Във връзка с излязлата информация, че язовир "Бели Искър" е потенциално опасен потърсихме за коментар хидроинженер с дългогодишен опит на съоръжението.
Според инж. Добромир Чакърски стената на язовира е здрава, а ремонтът се налага, за да се усвоят значителни средства, отпускани по проект.
Хидроинженерът коментира и предложението за отклоняване на вода от язовир "Белмекен" за Перник през София. Според инж. Чакърски налягането на водата за периферните квартали на столицата, които пият вода от Рилския водопровод, може да бъде намалено.
Ето и целият разговор с експерта:
- Защо язовир "Бели Искър" е обявен за потенциално опасен?
- Аз не знам кой реши, че стената е опасна. Къде и каква и от кого е направена експертиза за нейното състояние или някой след 2002 е измислил проблема с цел усвояване на някой и друг милион. Кога е направено обследване, което поставя стената в списъка на опасните? Вписано ли е в анализите на стената кое точно е опасно: преобръщане , хлъзгане или опасни напрежения в тялото на стената?
От пресата разбирам, че стената не отговаря на нормите за земетръс. Искам да отбележа, че ако са се променили нормите, то всички язовири от прил. 1 на чл.13 от Закона на водите трябва да се преизчислят, защото и техните резултати ще са с влошени показатели т.е. опасни. Задължително трябва да бъде даден отговор на този въпрос. Задача, която могат да решат само експерти-язовирджии, геолози, земномеханици. Ако в случая това е причината, то се касае за загуба на воден ресурс за потребителите. Всеки ограничен милион вода от обема на чашата намалява регулиращата способност на водохранилището с 2.5-3 млн м. куб воден оток в реката /специфичен термин, който читателите трудно ще разберат/ или в случая се касае за загуба от около 10 млн.годишно.
Само за сведение: Докато се грижех за язовира 1998-2002, преживяхме едно земетресение с магнитут 4,5. Стената го „преживя” без проблеми, както и Вранчанското земетресение през 1976 г. Така, че едно обследване, вземане на проби по установения ред трябва да съпътстват една добра експертиза. Ако тази, която е направена, е една студентска курсова работа, то коментарите са излишни.
- Какви ремонтни дейности по съоръжението са правени досега?
- Водният откос на стената на язовира беше ремонтиран през 2002 г., защото пропускаше вода. Ремонтът се състоеше в поставяне на геомембрана. В резултат на тези пропуски на вода през тялото на стената беше изнесена на места свободната вар от цимента, като размерът на деструктурирания бетон възлизаше на около 15000 куб метра. Проектът за ремонта в частта за геомембраната не беше добър. Преди ремонта пропуските бяха около 9 литра в секунда, а след ремонта повече от 12 !!!
Тези 15000 кубика бяха инжектирани с цимент и масивите заздравени. Или възстановихме якостта на стената, но не постигнахме подобрение във филтрациите през нея. През 2003 г напуснах "Софийска вода". След това през 2012 или 2013 бях поканен от г-н Салеси да се върна в "Софийска вода" във връзка с предстоящия ремонт на язовира. Отказах.
- Чия собственост е язовирът в момента? Кой го стопанисва?
- Язовирът беше включен в концесионният договор на "Софийска вода". Разрешението за строеж се издаде от община Самоков., тоест общинска собственост. Но при наводнението в с. Бисер по препоръка на Бойко Борисов трябваше да се направи една голяма компания и се заработи в посока всички язовирите да отидат в предприятие „Язовири и какади”-НЕК. И слава Богу, че това не стана. Сега разбирам, че оттогава язовирът е безстопанствен!!!, след като се очаква неговото предаване в Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", което ще е към Министерство на икономиката. Предполагам, че това е причината да не бъде започнат ремонта до този момент. И пак подчертавам. Нужно е професионално обследване.
- Значи не е вярно, че "Бели Искър" е един от най-опасните язовири у нас?
- За мен не е вярно! У нас има 52 значими язовира, от които в момента едни от най-сигурните са двата тук – "Искър" и "Бели Искър". Вдига се ненужен шум! Колко от специалистите, които твърдят, че язовирът е опасен, са хидроинжинери? Колко са значимите специалисти от тях.
Познавах лично тези, от които ние младите учехме занаята от тях. Всичко това за което говорим, е описано в доклади и експертизи от покойните Здравко Календеров, Камен Дамов, геолог Кюркчиев, баща ми и други. Бог да ги прости!
- В такъв случай защо през 2018-та година Министерски съвет прие решение за основен ремонт на язовира с мотива, че язовирната стена е опасна?
- Някой им е поднесъл нещо. Какво е то, не знам. Аз твърдя, че няма проблем с язовирната стена, но ако някой твърди друго – нека излезе с експертизата си. Би трябвало да е проведен някъде експертен съвет и да е направен анализ след периодичното изследване на "Бели Искър".
Аз знам, че в годините на концесията е изготвен един анализ, на който бях един от рецензентите. За повече подробности може да отговорят от "Софийска вода".
- Какво мислите за решението Перник да взима вода от водосбора на "Белмекен" през София. Възможно ли е водоподаването в столицата да бъде нарушено?
- София се водоснабдява основно от три източника – Витоша, Рила и язовир "Искър". Витошкото водоподаване е спряно и пренасочено към Перник, където се пълни язовир "Студена". В столицата Витошкото е спряно, тъй като водата съдържа манган и не отговаря на нормите за питейна вода. Поне така беше до 2003.
Другата вода е по Рилския водопровод в размер на около 1700 л до апаратна камера „Симеоново” и след това около 300-400 л отиват за „яката” на София в посока Банкя.
Или около 1200 към резервоар „Лозенец” в Семинарията. Там се смесва с вода от яз. "Искър" и от там постъпва в центъра на София. Тук колегите от "Софийска вода" може да ме поправят, ако греша. Беше отдавна.
Остатъкът от 400-500 литра отива за яката на столицата – Симеоново, Драгалевци, Бояна и стига до Банкя. Този водопровод е направен навремето, за да пие Тодор Живков рилска вода. Освен това вода от Рилския водопровод взима и гр. Самоков.
С настоящата идея искат от най-далечната точка в посока към Перник – резервоар "Мало бучино" да се сложи помпена станция и да се пусне водопровод дълъг 13,5 км. Искам да се разбере от всички, че се иска голяма помпена мощност, за да стигне водата до там. Трябва да се провери дали участъкът от Симеоново до Мало Бучино ще проведе тези 300 литра плюс литрите, нужни за яката на София до Банкя. НО! Това ще решат колегите специалисти по помпени станции.
- В такъв случай възможен ли е режим на водата в столицата?
- По-скоро не. Но не съм сигурен дали водите прехвърляни от "Белмекен" и който чрез "Бели Искър" и водопровода ще стигнат до Перник, ще са достатъчни, ако зимата се задържи топла. Причината е, че язовирите у нас се пълнят от т.н. снежен запас, а не от дъждовен такъв. Ако се запази такова времето, има голяма опасност да започне да не стига водата и за периферията на София. Пак казвам, че основната част от столицата се захранва от друг водопровод и там няма да има проблем. Големият проблем е, че Искър не може да помогне с водите си, колкото и да са те, на частта от София, захранвана от Рилския водопровод. Такива са просто системите/схемите. Предполагам, че и г-жа Фандъкова снае за тези неща Най- странното в случая е, че никъде в медиите не се появи специалист хидроинженер да изкаже мнение, становище и т.н.
- Според г-жа Фандъкова може да се вземе вода и от язовир "Огняново". Как стоят нещата там?
- Язовирът беше направен, за да подава вода за МК "Кремиковци". По този начин щеше да се сложи край на водовземане от големия Искър. Познавам отлично язовира. Там започнах кариерата си на млад специалист през 1980 г. За да се направи язовирът за питейни нужди, първо трябва да се изследва водата, дали е годна за пиене и тогава да се направи проект. Обръщам внимание, че водосборът на язовира се формира в участъка на мини, в които се добиваше уран. Освен това язовирът се пълни и с деривация „Габра”. Нека си кажат думата специалистите по качествата на водите, иначе ще заприличам на проф. Константинов, когото уважавам и който явно не знае едно явление във физиката наречено „хидростатичен парадокс” при водни натоварвания и плаши хората с катастрофи и др. апокалиптични картини.
________
Добромир Чакърски е хидроинженер специалист по проучване, проектиране и експлоатация на хидротехнически обекти. Опит в проектирането и експлоатацията на язовирни стени и съоръжения към тях, с над 40-годишен опит. Работил в България и Сирия в град Алепо.
Бивш Началник отдел "Водни ресурси" в предприятие "Язовири и каскади".
Бивш главен инженер
Бивш мениджър по ремонта на яз. "Бели Искър".
Бивш Началник отдел „Довеждащи водопроводи” при Софийска вода
Пенсионер от 2018 година.