8091 | 27 юни 2015 | 13:07
Доказателство как в Хонконг древно и съвременно се преплитат е Ман Мо Темпъл. Сгушен между модерните сгради, в храма времето е спряло. Пред него е пещта, в която богомолците изгарят листчетата с молитвите си, за да може чрез пушека да стигнат по-бързо до Буда. А вътре прошенията им, написани върху червени бележки, се веят под плетени ракитови фенери. Въздухът е толкова гъст от дима на благовонните пръчици, че може да се реже.
Приключение за сетивата
е кварталът, наречен „Улица на изсушената морска храна“, но всъщност там се продават не само традиционни азиатски продукти, ами и церове от китайската медицина. В магазинчетата никой не се стряска от препарирани елени и сърни в цял ръст или опънати върху дървени пръчки гущерови кожи. Лястовичите гнезда, от които се прави полезна за имунната система, но баснословно скъпа супа, са спретнато подредени в кутии. А в красиви лакирани рамки са поставени корени от женшен на стойност 10 000 евро. Повечето неща там европеецът не само не знае за какво точно служат, а и не смее да пита. Макар китайците охотно да споделят, че огромните хлебарки, нанизани спретнато на шиш, не са като гнусните домашни твари, ами се въдят в оризищата, „чисти“ са, пълни с протеин и „ужасно вкусни“.
Южната част на острова отвежда туриста към квартала с прозвище „Принцът и просякът“. Макар хората от джонките (така наричат лодките жилища) да са се превърнали повече в атракция. Става дума за огромен залив в подножието на небостъргачите, наречен „Абърдийн“, където първите няколко пояса от пристаните са посветени на богаташките яхти. По-навътре е невероятната пъстрота на бедняшки лодки, ръждясали и очукани кораби. На тях хората се раждат, работят, умират и са нещо като държава в държавата - имат си собствено правосъдие и закон. Преди Хонконг да бъде присъединен към Китай като свободна икономическа зона през 1997 г., на джонките се тъпчеха и всички бегълци от родината майка. Съдейки по стълпотворението на лодките, май все още са си там.
На брега на Южнокитайско море е храмът на Лейди Буда. Всъщност така наричат бога, който изпълнява желания и има леко женствен, дори травеститски вид. В храма на особена почит е невзрачна фигурка от черен камък, пред която
опашката не секва
Всички се надпреварват да я галят и ритуално да пъхат ръце в джобовете си - било на богатство.
От 20 ч. започва симфонията на небостъргачите. Дирижирано от компютър, художественото им осветление ги кара да святкат и гаснат в тон с мелодия, огласяща залива. Финалът е незабравимо лазерно шоу.
Мобилна версия
RSS канали
