и не се случва - Хавеланж вече е обявил, че през същата година ще слезе от трона. На 82 обаче все още си го бива и успява да манипулира вота за негов наследник. Съперници са президентът на УЕФА Ленарт Йохансон и генералният секретар на ФИФА и протеже на Хавеланж - Сеп Блатер. На едно от заседанията на изпълнителния комитет шведът Йохансон зове Блатер да се оттегли от заемания пост, ако иска да участва в изборите за президент, за да не влияе върху делегатите.

Хавеланж обаче отказва и закрива заседанието още преди искането на Йохансон да бъде гласувано. Шефът на УЕФА е обещал, че ако спечели, ще разследва финансовите практики във ФИФА по време на управлението на Хавеланж. Заканите му остават блян - Блатер печели със 111 на 80 гласа въпреки обвиненията в купени гласове. Швейцарецът поема щафетата. И продължава по добре отъпкания път...
***
През 2008 г. международно разследване уличи Хавеланж в мащабни далавери и корупция. Само за периода 1992-2000 г. той и Рикардо Тейшейра (ръководил бразилския футбол цели 23 години) са получили около 25 милиона долара подкупи от Ай Ес Ел.

След сделка с швейцарската прокуратура двамата върнаха 5 милиона долара. Поради напредналата си възраст Хавеланж не попадна зад решетките. В рамките на същия процес стана ясно, че Ай Ес Ел е изплатила рушвети в размер на 140 милиона долара на различни функционери на ФИФА в периода 1989-2001 г.

Жул Риме – баща на световната купа и герой от Първата световна

Французинът Жул Риме управлява ФИФА в продължение на цели 33 години (1921-1954). По негова инициатива се провежда първото издание на световното първенство през 1930 г. в Уругвай. За идеята си получава номинация за Нобелова награда за мир през 1956 г., но умира броени месеци преди церемонията. Отличието остава без притежател.

За разлика от модерните си последователи на футболния трон Риме е идеалист и вярва, че е възможно държавите да разрешават конфликтите помежду си на зеления терен. Самият той е изпитал ужасите на войната.

Жул е един от основателите на ФИФА през 1904 г. Първият глобален световен конфликт го заварва в родината му, докато крои планове за създаване на голям международен футболен турнир. 40-годишен е мобилизиран на фронта и взема участие в една от най-кървавите битки в човешката история - тази при река Сома. Заради проявеното мъжество стига до чин подполковник и получава кръст за храброст. След края на войната се връща към любимата игра и през 1921 г. става третият президент на световната централа. 9 години по-късно мечтата му става реалност - играе се първият мондиал, спечелен от домакина Уругвай.

Оригиналният трофей е наречен „Жул Риме“ в негова чест. През 1970 г. купата завинаги става притежание на Бразилия, която изкачва световния връх за трети път.