27765 | 20 ноем. 2015 | 14:15

Населението на мегаполиса е почти колкото на България, нагъчкано върху 1100 кв.км. Апартамент от 100 квадрата струва над 6 млн. долара

Сигурно съм прекалила с романите на Джеймс Клавел, но наистина всеки, който е чел „Тайпан” и „Търговска къща” има идеалистична представа за Хонг Конг, за зеления хълм Виктория, кварталите Абърдийн и Новите територии, за тесните колкото един човешки силует улички и главозамайващите небостъргачи.

На място разбирам, че идеалистичната ми представа си е чиста истина и 200 години по-късно от времето, когато се развиват историите. Защото мегаполисът с население колкото България, но върху едва 1 100 квадратни километра на 260 острова, очарова с умението да съчетава азиатските традиции с британското колониално влияние и лек космополитен привкус.

Хонг Конг! Макар на снимките да прилича на игленик от небостъргачи, всъщност между тях има въздух и изненадващо много зеленина на облагородените хълмове. Разбира се, в град, където земята е най-кът са построили летището на изкуствен остров в морето и това е най-скъпата стока.

Например, на мястото, където днес е построен високият и тесен хотел „Панорама” с изглед към залива е имало само два магазина, но канадският инвеститор (с дръпнати очички) е купил парцела на баснословна цена няколко пъти по-висока от тази за издигането на 40-те му етажа. Но пък билдингът се е изплатил за 2 години. И гъделът му е не толкова в лукса, защото поради липса на място няма басейн, а в стъклените стени на стаите и баните, при които имаш чувството, че взимаш вана направо върху светлините на града.

Най-забележителното в Хонг Конг е архитектурата. Тя е толкова импозантна, че Холивуд е избрал там да снима „Батман-4”. Градската управа и полицията в продължение на няколко месеца затваряла райони и съобразявала уличното движение с кинаджиите, но пък премиерата в Хонг Конг и за града това бе отлична реклама.

Другата жива реклама е екшън-героят Джеки Чан и къщата му, прилична на крепост, кацнала върху хълма над местния голф-клуб. Плюс 150 години британско владичество, съчетано с 5000-годишна китайска история.

Ще осъзнаете размахът, с който строят в Хонг Конг не по вратоизкривяващите небостъргачи, а по това как са пренесли тухла по тухла триетажната колониална постройка Мъри Хаус от центъра на брега. В старинната британска къща е разположен морският музей и си изглежда сякаш винаги е била там, а не е отстъпила парцела си на над 100-етажната сграда от офиси на световни фирми.

Доказателство как древно и съвременно си живеят мирно и кротко е Ман Мо Темпъл. Сгушен между модерните сгради в храма времето е спряло. Пред него е пещта, в която богомолците изгарят листчетата с молитвите си, за да могат чрез пушека да стигнат по-бързо до Буда. А вътре прошенията им, написани върху червени бележки, се веят под плетени ракитови фенери. Въздухът е толкова гъст от благовоните пръчици, че може да се реже, а храмовите врати са като произведения на резбарското изкуство.

Приключение за сетивата е кварталът, наречен „Улица на изсушената морска храна”, но всъщност там се продават не само традиционни азиатски продукти, ами цярове от китайската медицина. В магазинчетата никой не се стряска от прерапирани елени и сърни в цял ръст или опънати върху дървени пръчки гушерови кожи. Лястовичите гнезда, от които се прави полезна за имунната система, но баснословно скъпа супа са спретнато подредени в кутии. А в красиви лакирани рамки са поставени корени от женшен на стойност 10 000 евро.

Повечето неща там европеецът не само не знае за какво точно служат, а и не смее да пита. Макар китайците охотно да споделят, че огромните хлебарки, нанизани спретнато на шиш, не са като гнусните домашни твари,ами се въдят в оризищата, „чисти” са, пълни с протеин и „ужасно вкусни”.

Впрочем, вкусът на хонг-конгци дори и при модерната младеж, май е леко извратен, понеже хитовата напитка в момента е „Джони Уокър” черен етикет и зелен чай с много лед в огромна кана.
Кварталът на заведенията се нарича „СоХо” и из тесните му живописни улички човек може да види всичко – от „Старбъкс кафе”, през традиционен японски ресторант и класически английски пъб до улични сергии с цвъртящи китайски манджи. Плюс дискотеки, хотели и клубове.

Забележителност на квартала е най-дългият ескалатор в света – 2,7 безкрайни километра нагоре по хълма. (Понеже целият Хонг Конг е разположен на баир почти няма полегат булевард, освен около залива, където са най-скъпите жилища).

Южната част на острова отвежда туриста към „Принцът и просякът”. Макар хората от джонките да са се превърнали повече в атракция. Става дума за огромен залив в подножието на небостъргачите, наречен Абърдийн, където първите няколко пояса от пристаните са посветени на богаташките яхти.

По-навътре е невероятната пъстрота на бедняшки лодки, ръждясали и очукани кораби. На тях хората се раждат, работят, умират и са нещо като държава в държавата – имат си собствено правосъдие и закон. Преди Хонг Конг да бъде присъединен към Китай като свободна икономическа зона през 1997 г. на джонките (така наричат лодките-жилища) се тъпчеха и всички бегълци от родината-майка.

След изтичането на британско-китайскиа договор територията се върна към най-голямата социалистическа дърава, но запази не само икономиката, а и валутата си. И е предпочитана дестинация от китайските туристи – по официални данни само до месец май над 12 млн. посетители са се наслаждавали на Хонг-Конг.

Другият залив, Репълс Бей е предълъг плаж с хотели и голф-игрище. Пясъчната ивица е за всички, но за да станете член на голф-клуба трябва да платите еднократна такса от 2 млн. хонгконгски долара ($1=7,9 HK) плюс годишните вноски. На брега на Южно китайско море и храмът на Лейди Буда.

Всъщност така наричат бог, който изпълнява желания и има леко женствен, да не кажа травеститски, вид. В храма на особена почит е невзрачна фигурка от черен камък, пред която опашката не секва. Всички се надпреварват да я галят и ритуално да пъхат ръце в джобовете си – било на богатство. Едва се вредих от пълчищата китайци с въртеливи движения статуя-джоб.

А след като сте си осигурили пари от дашното божество при Лейди Буда можете да се отбиене на Стенли Маркет. Това е Меката на туристите! Тук се продават всички онези сувенири и „безделушки”, които ще отнесете на приятели и роднини. Китйски фенери, лични печати с гравирани европейски имена с йероглифи върху камък, чаши, чинии, пепелници, фланелки, фигурки на Буда и маски на страшилища.

Но ако ви се отвори пък към Хонг-Конг не пропускайте за нищо на света приключението „Алба Луна”. Това е кораб с алени платна, който нощем обикаля залива. Феерията е невероятна! Светлините на Хонг Конг се оглеждат в небето и във водата, докато си пиете шампанското. Безсмъртните снимки стават още преди да се качите на палубата. От кея се виждат блесналите под залеза небостъргачи. Един от тях прилича на кюлче чисто злато. И най отгоре му пише Цюрих, естествено. Някаква сграда в далечината напомня операта в Сидни, облаците рисуват причудливи картини върху огледалните стъкла.

Корабът плавно се носи по вълните, алените платна напомнят за приказката на Алексей Толстой, а един от сервитьорите знае къде е България. Какво повече му трябва на човек освен да не спира да шрака с камерата си как Хонг-Конг се отразява жизнерадостно в залива и сякаш намига с милионите си цветни очи.

От 20,00 часа започва симфонията на небостъргачите. Дирижирано от компютър художественото им осветление ги кара да светкат и гаснат в тон с мелодия, огласяща залива. Финалът е бравурно лазерно шоу. И пак гледки, и пак снимки.

Но само защото още не сте се качили на връх Виктория. Хълмът, на който според „непресъхващия извор Джеймс Клавел” живеят само най-богатите и стари фамилии на британската колония. От там гледката е достойна за всяка илюстрована картичка, а след като яхнете кокетната зъбчата железница Peak Tram Ride стигате до най-високата точка.

Горе, естествено, има площадка за фотографите любители. А за онези, които не ги бива сп обектива, и в най-абсурдния нощен час стои дежурен с дигитален апарат, който снима желаещите и монтира образите им върху най-красивия нощен изглед, който е успял да направи през годините. Кадърът наистина е безсмъртен.

Така и така сте се качили - не пропускайте вечерята в Café Deco. Там ястията наистина са произведение на изкуството в чиния. Порциите не са големи, но са така аранжирани, че ви е жал да ги хапнете преди да ги снимате. А от старите плакати по стените може да видите какви филми са давали в Хонг Конг в началото на 20 век.

На остров Лантау е местният клон на Дисниленд, а в Кулуун – Ситито. Благодарение на Олимпийските игри в Пекин, чиито „конски” клон бе в Хонг Конг, тук има изумителен хиподрум. На следващата вечер също няма да скучаете, след като сте вършали с наслада из магазините на най-големите световни марки с ласкави за джоба цени.

Статистиките, че Хонг Конг е един от най-скъпите градове в света се поддържат от цените на жилищата и на квадратен метър земя, а не от етикетите върху храната, например. Но пък гледката към залива е включена в цените и апартаментите с изглед стигат до 6 млн. долара за 100 кв.м.