74925 | 1 март 2018 | 11:24
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България и в Европа през месец февруари 2018
ПРАВИТЕЛСТВОТО В МИННО ПОЛЕ ОТ СКАНДАЛИ, БОРИСОВ Е В МЕНГЕМЕТО НА РАДЕВ И НИНОВА
ПРОДАЖБАТА НА ЧЕЗ РАЗКЛАТИ УПРАВЛЕНИЕТО
НА БОРИСОВ
ПАРЛАМЕНТЪТ ЗАМЕСТИ ЗАКОНОТВОРЧЕСТВОТО СЪС САМОЦЕЛНА КОНФРОНТАЦИЯ
ПРЕЗИДЕНТ И ПРЕМИЕР ВЕЧЕ СА В ЧЕЛЕН СБЛЪСЪК
ПРИОРИТЕТИТЕ НА ЕВРОПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО ВЛЯЗОХА В КРИЗА
Предлагаме ви резюме от ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ:
Държавата цял месец е поле на остри сблъсъци и влизане в скандални теми, които буквално избухват една след друга – сблъсък премиер-президент, трусове в Здравната каса, конфликти по оста комунисти-антикомунисти в контекста на Народния съд, отстраняване на заместник председател на парламента заради изказване, нестабилните отношения между партиите в управляващата коалиция и кулминацията около продажбата на ЧЕЗ.
Теми, които не слизат от дневния ред, са: Истанбулската конвенция, вторият лифт на „Пирин“, световните класации, които поддържат негативния образ на България.
Създаде се трайното усещане за хаос в държавата, за движение без посока, за липса на перспектива, за тотално объркване сред управляващите.
Премиерът непрекъснато гази пожари и тича след събитията. Екипът му не успява да реагира адекватно на процесите в държавата.
Правителството е в минно поле от скандали.
Борисов е в менгемето на Радев и Нинова.
Конфликтът Борисов-Радев премина на качествено ново ниво. Сблъсъкът структурира вътрешната политика през изминалия месец. Ще продължи да го прави и занапред с всички сериозни политически последствия, включително разместване на електоралните нагласи.
В последния ден на месеца Радев вече не задава реторични въпроси, а фронтално атакува Борисов във връзка с отказа му за посещаване на парламента и неяснотите около продажбата на ЧЕЗ.
Формулировката на премиера, че „гадове по сценарий се опитват да го свалят като през 2013“ отключи лавина от въпроси, които притиснаха още, а не освободиха властта от мъртвата хватка. Президентът постави остро и тази тема с ултимативен тон.
Високият рейтинг (устойчиво между 60 и 70 % ) на Румен Радев показва, че той продължава да акумулира доверие от целия политически спектър, което в политологията се определя като дремещ потенциал.
Председателството на Съвета на ЕС се обърна срещу България и вече оказва негативен ефект върху приемането на България в Шенген и Еврозоната, тъй като насочи вниманието на европейската общественост към страната с изключително негативна конотация (корупция, организирана престъпност, неработещи институции). Оттук насетне за всяко европейско правителство е некомфортно и нецелесъобразно пред собствените му избиратели да подкрепя държава с подобен имидж за влизане в тези вътрешно-европейски споразумения.
Бойко Борисов стои добре на международната политическа сцена, където се старае да води балансирана политика. Това се оценява както тук, така и на дипломатическия терен. Българският премиер е приеман като водеща политическа фигура в региона от лидерите на Западните Балкани.
Основният приоритет на българското председателство – Западните Балкани, отклони обаче вниманието на Борисов от вътрешната политика. След изявлението и на Европейската комисия вече е ясно, че скорошно разширяване няма да има, така че България няма какво особено да предложи на региона освен внимание.
Парламентът трайно замести визионерството със самоцелна конфронтация, дебатът за бъдещето – с дебата за миналото. Институцията затъна в почти нулева дейност. Скандален и показателен е примерът за ремонта на приетият преди по-малко от месец „Антикорупционен закон“. Това е израз на законодателна немощ и некомпетентност на 44-ото Народно събрание. Чуват се все повече гласове, че това е най-лошият парламент като качество на депутатите, ниво на дебата, политически език, експертност и коефициент на полезно действие.
ГЕРБ продължиха да водят две основни битки – с президента и с основния си политически опонент – БСП. Сблъсъкът им с Радев нанася повече вреди на ГЕРБ, отколкото на него, което се вижда и от непоклатимия му рейтинг. При конфликта с БСП се опитват да изхождат от идейни позиции, които доказано имаха вреден ефект върху формацията – антикомунизмът.
Пълното идентифициране на партията с антикомунистическата реторика не може да е приоритет на водеща политическа сила през XXI век. Това се разминава напълно с дневния ред на държава, която продължава да затъва в бедност, корупция и исторически дебати.
Партията остава монолитна, но все повече й липсва идейния дебат в една обмислена дискусия за бъдещето.
Скандалът около отстраняването на зам. председателя на Народното събрание Валери Жаблянов има няколко измерения. Безспорно свалянето му от страна на ГЕРБ, ВМРО, НФСБ и „Воля” е незаконно. Но това, което засяга БСП, е по-скоро с чисто прагматична насоченост. Историята е блато за социалистите, от което трябва да е измъкнат, за да продължат напред. Историческите дебати затварят, а не отварят партията. Те плашат периферията и центъра, а не ги привличат към себе си. Трябва да е безпределно ясно, че БСП не могат да извлекат дивиденти, да отчетат ръст или да управляват като стъпват на миналото си.
Нинова трябва да избере накъде ще води БСП – към социално-консервативния модел на премиер Роберт Фицо в Словакия или към проевропейския ляв либерализъм на Шулц в Германия.
Поставянето на случая ЧЕЗ в центъра на българската, европейската и чешка политика е удачен ход поради значимостта на сделката и негативното й възприемане в българското общество.
Движението за права и свободи запази центристки профил. Партията остана стабилизиращ фактор на политическия терен при големите сблъсъци през февруари – в Народното събрание по казуса „Жаблянов“ и при публичния дуел Борисов-Радев.
Политическият неутралитет по повод поисканата от ГЕРБ оставка на Валери Жаблянов им донесе позитиви най-вече заради ниското качество на дебата в пленарна зала. В такива случаи неучастието е печелившо. В същото време ДПС се възползва от ситуацията, за да защити принципното си становище, че за партията не са приемливи всички форми на насилие.
Демографската катастрофа се превръща в проблема на проблемите за България, но това не стряска българския политически елит и държавата. Българите вече са на първо място на планетата по изчезване от собствената си територия.
Най-новият доклад на експерти от Международния валутен фонд потвърди оптимистичната тенденция за развитие на българската икономика, която се очаква да достигне 3,8%. В същото време и МВФ предупреди, че демографският проблем е риск №1 пред българската икономика. Застаряващото население е едната част от проблема. Другата е, че кадрите не отговарят на нуждите на пазара на труда. Експертите препоръчват засилване на инвестициите в образованието и здравеопазването, както и повишение на доходите в страната. Движение в тази посока засега не се вижда.
Оставката на втори министър само за десет месеца е признак за сериозни проблеми в правителството.
Сделката за активите на ЧЕЗ взриви общественото мнение, а поведението на управлаващите даде терен за мащабни действия на опозицията.
Ако казусът се пренесе на европейско ниво и правителството не успее да го овладее, е много вероятно то да падне.
Извънпарламентарните партии се активизираха неимоверно около случая с ЧЕЗ. Раздвижването включва почти изчезналите от политиката малки формации – АБВ, „Възраждане“, Движение 21, ДСБ, „Да, България“, партията на Кадиев и други.
Една Гинка постави на колене българската държава. Името Гинка (Върбакова) стана нарицателно за редица негативни практики на властта и за управлението на страната. Опозицията взе курс към предсрочни избори. Дори коалицията се разтресе по този казус.
Сделката „Гинка“ обедини почти целия политически спектър срещу ГЕРБ.
Марешки окончателно бе прикрепен към коалиционния формат като третия субект в него.
Коалицията функционира в серия от грешки и действия, които нарушават почти всички правила на теориите на коалициите.
Властта не е стабилна. Основният въпрос, който скоро ще се постави в публичното пространство, е за евентуалните следизборни коалиции при едни предсрочни избори, които са все по-вероятни. Това с особена острота поставя въпроса за коалиционния партньор.
Най-скандалното в случая „ЧЕЗ“ е, че държавата вече дори я няма в ролята на „нощен пазач“, което е минималното условие за съществуването й според политическата наука.
Анализът е изготвен от Авторски колектив в състав:
Д-р Калоян Методиев
политолог
Валерия Велева
Изпълнителен директор на
Институт за стратегии и анализи
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Даниел Томов (Румъния)
Михаил Кумчев (Македония)
Борислав Ангелов (Русия)
Йордан Василев (Италия)
Съдържание:
ПРОДАЖБАТА НА ЧЕЗ СЕ ОЧЕРТАВА КАТО ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ СКАНДАЛИ НА ПРЕХОДА
ПРЕМИЕР И ПРЕЗИДЕНТ ВЕЧЕ В ЧЕЛЕН СБЛЪСЪК
УПРАВЛЯВАЩАТА КОАЛИЦИЯ СЕ ТРЕСЕ УСТОЙЧИВО
ПАРЛАМЕНТЪТ В НАРУШЕНИЕ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРИНЦИПИ И С НУЛЕВА ЕФИКАСНОСТ
ПРИОРИТЕТИ В КРИЗА: ЗАПАДНИ БАЛКАНИ, ШЕНГЕН, ЕВРОЗОНАТА И КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА НА ЕС
ГЕРБ – РАЗНОБОЙ И СТРАНЕН ДНЕВЕН РЕД
БСП НА КРЪСТОПЪТЯ МЕЖДУ МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО
ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ – КОАЛИЦИЯ БЕЗ СПОЙКА
ДПС - СТАБИЛИЗИРАЩ ФАКТОР НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ТЕРЕН
ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ НЕ СЛИЗА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ЗДРАВНАТА КАСА ОТНОВО В ЦЕНТЪРА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДЕБАТ
ВАШИНГТОН И АНКАРА ВЕЧЕ СЕ СБЛЪСКВАТ ДОРИ ВОЕННО
ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В РУСИЯ – БЕЗ ИЗНЕНАДИ
НОВО ПРАВИТЕЛСТВО В ГЕРМАНИЯ – РАЗВРЪЗКАТА НАБЛИЖАВА
МАКЕДОНИЯ – ПРЕДСТОЯЩИ ПРОМЕНИ В ПРАВИТЕЛСТВОТО, ВАРИАНТИ ЗА ПРЕГОВОРИТЕ С ГЪРЦИЯ
РУМЪНИЯ - ПРОБЛЕМИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА, ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ШЕНГЕН И ЕВРОЗОНАТА
АЛБАНИЯ С ПОГЛЕД КЪМ ЕС И КОСОВО
КОСОВО НА ДЕСЕТ ГОДИНИ
ИТАЛИЯ – ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЕРЛУСКОНИ
Пълният му 64-страничен вариант е достъпен само за абонати.
За контакти и абонамент - 0878 852 713
Мобилна версия
RSS канали
