18908 | 25 ян. 2015 | 18:19

Много музика, любов, а след време може би и още едно дете - това ще е идеалният свят за мен.

- Лора, как си след появата на Алиса, успя ли да се възстановиш?

- Възстанових се напълно, и то много бързо. Още на 13-ия ден се чувствах перфектно и дори отидох на пилатес. Сега се чувствам добре. Успявам да пазя и спокойствие, което е много важно за всяка майка. Лекарите още в самото начало ми казаха, че бебетата не са толкова крехки, колкото изглеждат. Показаха ми как се сменят памперси, как да кърмя. Мъжът ми много ми помага, така че вкъщи цари едно пълно щастие. Интересното е, че през първия месец не успях много да усетя тази радост. Всички хора около мен винаги са обяснявали, че най-хубавото нещо в живота е да имаш дете, но през този първи месец някак не успях да го почувствам. Сега обаче с всеки изминал ден любовта ми става все по-голяма и силна. Усещам се богата. Все едно съм намерила някакво огромно съкровище, което си е само мое.

- Ти роди със секцио, сама ли взе това решение?

- Аз през цялото време на бременността бях за естественото раждане. Четох най-различни книги, гледах да се подготвя и физически, и психически за това. Обаче накрая, когато дойде моментът на раждането, изведнъж ме хвана шубето. Много мои приятелки родиха миналата година и се наслушах на най-различни истории. Затова реших, че секциото е по-безопасно.

- Какво помниш от раждането?

- Каквото и да си говорим, лесно раждане няма. Аз бях с упойка, при която от гърдите надолу си абсолютно неподвижен. Няма да забравя как в един момент видях краката си във въздуха. Аз мислех, че съм си легнала със събрани крака и лекарите си работят нещо по корема и само като ги видях вирнати нагоре, страшно се изненадах и си казах: „Боже Господи, възможно ли е нищо да не усещам?!“ Беше много неприятно. Упойката те пуска чак след шест часа, през това време изобщо не усещаш тялото си. Радвам се, че ми се удаде възможността да съхраня и стволови клетки и много благодаря на Вили Пеева. Тя е шеф на единствената банка в Европа, която е получила и одобрението на английската кралица.

- Намирам те в Банско. Успя ли да се спуснеш по пистите?

- Разбира се. Аз живея тук всяка зима от горе-долу 10 години насам. А и обожавам да карам сноуборд, така че гледам да използвам всяка една малка възможност. Успях дори и да се контузя. Карах и не успях да спра, но се надявам бързо да се възстановя.

- Кое е най-екстремното нещо, което си правила до момента?

- Един път се загубих през зимата в планината. Пак бях в Банско, беше паднала много дълбока мъгла и попаднах в едни девствени улеи, далеч извън всякакви писти. Не можех да виждам какво става на една ръка разстояние пред мен. Беше девет часа сутринта и изобщо не знаех къде съм. Застинах на едно място, реших да не пробвам да продължавам да се спускам, защото може да отида на някое още по-опасно място. Около мен нямаше никой, почнах да плача, направо щях да се задуша от рев. Бях сигурна, че ще си остана там за през нощта. Беше страшно, студено, а аз само стоях вкочанена и чаках приятелите ми да минат отново по същия маршрут. Намериха ме чак в четири и половина. Като видях първия човек срещу мен, пак започнах да плача. Това се случи преди 10 години. Аз не правя много екстремни неща, защото, честно каза-но, малко ме е страх. А и вече трябва да се пазя заради детето. Спортувам, но го правя за удоволствие. Ходя на пилатес и бокс. Смятам да започна да ходя на плуване. Много е важно човек да се движи, не само за тялото, а и за психиката.

- Като свърши зимният сезон, къде ще се преместите?

- Лятото обикновено сме във Варна, през останалото време сме си в София. Живеем си на три места. Не е много лесно, защото всичко ни е разпокъсамо на три. Навсякъде имаме по една детска стая, мъкнем бебешки принадлежности непрекъснато с нас. За сметка на това животът така ни е по-интересен и разнообразен.

- Кои твои грешки не би искала дъщеря ти да прави?

- Не знам, но се надявам, ако тя се сблъска с някакъв проблем, през който съм преминала и аз, да мога да й помогна, за да постъпи по правилния начин. Разговорите с родителите са много важни. Моята майка като че ли по-скоро държеше на това да си оправим стаята, да сме нахранени и облечени, отколкото да разискваме някакви житейски теми. А това е важно за отношенията между майка и дъщеря, така че аз ще се старая да намирам повече време за това. Защото в момента на майка ми й е мъчно, че аз не споделям. Но то няма как изведнъж да започнеш да разкриваш някакви много съкровени неща, при положение че като малък не си го правил. Въпреки че аз в момента съм много открита с тях. Имало е време, в което нашите не знаеха нищо за мен. Те мислят едно, аз правя друго. Много ме е страх детето ми да не тръгне по някой лош път, затова наистина ще се старая да говорим.

- Твоите родители бяха ли строги с теб?

- Майка ми беше строгата, защото тя оставаше много често с мен и с брат ми сама. Баща ми постоянно пътуваше и всичко падаше върху нейните плещи. Грижата за къщата, грижата за нас, изобщо не знам как се е справяла. Доста ни попляскваше, но мисля, че ни е възпитала добре. Баща ми пък беше доброто ченге. И понеже много отсъстваше, като си идваше вкъщи, винаги много му се радвахме.

- Сега намираш ли време да се виждаш често с тях?

- Да, защото аз още на втория месец започнах да ходя по участия и в такива случаи им оставям Алиса да я гледат. Когато имам някаква лична работа, също им я оставям. На Коледа успяхме да се съберем цялото семейство, което беше много хубаво. За съжаление с брат ми не се виждаме много често, което е странно, защото сме си близки. Той е режисьор на предаването „Търси се...“, работи до късно. Аз напоследък рядко съм си в София. Но по празниците гледаме да сме заедно. Тази година ги посрещнахме тук, в апартамента в Банско, той е достатъчно голям, за да успеем да се съберем всички. И винаги става една дандания, никой не може да чуе какво приказва другият, децата пищят. И котка имаме на всичкото отгоре, циркът е пълен.

- Какъв късмет ти се падна тази година?

- Купон. На мен непрекъснато ми се пада купон. Дори когато пия кафе. Само това ми се пада и вече не знам – не мога да се отърва от купона си (усмивка).

- Когато се целуна с Валентин, усети ли че той може д се окаже мъжът на живота ти?

- Истината е, че той страшно много ме привличаше преди първата целувка. А когато тя се случи, веднага си казах, че на този човек бих му родила дете. Много бързо се влюбих. И не ми беше трудно да се съглася, когато той поиска да си направим бебе, въпреки че това се случи едва три-четири месеца след като бяхме вече заедно. Аз съм на мнение, че едно дете трябва да се направи с много любов. Не знам колко напред във времето ще останем заедно, дали ще се разбираме, или не. Но знам, че трябва да се случи, докато мъжът и жената много се привличат. С Део например изпуснахме момента. А и честно казано никога не съм искала така силно от него дете.

- Какъв човек е Вальо, разкажи ни?

- Човек с гореща кръв. Много енергичен, буден, засмян, дисциплиниран. Секси. Не е особено романтичен или ако е, страх го е да го покаже. Най-много да запали една свещ на масата, докато вечеряме.

- Съжаляваш ли, че не си оставихте време да се ожените?

- Не, защото си представям, че сватбата ще е много по-хубава, ако детето присъства на нея. Това е много важно събитие и ще ми е мило, ако е между нас двамата. Но бракът не ми е цел. Естествено, ще се полаская, ако ми предложи. Бих се радвала да бъда булка. Но пък, като се замислиш, това са много средства, хвърлени на вятъра. Защото с тези пари можем да отидем на екскурзия на някой екзотичен Доминикански остров. Ходи ми се на диво място, където да се кара сърф.

- Ти си ходила на Бали. Какво ще ни разкажеш за там?

- Върнах се изключително заредена, въпреки че мястото е станало изключително комерсиално. Там ходят ужасно много туристи и има за какво. Местните хора притежават невероятна доброта. Само като ги погледнеш в очите, ти става толкова мило, че няма начин и ти да не станеш по-добър, връщайки се оттам. Няма да забравя шофьора, който си наехме, за да ни разкарва наляво-нядясно, беше местен човек. Той много бързо свикна с нас и ни се довери. Още на втората вечер ни покани в дома си. Живееше в една супермалка къщичка, в която хората ядяха и спяха на пода. Семейството им беше с две дечица, а съпругата му беше сготвила страшно вкусно. Много бедни хора, но с големи сърца. С такова обкръжение е лесно да разбереш, че в крайна сметка не парите са най-важното, а любовта. Ходила съм и на един друг остров - Кабо Верде, който се намира в Африка. Лошото е, че и на двете места не успях да покарам сърф. Условията бяха страшно ветровити и не се престраших.

- Имаш ли време за нови музикални проекти?

- Разбира се. Започнала съм да правя няколко песни. Предстои ми дует с българска певица. С Кристо може би ще направим друг дует. Започнах да работя и с пловдивската група „Фристайл“. Те свирят с едни от най-добрите музиканти в България като Лили Иванова и Васил Найденов. Това са млади, но много талантливи момчета и ги познавам отдавна. Много бих искала постоянно да работя с тях и да ходим по участия заедно. Това е най-хубавото нещо за един певец - да има група зад гърба му.

- Ако можеш да си избираш, с коя международна звезда би направила дует?

- Не съм мислила, защото знам, че никога няма да стане. Гледам да имам по-реални мечти. Но се възхищавам на много изпълнители - на Джъстин Тимбърлейк, на „Бойс Ту Мен“ - концертът им в България беше уникален. Много искам да се задържа максимално дълго на сцената. Ако човек е постоянен и прави качествени неща, това може да се случи. Много музика, любов, а след време може би и още едно дете - това ще е идеалният свят за мен.