Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България и в Европа през месец януари 2018
България - в светлината на Европа и в сянката на Истанбулската конвенция
- ПРЕЗИДЕНТЪТ СЕ ПРЕВРЪЩА В ЦЕНТЪР НА АЛТЕРНАТИВНА ВЛАСТ
- ГЕРБ – В ПРОЦЕС НА ТРАНСФОРМАЦИЯ ОТ НАРОДНА ПАРТИЯ ДО ЕЛИТАРНА ФОРМАЦИЯ
- БСП ПРИТИСКА БОРИСОВ СТЪПКА ПО СТЪПКА
- ДПС – РЕАЛНО ИЛИ МЪРТВО ВЪЛНЕНИЕ
- ГЕРМАНИЯ – КОАЛИЦИЯ НА ВСЯКА ЦЕНА
Предлагаме ви РЕЗЮМЕ от ОСНОВНИТЕ изводи в доклада.
Януари се очерта като един от най-динамичните месеци в българската политика от няколко години насам.
Обществената апатия и социална пасивност бе преодоляна.
Следващите месеци ще покажат дали това е устойчива тенденция с потенциал за големи промени или е моментно явление.
УСЕЩАНЕТО е, че духът от края на 80-те и началото на 90-те години се завърна в българската политика с теми, които са фундаментални : демокрация, свобода, посока на развитие.
Появиха се нови разделения отвъд традиционните леви и десни, които изваждат на друго ниво случващото се в България и Европа.
Влязохме в изключително напрегнат политически сезон, неочакван за старта на европредседателството ни.
Водещите политически теми през месеца бяха
Конвенция и Корупция.
Дори поемането на председателството на Съвета на ЕС не можа да ги измести от центъра на вътрешната и от фокуса на международната политика.
Темата за корупцията бе поддържана постоянно гореща и централна
- от президентското вето върху антикорупционния закон;
- от вота на недоверие;
- от лавината статии в чуждите медии;
- от компрометираната Българска акцизна централизирана информационна система (БАЦИС);
- от критичния доклад на Европейския парламент по предложение на групата на Зелените/Европейски Свободен алианс (51 депутата);
- от убийството на бизнесмен, свързван с управляващите; от антикорупционните протести в Румъния и постоянните сравнения с тях.
Нямат нужда от коментар на социологическите данни от месеца, че 82% от българите смятат собствената си държава за бедна и корумпирана.
ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ имаше ефекта на капсул детонатор за отключване на неподозирана обществена реакция и безпрецедентно обединение на основните деноминации в страната.
Темата набра скорост, за да се превърне в доминанта на българската политика до кулминационния момент на обявяване на официалната позиция на Светия Синод на Българската Православна Църква. Много рядко в хилядолетната история на Българската Църква, която функционира на принципа на цезаропапизма, се е надигала така срещу властта. Това е уникален исторически момент, който ще влезе в учебниците.
Подкрепа дойде и от Католическата църка, Главното мюфтийство, протестантски църкви.
Позиция срещу приемането изрази президентът на страната.
Конвенцията изигра ролята на „камбана“, която „събуди“ обществото, върна политическия дебат, подреди отчетливо публичното пространство.
Най-важното е, че се разшири дискусията отвъд конкретиката - заговори се за кризата на европейския модел, за либерализъм и консерватизъм, за глобализъм - за ценности, за морални категории.
Ключовите думи, които се завърнаха в публичното са: демокрация и свобода. Въпросът вече не е само за конкретния документ, а за бъдещето на България и на Европейския съюз.
Сблъсъкът е много по-голям и дълбок.
Патетичният опит документът да мине през малка група публични говорители, които да го прокарат с „мантри“ в условия на свършен факт и без дебат, се провали напълно.
Отиграният подход, който работеше досега - „от Брюксел искат“, „натискат ни“, „това е европейското“ не проработи.
Същите хибридни групи прокараха катастрофалния за българското образование „Закон за развитие на академичния състав“, натискаха за отворен прием на нелегални емигранти, които да „освежат“ обществото ни, работеха за българската кандидатура в ООН и загубата на най-важния ресор в Европейската комисия – бюджетния.
Истанбулската конвенция просто е поредният проект, който се опитват да реализират, след като им бе спуснат (с признанието „натискат ни“).
Ясно може да се види лобисткият интерес, за когото не е важно и приоритетно фактът, че сме най-бедната, най-нефункционалната и най-бързо изчезваща държава в рамките на същия този Европейски съюз.
ИЗВОДЪТ на ИСА: С реакцията си българското общество се нареди до централноевропейските държави като показа, че е неделима част от европейската цивилизация, която залага на свободата, достойнството, критичното мислене и традиционните ценности.
За жалост българският политически елит се размина с народа и остана на страната на едно от брюкселските лобита, което се опитва да прокарва на всяка цена спорния документ.
Отлагането на гласуването на конвенцията е безспорен успех за гражданското общество в страната. То показа, че има смисъл от изразяване на позиции, от дебат, от натиск върху всяка една власт, която не се съобразява с обществените настроения и реалности.
Огромен проблем за държавата в момента е, че 51% от нейните граждани смятат, че демокрацията е заплашена, а 9% не могат да преценят. Това е доказателство за наличие на тежка криза на легитимността на политическия модел в страната към днешна дата.
ОЦЕНКАТА на ИСА: Откриването на председателството на Съвета на Европейският съюз в София може да се разглежда двукомпонентно.
От една страна е възможност за страната да привлече внимание върху себе си. Елитът на ЕС дойде и демонстрира топли чувства и подкрепа за управляващите.
От друга страна, то насочи внимание към страната, която „живееше“ позабравено в долния ъгъл на Европа в изключително отрицателна конотация с акценти – корупция и бедност.
На старта на председателството срещу България бе отприщена вълна от негативни материали във всички големи европейски медии, на които правителството се оказа неспособно да реагира.
Основният приоритет на страната ни – „Интеграцията на Западните Балкани“ изглежда все повече с подводни камъни, отколкото това ни се струваше предварително. Отношението към Западните Балкани не е еднозначно в самия Съюз и водещи страни като Испания вече правят обструкции относно приоритета и неговите цели заради непризнаването на Косово.
Планираната през май в София среща „Западни Балкани-ЕС“ е натоварена с рисков потенциал. Медиацията с Турция е прекалено амбициозна задача, а непредвидимостта на турския премиер е достатъчно основание за безпокойство.
Премиерът Борисов не просто се потопи, а буквално се гмурна в новото си амплоа на политик-международник. Той сякаш изостави вътрешната политика и се отдаде на невиждан за българските реалности маратон от външнополитически срещи под знака на течащото председателство (понякога до три-четири на ден).
Това безспорно е впечатляващо и създава еуфоричност, но може да се отчете като загърбване на проблемите на България, които са изцяло вътрешни.
Освен това партията и правителствата начело с Борисов са свикнали той да взима всички решения, а това често блокира работата по важните и значими въпроси, които не търпят отлагане.
ИЗВОДЪТ: Рискът от скъсване на връзката с вътрешните реалности и живота на терен вече е с много висока степен.
Президентът пое твърд курс на повишена критичност към работата на правителството и даде много тежки оценки за състоянието на демокрацията, медиите, борбата с корупцията, социалното положение в страната, престъпността, сектор „Сигурност“.
По време на отчета си за първата година в институцията той реално изведе на нова, по-висока плоскост, разминаванията си по почти всички теми с управляващите.
Новото е, че вече го постави като разминаване не по отделни теми, а на ценностна основа.
Радев вече изземва лидерството на Борисов във вътрешен план.
ПРОГНОЗАТА на ИСА: В страната започват мащабни електорални размествания, които още не са видими и не са уловени от реалната социология.
До края на зимата е много вероятно да има преподреждане на местата в партийната система. Все повече нови политически проекти, инициативи, групи започват да ферментират в публичната среда, което е индикация за наближаващи промени.
ГЕРБ демонстрират твърд подход на неотстъпчивост и онази „гъвкавост“, която демонстрираха през първите години на своите управления вече отсъства от политическия им стил на поведение и комуникация. Проявят я само в краен случай и под сериозен натиск.
Все още им липсва дългосрочната визия за развитие на страната, за политиките отвъд днешните новини. Партията никога не е била натоварена с толкова много проблеми и отговорности.
От формация на широките маси тя изведнъж се озова в ролята на защитник на непопулярни тези, споделяни от малки групи и чужд дневен ред, най-вече външнополитически.
БСП продължава курса си на твърда опозиция. Успява да уцелва значимите теми и да се опитва да ги превежда от езика на обществото на езика на институциите.
Нинова издържа на натиска от страна на Партията на европейските социалисти (ПЕС), с което загуби моментни позиции навън, но спечели дългосрочно вътре в страната.
Вотът на недоверие не бе достатъчно добре подготвен и реализиран. Проблем за партията е резултатността на парламентарната ѝ група, активността в отстояването на заети вече позиции, изваждането на нови оратори и говорители по дадени теми. Препозиционирането ѝ към социално-консервативната ниша с национално центрирани теми има потенциал за сериозно развитие.
Позицията по Истанбулската конвенция извади на преден план патриотите. Те започнаха първи тази битка, нямат отстъпление, водят битки и за Национален парк „Пирин“, в тяхното поле е и кризата с модернизацията на армията. Каракачанов и Валери Симеонов натрупаха точки след категоричната им позиция „против“ Конвенцията и отстояването ѝ на всички нива в управлението..
ДПС задържа опозиционния си курс, въпреки разминаването с БСП по вота на недоверие.
От началото на годината поведението на ДПС се характеризира с непостоянство и хаотичност на посланията, което е необичайно на такава стройна партия. Изненадващо зам.-председател на ДПС настоя за сформиране на програмен кабинет. Ситуацията в България обаче не предполага такава управленска конструкция, още повече, че в предколедното си слово почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган подчерта, че правителството на Борисов към този момент е без алтернатива.
Вотът на недоверие показа, че парламентарното мнозинство има устойчиво разширение и управляващата коалиция е трисубектна и включва „Воля“ на Веселин Марешки. Формацията вече е присъдружна, няма собствена физиономия, нула идеи, а само кресливи спорадични заявки, хвърляни из медиите от лидера ѝ – в рамките на два дни гласува за правителството, а после поиска разпускане на парламента. Екстравагантното му и непоследователно поведение показва, че не е в състояние да си подреди политическите рафтове за разлика от аптекарските.
Анализът е изготвен от екип в състав: д-р Калоян Методиев – политолог, Валерия Велева – изпълнителен директор на Институт за стратегии и анализи (ИСА), Таня Джоева – ИСА, международни наблюдатели: Борислав Ангелов (Русия), Михаил Кумчев(Македония).
Пълният му 47-страничен вариант е достъпен само за абонати.
Съдържание:
I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
II. ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА
ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ - СТАЛИНГРАД В БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА
ЕВРОПЕЙСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИЯ
ВОТЪТ НА НЕДОВЕРИЕ – ПРОЧИТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ПОЗИЦИЯТА
ПРЕЗИДЕНТЪТ СЕ ПРЕВЪРНА В ЦЕНТЪР НА АЛТЕРНАТИВНА ВЛАСТ
СИСТЕМАТА БАЦИС – ЕЛЕМЕНТ ОТ ПАРАЛЕЛНАТА ДЪРЖАВА
СЕКТОР СИГУРНОСТ В СПИРАЛАТА НА РАЗОЧАРОВАНИЕТО
ЕКОЛОГИЧНИТЕ КАЗУСИ СТИГНАХА БРЮКСЕЛ
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В СЕРИЯ ОТ МИНИ-КРИЗИ
СТАРИ ЛИНИИ НА КОНФРОНТАЦИЯ И АТОМИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО
ЦЕНАТА НА ТОКА: УДАР ПО БИЗНЕСА И ПРОБЛЕМИ С ЕВРОКОМИСИЯТА
III. ПАРТИЙНА ДИНАМИКА
ГЕРБ – В ПРОЦЕС НА ТРАНСФОРМАЦИЯ ОТ НАРОДНА ПАРТИЯ ДО ЕЛИТАРНА ФОРМАЦИЯ
БСП ПРИТИСКА ГЕРБ СТЪПКА ПО СТЪПКА
ПАТРИОТИТЕ МЕЖДУ ВЛАСТТА И ПРИНЦИПИТЕ
ДПС – РЕАЛНО ИЛИ МЪРТВО ВЪЛНЕНИЕ
„ВОЛЯ“ – ПАТЕТИЧНАТА ПАТЕРИЦА
СЛАВИ ТРИФОНОВ МЪЛЧИ ЗА ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ, А ИСКА ПАТРИОТИЧНИЯ ВОТ
IV. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА
ГЕРМАНИЯ – КОАЛИЦИЯ НА ВСЯКА ЦЕНА
МАКРОН ИЗМЕСТИ МЕРКЕЛ И СЕ ОПИТВА ДА ВЪРНЕ ФРАНЦИЯ НА ГЛОБАЛНАТА СЦЕНА
РУСИЯ НА СТАРТА НА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ
МАКЕДОНИЯ – НОВА ДИНАМИКА В СПОРА ЗА ИМЕТО
АЛБАНИЯ – ОСТРА БИТКА МЕЖДУ ВЛАСТ И ОПОЗИЦИЯ
КОСОВО СЛЕД УБИЙСТВОТО НА ОЛИВЕР ИВАНОВИЧ
За контакти и абонамент - 0878 852 713