7401 | 18 апр. 2021 | 08:58

Кураторът и арт консултант Ирина Баткова разкрива как се работи в международни проекти. Наталия Бояджиева за Норвегия и странните нрави там. При Червените колобуси в Занзибар

Като нямаме възможност да бродим по света, светът ни идва на крака. Засега само в областта на изкуството и под формата на Хербариум, но кой знае какво ни е подготвило бъдещето. Ако се чудите що за Хербариум съхранява международни творби, пояснявам. Това е проект с автор Ирина Баткова, чиято цел е да се създаде колекция, запечатала в кутии съзидателната енергия на различни поколения артисти по целия свят. Съдържанието на всяка кутия е придружено от описание и звуков файл с гласа на автора, които са представени в изложбата и на уебсайта към проекта.

Поканените от куратора на „Хербариум“ художници посочват  двама нови участници, които да пресъздадат своите чувства в кутии.  Така се проследяват креативните контакти в света на изкуството.

Разговарях по телефона с Ирина Баткова не само за авангардната й идея, а и за това как се работи като куратор на мащабни експозиции в толкова различни страни като Турция и Русия.

Тя разкрива как се променя съвременното изкуство в световен мащаб покрай пандемията.

Ирина Баткова е и създател на Арт проджект депо – независима платформа за проекти, които изследват съвременния свят и неговите политически, икономически, културни и исторически параметри. Оказва се, че в наши дни световните галеристи се връщат към „аналоговите“ начини на общуване.

Изложбата Хербариум ще бъде в национална галерия  Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство до 31 май.

В животинския свят често пъти отношенията са като в човешкия. При редките маймунки Червен колобус, например, най-хубавите плодове се дават на елита. Май ви заинтригувах. Хайде тогава към Джозани Чвака бей в Занзибар - единственото място на планетата, където се въдят сладките шебечета.

Още за Червените колобуси – четете тук https://dromomania.bg/2021/04/10/%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b1%d1%83%d1%81%d0%b8-%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d1%8a%d1%82-%d1%8f%d0%b4%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d0%b9/

Журналистката Наталия Бояджиева  ни е водила в Покана за пътуване при племена наемни убийци и човекоядци на Филипините и е разказвала как край Пънлай в Китай  две морета се сблъскват, без да се слеят. Наталия е автор на книгите Светлина от Изтока и Лицата на Филипините.

Този път, обаче впечатленията й са от значително по-питомна държава – Норвегия. Тя се озовава там след три години в Китай и преживява културен шок.

Наталия Бояджиева никога не се задоволява с повърхностен поглед към държавата, в която се намира и се опитва да задълбае в местната душевност. Дори когато става дума за отнемане на деца от родителите. Гостенката ни добавя още щрихи.

Тя е член на Абужет – българската секция на Световната федерация на пътуващите писатели, която отбелязва своята 65-годишнина. Затова минаваме на по-ведри теми. Като например какво е усвоила на курса по норвежки. Оказва се – почти нищо, защото класа уж за начинаещи всички говорели перфектно. Но пък си намерила руска приятелка, с която обикаляли по изложби и концерти. Включително и в дома на Едвард Григ.

А със съпруга си журналистката посещава Паркът на мечките, където уж тромавите животинки се катерят по дърветата.

Сладкодумната Наталия Бояджиева, която пише честно,  не посрами колегите-пътешественици Ясен Антов и Валери Петров, присъединили България към Световната федерация на пътуващите писатели преди 65 години.