23725 | 5 март 2015 | 17:06

Психиатърът д-р Николай Михайлов направи така, че героите да говорят на български.

С филма „Досието Петров“, който ни пренася в годините преди и след падането на комунизма, тази вечер в НДК се открива 19-ият София филм фест. Филмът на режисьора Георги Балабанов е по сценарий на французина Жан-Клод Кариер, двукратен носител на „Оскар“ и един от най-добрите драматурзи на нашето време. Балабанов е роден в София през 1951 г. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ. През 1986 г. заминава за Франция. Между най-известните му филми са „Помен“, „Соло за английски рог“, филмът за Христо и Анани Явашеви „Граница на мечтите“, „Игри без правила“. През 1988 г. след едногодишна специализация в Париж започва работа в Театър дю Солей на Ариан Мнушкин.

- Г-н Балабанов, как се роди историята за новия ви филм „Досието Петров“, доколко е реална тя – всъщност става дума за актьора Петров, който се оказва внезапно изгонен от Народния театър в края на 80-те, а няколко години по-късно е поканен да оглави политическа партия?

- Реални събития зад сюжета няма - филмът е пълна измислица, фикция. Бях изкушен да сложа една реална фраза, свързвана с убития Илия Павлов от „Мултигруп“, който бил казал на Луканов - „Аз карам влака“. Вече се занимавах с превода и в един момент дори исках да я оставя зад гърба на Жан-Клод Кариер, но я махнах...

- Във филма работите с един от най-големите драматурзи и сценаристи на новото време Жан-Клод Кариер. Как стигнахте двамата до идеята, до заглавието му?

- Представих на Кариер, с когото се познаваме отдавна, няколко идеи за различни филми и той хареса точно тази. Заглавието е негово. Между другото то звучи много по-добре на немски, на френски, докато тук е натоварено с други знаци, с други символи, с бекграунда на думата „досие“. Опитахме още няколко начина, но си остана така. Французите ни казаха: „Само да не е Попов.“ Оказа се, че във френското подсъзнание името Попов се помни от времето на комедиите в Студената война, а тогава съветският агент винаги се казвал така.

- Запознахте ли се с документи от Комисията по досиетата, които да ви помогнат по някакъв начин в сюжетната линия?

- В тази комисия съм ходил само веднъж с Христо Бойчев, и то отдавна. Искахме да проверим какво са събрали за нас през онези години. Останах много разочарован, защото се оказа, че ДС няма сведения за моя милост, дори няма някоя клевета за мен. Във филма се разглеждат съдбите на актьора Александър Петров и на неговия състудент Виктор Марков, който впоследствие става офицер от ДС и се занимава с театрите, а след промените е бизнесмен.

- Доколко е важен историческият контекст за вас?

- Не смятам този контекст за важен. Важни са взаимоотношенията между хората, това, че в един момент всеки от тези двама души - приятели, предава другия съзнателно или не. Но по някакъв начин те са много свързани. Героите носят в себе си някаква трагичност в кармичната определеност да преживеят живота като наказание и изкупление. Това ме интересуваше много повече. Иначе трябваше да бъде един политически филм, за който щеше да е нужно да влезем във въпросната Комисия по досиетата... Това обаче нито на Кариер, нито на мен е толкова интересно. Тази история може да се случи навсякъде - и в Изтока, и в Запада, по всяко време, и резултатът да бъде един и същ. Защото има герои, които са определени да загубят, но има и такива, определени да преживеят катарзис.

- Темата за досиетата за едни продължава да е важна, но на много хора тя омръзна. Не се ли страхувахте, че разговор за досиета, агенти, ДС е додеял на обществото?

- Това е вярно, но в този филм се разказват човешки истории от едно време. Филмът се занимава с две неща - с театъра и с политиката. Той почти не се занимава със службите. Даже и т.нар. вербовъчна беседа е от няколко думи: „ако се върнеш в театъра трябва да ти пусна един формуляр №4 - за вербуване на агент“. Филмът се занимава най-вече с манипулацията, която е театърът.

- Какво точно имате предвид?

- Театърът наистина е начин за манипулиране на публиката, която трябва да вярва, че е в тази Шекспирова хроника или в един друг свят. Това е благородна манипулация, в която има сценарий, режисьори, актьори, т.е. има задкулисие. Публиката не познава онова отзад на сцената. Измамата работи. Има репетиции, кастинги, докато се пусне хубавият спектакъл, който тя вижда и аплодира. Ето това е на практика политическият театър.

- А у нас политически театър има в огромни размери...

- Политически театър има навсякъде, не само у нас. Кариер го занимаваше точно тази сюжетна свързаност на театъра с политиката. Това не е нищо ново. По-скоро са интересни задкулисията на театъра. При него има едни благородни и неблагородни зависти, може би, борба за главната роля и т.н. В политиката също има борба за главната роля. Тя се използва от режисьорите. Много по-важно е майсторството на режисурата и в единия, и в другия спектакъл. Макар че публиката познава актьорите, тя се идентифицира с тях. Т.е. този филм е за това, той не е за досиетата. Те са просто част от едно наследство.

- Какви трудности срещнахте, докато правехте филма?

- Голяма мъка беше в превода на диалога, който Жан-Клод Кариер бе направил. Усещах, че пак не е това. И поканих за консултант един човек, когото много ценя. Конкретният повод бе една от героините, която имаше неясно психично поведение - между лудостта и бунта. Ролята се изпълнява много добре от Ани Пападопулу. Човекът, когото поканих, бе известният психиатър д-р Николай Михайлов. И той ми казва: „Не го е написал добре тоя Кариер, не ми харесва езикът му.“ Веднага му отговорих, че това не е езикът на Кариер, а неговият превод. Д-р Михайлов е човекът, който направи така, че героите да говорят на български език. А това никак не е малко. Специално благодаря на моя приятел Руси Чанев за почти всекидневните му подробни имейли...

- Къде снимахте, разкрийте нещо от „задкулисието“ на филма?

- Снимките продължиха пет месеца – в София и в психиатрията в Курило. Всичко бе в естествени декори. Чува се дори шумът, който идва в този момент от съседите, решили да правят ремонт. Сниман е през юни, а трябваше да бъде есен-зима. В Курило беше пълно с комари, които през зимата там няма как да ги има... Надписите пък за филма с германците ги правихме почти 9 месеца. В него участват страхотни български актьори, всички си партнираха великолепно, дори централната двойка Михаил Билалов - Христо Шопов бяха джентълмени един към друг.

- Интересно е да споделите какво казва Кариер за готовия филм?

- Той го е гледал няколко пъти. За съжаление не можа да дойде на откриването на София филм фест - тези дни му бе направена сърдечна операция. Кариер харесва филма. И това той казва в интервютата, които заснехме в дома му в Париж, както и специално обръщение към зрителите. Той смята, че актьорският състав е много силен, че носи в себе си много силна атмосфера, в която се случва тази история.

Още за филма - четете ТУК.