„Всяка година бракуваме хиляди газови бутилки, които са се раздули. Това означава, че всички те са били в състояние малко преди взрив“, съобщи пред журналисти инж. Георги Георгиев от „Синергон“, компания член на Българската петролна и газова асоциация (БПГА).
При вече зимните температури навън браншът припомни основните правила за използването на втечнен газ пропан-бутан в бита.
Преди всичко газовите бутилки трябва да имат симетрична форма, не бива да са деформирани. Там, където са се образували подутини или вдлъбнатини, бутилката е отслабена и трябва да се бракува. Обикновено това става за сметка на компаниите оператори, които предлагат втечнен газ чрез замяна на пълни бутилки за празни
„Човекът решава да си смени раздутата бутилка с хубава, оставя деформираната на наш стелаж и си взима нова“, обясни инж. Георгиев. Около 70% от бракуваните бутилки са раздути заради груби нарушения на правилата за употреба.
Газовите бутилки представляват опасно оборудване и подлежат на държавна проверка веднъж на 10 години. Те не бива да се пълнят на бензиностанции, макар че това излиза малко по-евтино.
Основната причина за това е, че бутилките за газовите инсталации на автомобилите се пълнят по показател „ниво“, докато тези за бита са по показател „маса“. Бензиностанциите разполагат с нивомерни отсекатели, които спират пълненето, когато се достигне нужното ниво. Но е заблуда, че тези устройства вършат работа и при зареждането на бутилки за бита.
Има и съществена разлика в налягането. На колонките по бензиностанциите то е 10-12 бара, докато в бутилките за домакинствата е 3,5-4 бара.
Контролът на масата е най-важното при зареждането на бутилките. В пълначните станции те се претеглят и след това се запълват до 80% от вместимостта им при температура 15 градуса. Масовите бутилки се зареждат с 10 кг, като остават празни 1,3 кг. Този буфер осигурява безопасно разширяване на втечнения газ, когато външната температура се повиши. Без него бутилката ще започне да се раздува.
Ръждясалите бутилки също трябва да се бракуват. Според правилата корозията е допустима до 20% от повърхността на съда. Малко хора например си правят труда да обърнат бутилката и да погледнат дъното й, а ръждата тръгва първо оттам.
В пълначните станции внимателно се прави проверка за херметичност на бутилката. Тя зависи от иглата на вентила и плътността на резбата му. В 90% от инцидентите с взрив на газ е имало изтичане от вентил.
Годишно на българския пазар се използват 380-400 хил. тона втечнен нефтен газ. Около 90% от тях се продават като автомобилно гориво. Втечненият газ за бита е само 5-6%, а останалите количества са за малки индустриални потребители – пекарни, сушилни, производители на стъкло и керамика и други.
Независимо от сравнително малкия пазарен дял, броят на газовите бутилки е огромен – в страната са в употреба са над 2 милиона. Цената на масовите бутилки е между 20 и 30 евро, а всички разходи по поддръжката добавят още 15% върху стойността. Това са скъпи и рискови инвестиции. Един оператор купува 20-40 хиляди бутилки, но когато клиентите му започнат да зареждат по бензиностанциите или при други фирми, той не получава възвръщаемост. А клиентът не мисли, че два-три пъти ще му е евтино, докато бутилката не гръмне и не му паднат стените в апартамента, коментира Ангел Ангелов, изпълнителен директор на „Ви-газ“, също член на БПГА.