Казват, че българската домакиня от нищо може да направи две неща - салата и семеен скандал. Не знам как стои въпросът с умението на българския министър да прави салати, но в произвеждането на скандал от нищо се оказва ненадминат. Последният водевил с американското въоръжение у нас убедително го демонстрира.
Покрай десетките изявления, контраизявления, уточнения, коментари и хипотези от изминалата седмица е много трудно да се проследи откъде тръгна всичко и как започна да се надува балонът. Можем например да видим на Фейсбук страницата на американското посолство в София една снимка, на която някакъв танк изпълзява от търбуха на самолет на бургаското летище. Дали оттам или от другаде, но в медиите и общественото мнение се развихри бурна игра на танкове. Два дни по-късно американският министър на отбраната Аштън Картър, пребиваващ на посещение в Талин, съобщи, че в шест държави от Централна и Източна Европа, в т.ч. България, ще бъде разположено американско тежко оръжие, за което е налице и съответното съгласие. Единиците тежко въоръжение са общо 250, от които 90 танка, останалите са бойни пехотни машини и самоходни оръдия. Главнокомандващият силите на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав в интервю за немски вестник посочи същото число, но обяви въоръжението за натовско.
Генералният секретар на НАТО Столтенберг беше приветствал американската инициатива. Все пак
дали техниката идва под шапката на НАТО
или по силите на двустранни споразумения на Вашингтон с шестте държави, не е само технически въпрос. Така или иначе някои от лидерите на назованите поименно държави получатели декларираха, че имат нужда от тази техника и намират присъствието Ӝ за важно за националната си сигурност. Българският военен министър Николай Ненчев, оказал се пръв на топа на устата у нас, информира обществеността, че искане от САЩ за подобно разполагане няма, поради което няма и съгласие, а ако такова искане постъпи, то ще бъде разгледано с цялата изискуема отговорност. В случая министърът, освен дето не знаеше нищо, се опираше на думите на върховния главнокомандващ президента Плевнелиев, който седмица по-рано беше обяснил, че няма предложение от страна на задокеанските ни партньори. Няма предложение, твърдят Плевнелиев и Ненчев. Има съгласие, твърдят Картър и Брийдлав.
След което Ненчев бързо затъна в пищната бродерия на собствените си версии. Разбра се, че имал среща с американския посланик у нас Марси Рийс, на която не било уточнено колко именно ще бъде техниката. Известно било само, че колкото и да е тя, ще стои в България до края на годината. Опроверга го външният министър Даниел Митов, според когото става дума за учение и че се знае точният брой на техниката и точният брой на хората, които идват, а също и кога ще си заминат обратно. Учение или разполагане? Отново въпрос, който не е технически и по който институциите първоначално не можаха да постигнат консенсус. Митов впрочем намери форма да опровергае и себе си, като обеща, че щом се изяснят параметрите на предстоящото учение, те ще бъдат оповестени публично. Дали говорим за сега протичащо учение, за бъдещо учение или за нещо трето,
за зрителя потъна в мъгла
Премиерът Бойко Борисов се намеси в спектакъла от Брюксел, за да препоръча на Ненчев да успокои обществото, като отиде в парламента и даде цялата нужна информация. От думите му беше трудно да се предположи знае ли самият той нещо, освен че проруските сили се възбуждат от танкове. За проруските сили сигурно е вярно, все пак премиер го казва, но ето че лидерът на БСП Михаил Миков се притесни, че танковете ще изплашат немските туристи по Черноморието. Танковете успяха да изплашат всички и с непрекъснато вариращия си брой. Ненчев излезе пред Народното събрание, поправи се, че не става дума за разполагане, а и той като колегата си Митов мисли, че е учение, и изчисли, че от обявените от Картър 250 танка на България ще се паднат 40. На БСП беше лесно да го опровергае, че Картър не е говорил за 250 танка, а за 250 единици техника, от които танковете са 90, и България е изтеглила билета с числото 15. Остана загадка дали министърът на отбраната различава танк от други бойни единици, във всеки случай и той настоя, че въпросните машини няма да векуват тук, а ще се придвижат „където е необходимо“. Добре, но колко са? Министерството на отбраната се притече на помощ на своя шеф, за да преброи американските танкове в България и да ги фиксира на два броя. Командващият американската морска пехота в Европа и Африка ген. Норман Кулинг намери време да опровергае всички български министри заедно и поотделно с изявлението си, че у нас ще пристигнат точно 4 американски танка за учение в Ново село. Ненчев тръгна да се позовава на напуснатия от Русия Договор за обикновените въоръжени сили в Европа, според който на наша територия може да се поберат много, много повече танкове. Двамата с Митов си стиснаха ръцете, че
за всичко е виновен Станишев
защото машините идвали по споразумение, подписано по негово време, и че в този смисъл днешното правителство не носи никаква вина. Обединиха се и около тезата, че решението, за което не са знаели, е взето на срещата на върха на НАТО в Уелс през септември м.г., на която единият е присъствал. Президентът Плевнелиев даде своя принос към осветляването на казуса с похвалата си за „ясните и категорични становища“ на Ненчев и Митов. Ето точно в този момент публиката вече беше подготвена на сцената да излезе лейтенант Грубер от „Ало, ало“ с малкия си танк.
Комедията би била доста забавна и освежаваща, ако не засягаше националната сигурност и ефективността на институциите. По-забележителна липса на синхрон между държавни ведомства не можем да измислим, с колкото и богато въображение да сме надарени. Получава се почти като в ситуацията с реформите, където не личи обща правителствена политика, а отделни сектори, отстъпени под аренда на различните партии. Реформи на РБ в здравеопазването, съдебната система и образованието, реформи на АБВ в пенсионната сфера, реформи на ГЕРБ в службите за сигурност. Както гласи поговорката, всяка коза - на свой крак. Сега, покрай прословутото американско въоръжение, двама министри от един и същи кабинет не бяха в състояние три дни да се наговорят и да си измислят обща версия, и то когато светлината на прожекторите е насочена към тях и конкретния казус. По-добре да не си представяме какво си мислят американските ни партньори за нас и как работят с подобни екипи. Българската игра на развален телефон навярно в един момент е станала досадна дори на свикналите с какво ли не специалисти от Държавния департамент и Пентагона. Но това са кадрите тук, а те решават всичко.
В суматохата нашите институции съумяха да постигнат точно обратното на онова, което вероятно са целели. Породиха страхове в обществото, несигурност, „истерия“, ако използвам термина на Митов. Наложи се усещането, че става нещо нередно, щом компетентните фигури увъртат, отричат, оправдават се, сменят си час по час позицията. И хората са в правото си да се притесняват. Година и половина в близост до нас бушуват тежки конфликти. Днешните управляващи натрапчиво ни внушават, че се намираме в „хибридна война“. Какво значи „хибридна“, обществото едва ли е напълно наясно, но
думата „война“, повтаряна толкова често
няма как да вдъхва успокоение. И изведнъж - танкове. 2, 4, 15, 40, много са, малко са, тук са, ще дойдат, ще си отидат, ще останат, ще се разполагат, ще правят учения, ще вървят другаде. Ще се почувстваш не толкова защитен, колкото объркан.
Институциите направиха и друго. Вместо да покажат увереност, че това, което се случва, е необходимо и в наш интерес, за да убедят скептичното към всякакви военни теми общество, те започнаха да се извиняват. Договорено било някъде. Ние сме били част от ЕС и НАТО и трябвало. Станишев го започнал и отнемайкъде ни се налага да го продължим. Бягство от отговорност в класическия му вид. Може и да става дума за страх от хората и страх от Русия. Тогава да обяснят на българските граждани какво искат от нас и защо, а на международните ни партньори, че България е специфичен случай. Че не е Естония. Могат ли? Много от българските политици искрено вярват в думите на Тодор Живков, че от всички изкуства за нас най-важен е циркът.