13253 | 10 юни 2025 | 14:34

По думите му няколко вълни на изследването за европейски ценности измерват изключително ниска обществена толерантност и много ниско ниво на социално доверие

Имаме процеси на разпад на социалната и обществената ни тъкан, които в последните години са подплатени от разпад на институционалната среда. Липсата на контрол и институции, които регулярно и безпристрастно да си вършат работата, допринася за всичко това.

Това мнение изказа пред БНР политологът Христо Панчугов. Според него потвърждение за това са разкритията около домовете за възрастни хора от последните дни.

"Има една услуга, която става все по-наложителна – тази, която е свързана с хосписите и старите хора, но която в момента просто отсъства на българския пазар. Това също е комплексно – липса на кадри, липса на възможност на голяма част от българското общество да заплатят една адекватна цена на една истински смислена такава услуга, което води до абдикация на всяко ниво – абдикация на хората да търсят решение, абдикация на подобен тип институции да предлагат адекватна услуга, абдикация на държавата да наложи правила там, където очевидно има нарушения", коментира той.

По думите му няколко вълни на изследването за европейски ценности измерват изключително ниска обществена толерантност и много ниско ниво на социално доверие, т.е. на желанието ние да се доверим и опрем на близките хора.

"Ние сме там, където сме, и очевидно не правим нищо, за да станем по-готови", каза политологът, правейки аналогия между тези потресаващи разкрития и готовността ни за еврозоната.

Еврото не е някакво имагинерно бъдещо място, то е част от ангажимент, който ние вече сме поели, припомни той в интервю за предаването "Преди всички".

И добави: "Ние вече сме в ЕС. И това, че толкова години по-късно има подобно ниво на разпад в обществото и в институционалната ни среда е притеснителен сам по себе си. Това, което се случва в момента с министрите, е управление на щетите. Това е опит да се извади кратък политически дивидент или по-скоро да се замаже невъзможността на държавата до този момент да реагира и да се намеси в подобен тип ситуации, както и да се създаде усещането, че други подобни ситуации вече не са възможни".

"Еврото се наложи като някакъв имагинерен проточовешки образ на враг, който ние можем да борим сравнително лесно, т.е. вече е на ниво на ирационалното, на страхове, които хората считат за актуални, обективни, но те не са съвсем рационални. Това не може да се пребори нито с кампания, нито с рационални аргументи. За съжаление този момент е отминал. Ще продължим да виждаме желание да се доизчиства този образ, да се ползва той за радикализация, за управление на обществени нагласи, за мобилизация по една или друга тема. Месеците, които ни очакват, не смятам, че ще минат без продължаване и на протестите, и опит поне да се ескалира или радикализира това упражнение. Това не може да бъде преодоляно вече с каквато и да е информационна кампания, но може да бъде управлявано и може да бъде направено така, че да не се позволи подобна ескалация, радикализация и разрастване на тези щети", коментира Христо Панчугов. Според него единственото, което би помогнало в тази ситуация, е възможно най-бързо да се въведе еврото.

Колкото повече политиците излизат от този разговор за врага, който някакви хора се опитват да преборят, наречен евро, и започнем да говорим за същността на това, което се случва оттук нататък, че въвеждането е само един елемент от всичко, което предстои в тази посока, толкова по-лесно можем да излезем от подобна ситуация, смята политологът и добави:

"Аз не смятам, че може да се очаква от българската политическа класа изведнъж да надскочи себе си, т.е. изведнъж да започне да вижда голямата картина и да се опитва да се възползва от този реформистки уклон, който би могло да ни даде евентуално пътят към членството в еврозоната".

Според него трябва да започнем да си даваме сметка за ролята на гражданите и как те могат да бъдат смислен играч в тази посока.