18823 | 27 юни 2015 | 12:54

Името в превод значи „голяма вода“, дадено е от местните индиански племена тупи

Да останеш насаме със себе си пред който и да е от водопадите Игуасу, е почти невъзможно. Вярно е, че шум от щракане на фотоапарати няма, защото дигиталните технологии го сведоха до минимум, но жуженето на човешки гласове на най-различни езици заглушава песента на природата и се разтапя в тишина само пред най-пълноводния от групата - Дяволското гърло.

Можете да разгледате водопадите Игуасу и от аржентинска, и от бразилска страна. За да бъде максимално богато преживяването, съчетайте ги в два последователни дни.

„Игуасу“ означава „голяма вода“. Това е името, дадено от местните индиански племена тупи. Едноименната река, която извира на 1000 км от тройната граница - в бразилския щат Санта Катарина, и река Парана са виновни водопадите да са 2 пъти по-пълноводни от Ниагара.

Фос до Игуасу, който през юни 2014 г. чества 100 години от основаването си, е третият по посещения от чужденци град в Бразилия според данни на Министерството на туризма. Входът на

най-големия субтропичен резерват в света

- Националния парк Игуасу, се намира на 25 км от центъра на града, но това не бива да ви притеснява - на всеки половин час от спирка „Терминал“ тръгва рейс с цена на билета като за градски автобус (2,85 реала). Пътуването е около 40 минути, но минава неусетно. Частта с водопадите от националния парк е по-малка от аржентинската - 2/3 от 275-те водопада са отвъд границата, но пък за сметка на това е по-добре организирана. На входа можете да платите както с пари в брой, така и с банкови карти, докато откъм аржентинската страна ви очаква само един банкомат, от който с мъка можете да изтеглите местните песос, а на касите няма POS терминали. За сметка на това пък има ловки картови измамници, които, както разбрахме от банковите си извлечения, са успели да копират две от картите, с които се опитвахме да изтеглим пари, и след няколко дни са се почерпили за наша сметка с покупки в молове и теглене на кеш във… Флорида.

До центъра на бразилския парк се стига с двуетажен автобус с открита горна платформа, който има няколко спирки по пътя си - всичките са на стартовите позиции за различните атракции. Главният маршрут предлага панорамна гледка към аржентинския бряг. На различни места са изградени наблюдателни площадки, на които, къде с такт, къде с малко повече напористост можете да се наместите сред останалите туристи и да си ударите едно селфи.

Пътеката свършва при Дяволското гърло. 700 м вертикални водни пътеки, извиващи се във формата на подкова, се изливат пред очите ви с трещяща сила от 82 м височина. Домакините са се погрижили да ви приближат максимално до тази невероятна гледка и ако можете да изтърпите по-дълго водната мъгла, която ви обгръща току пред тях и напоително мокри цялото ви тяло, ще изпитате едно от най-смиряващите и умиротворяващи усещания, които природата със своята мощ може да ви внуши. Ако се притеснявате, че ще се намокрите много, може да вземете някой от дъждобраните, които туристите преди вас са захвърлили в нарочна кофа. Или пък да си купите такъв от магазинчето за сувенири. Но при всички положения вероятно ще изсъхнете най-много час след измокрянето до кости, особено ако посетите водопадите по време на бразилската пролет и лято (септември - февруари), когато жегата, примесена с влага насред джунглата, е порядъчна.

Отстрани на Дяволското гърло има капанче с туристически цени, при което можете да видите от безопасно „сухо“ разстояние спиращия дъха феномен. Ако се опитате да изкачвате с поглед водната струя, докато тя пада надолу, ще ви се стори, че наблюдавате въртяща се във вертикален кръг вода. Струята изглежда едновременно пръхкава,

пенливо мека и непоколебимо тежка

Съвсем в края на подковата може да надникнете отстрани зад бялата завеса. Там дори птичките, които иначе щурмуват реката в лов на риба, свиват си гнезда при някой от другите водопади и смело се гмурват между падащата вода, не смеят да припарят.

Ако искате да видите отблизо повече животни, можете да си купите не евтин билет за някоя от допълнителните атракции. Най-известната е „Макуко“ сафарито. То започва с разходка с камионетка сред гората и приключва с лодка, която ви откарва в мокреща близост до водопадите. „Триля до посо прето“ предлага 9-километров преход в гората, близки срещи с екзотични представители на субтропичната фауна и разходка с лодка в горното течение на река Игуасу.

В близост до водопадите се намира Паркът на птиците. Той прилича на мини зоологическа градина, в която клетките са по-големи от обикновено, но си остават клетки. Главната атракция в него са туканите, които са изключително дружелюбни и някак смирено понасят съдбата си всеки турист да се снима до тях. Любопитно преживяване предлага и павилионът, изпълнен с пърхащи колибрита и пеперуди.

За да бъде пълно преживяването, в края на деня посетете някоя шурашкария (churrascaria) във Фос, където за определена сума (примерно 25 реала) може да ядете на корем салати, ордьоври, гарнитури и различни видове месо на скара, които се сервират набучени на шиш от прелитащи из салона келнери. Пробвайте и печения ананас с канела. Само питиетата се плащат допълнително. За толкова посещавана туристическа дестинация Фос съвсем не е скъп град.

За да стигнете до аржентинския Национален парк Игуасу, можете да пътувате до Пуерто Игуасу с автобус, спиращ в непосредствена близост до спирка „Терминал“ на цена от 4 реала. Ежедневно има по един на всеки петнайсетина минути. На границата помолете шофьора да спре, за да ви бият печат за излизане от Бразилия. Тъй като бразилците не се нуждаят от такъв, ако няма заявки, шофьорът ще отпраши покрай граничния пункт. Той ще ви даде и билетче, с което да хванете следващия автобус от същата фирма след формалностите на границата. Ще чакате не повече от половин час. При влизане в Аржентина автобусът изчаква граничната проверка и оставя пътниците на централната автобусна спирка в Пуерто Игуасу. Оттам цената на автобуса до парка е 10 реала.

От входа малко влакче ви откарва до началото на двете основни пътеки покрай водопадите. Преди да се качите на влакчето, трябва да се наредите на огромна опашка от хора, повечето от които са снабдени с термоси с гореща вода, за да могат да пият навсякъде любимото си мате. Тези без термоси са или бразилци или европейци. Маршрутът „Сиркуито супериор“ ви отвежда по „пътека“ от железни скари и мостове над водопадите, но и в интимна близост до тях. „Сиркуито интериор“ пък комбинира пасажи, които следват брега на реката с други, навътре в гората и водещи пред, под или отстрани на някой водопад. Повечето водопади

си имат имена като „Адам и Ева“

„Двамата братя“ и др. Някои от по-екзотичните дървесни видове и животински обитатели на парка са представени с табелки с информация за тях. За съжаление до средата на 2015 г. третият основен маршрут - до Дяволското гърло, ще бъде затворен за ремонт, защото придошлата през годината река отнася част от железните скари.

И аржентинският парк предлага атракции извън основната цена. Най-търсена е „Авуентура наутика“, която се състои от 15-минутен рейд с лодка до Дяволското гърло. На смелчаците се раздават непромокаеми пликове, в които да сложат чантите си, но това е единственото, което остава сухо след разходката. Аз бях най-развеселена от срещата с крадливите малки куа­тита. Дребните братовчеди на енотите по принцип са вегетарианци, но са се научили да измъкват от туристите всякакви сандвичи, така че нищо чудно вече да имат предпочитания към определен вид шунка или марка салам. На туристите е забранено да ги хранят, но на куатитата не е забранено да шарят из тълпата и да се черпят за сметка на разсеяността на хората.